Определение № 7387 от 16.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7387 гр. София, 16.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110133236 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

По делото са постъпили искане с вх. № 357103/12.12.2023г., от съделителя И. М. Б. чрез пълномощника му адв. Б. и искане с вх. № 362316/15.12.2023г. от съделителите П. М.

Б. и С. В. Б. чрез пълномощника им адв. З. за изменение на постановеното по делото решение № 19650 от 29.11.2023г. в частта за разноските. С идентични съображения от съда се иска да ревизира произнасянето си в частта за разноските за адвокатски хонорар, които е присъдил в полза на ответниците –молители в настоящето производство, като съобрази минимума по чл. 7, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и интереса на всеки от съделителите, съизмерим с данъчната оценка на дела му от недвижимото имущество, предмет на производството по съдебна делба.

В предоставения й срок за това становище съделителката Л. М. Б.-Л. чрез пълномощника й адв. Ч. е ангажирала молба с вх. № 32170 на СРС, с която оспорва като неоснователни и недоказани исканията за изменение на решението в частта за разноските.

След срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от същата са постъпили становища с вх. № 47364/13.02.2024г. и 47369/13.02.2024г., в които се развиват подробни съображения за неоснователност на исканията.

Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок (двуседмичният срок за обжалване на решението) от страни по делото, представили списъци по чл. 80 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

С решението, чието изменение се иска, съдът е отхвърлил иска за делба, предявен от Л. М. Б.-Л. против П. М. Б., И. М. Б. и С. В. Б. по отношение на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ****** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния 1 директор на АГКК с адрес Х с площ по скица 1032 кв.м, както и построените в имота сграда с идентификатор ******.1 със застроена площ от 127 кв.м. , брой етажи – 3, предназначение жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от сутерен на кота – 2,20 м., в който са разположени гаражна част, склад, помещение пригодено за живеене и лятна кухня, първи етаж с площ от 113 кв.м., състоящ се от преходна тераса, всекидневна, вестибюл, коридор, кухненски бокс, две спални и коридор, самостоятелни обекти с идентификатор ******.1.2 (етаж 2) и идентификатор ******.1.3 ( етаж 3), и подпокривно пространство, сграда с идентификатор ******.2 със застроена площ от 167 кв, брой етажи: 1, предназначение“ гараж, ведно с монолитен навес, находящ се в южната част от имота. При произнасянето си по отговорността за разноските в процеса съдът е счел за основателно възражението за прекомерност на платените от ответниците адвокатски възнаграждения и като е съобразил минимума от 1 500 лв. по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения, правната и фактическа сложност на спора, е присъдил в полза на всеки от тримата съделители по 2 250 лв. от сторените разноски за адвокат. Безспорно, съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес. Производството, обаче, е особено и протича в две фази. В мотивите към т. 17 от Тълкувателно решение №6/2016г. по т.д. № 6/2012г. ВКС, ОСГКТ подробно разяснява, че с решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на имуществото и към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете. В същия смисъл е и по-съществения дял от формираната съдебна практика, в т.ч. цитираното в исканията по чл. 248 ГПК определение №48/07.03.2022г. по г.гр.д. № 177/2022г. по описа на ВКС, II г.о., в което е посочено, че само при наличието на конкретен материален интерес съдът не може да игнорира размерите по чл. 7 ал. 2 от Наредбата и да присъди минимума по чл. 7, ал. 4 за този вид дела. По идентична на процесната хипотеза е постановено Определение № 1789 от 22.06.2023 г. по ч. гр. д. № 4639 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, мотивите към което се споделят изцяло от настоящия съдебен съдът.

Ето защо и като счете, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските съдът достига до крайния си извод за неоснователност на исканията по чл. 248 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 357103/12.12.2023г., от съделителя И. М.

Б. чрез пълномощника му адв. Б. и искане с вх. № 362316/15.12.2023г. от съделителите П.

М. Б. и С. В. Б. чрез пълномощника им адв. З. за изменение на постановеното по делото решение № 19650 от 29.11.2023г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 2 двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3