Определение № 19994 от 06.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19994 гр. С., 06.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20231110128587 по описа за 2023 година

Подадено е заявление по чл.410 ГПК от "***" ООД за сумите сумите 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща главница за период от 05.05.2022 г. , ведно със законна лихва за период от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 50,88 лева (петдесет лева и 88 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.05.2022 г. до 07.11.2022 г., сумата 35,18 лева (тридесет и пет лева и 18 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2022 г. до 01.05.2023 г., сумата 42,90 лева (четиридесет и два лева и 90 стотинки), представляваща друго допълнително вземане за период от 13.06.2022 г. до 01.05.2023 г., 81,12лева (осемдесет и един лева и 12 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 05.05.2022 г. до 07.11.2022 г.

Видно от договора, ГПР е 47,6% Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да надхвърля 50%. В случая е уговорено допълнително плащане /задължението, което възниква при непредоставяне на обезпечение/, което представлява разход по кредита и не попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР. При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%. Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК. Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора. В случая договорът за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита.

Чистата стойност на кредита е 600лв., от която е погасена сумата 551лв. Следва да се присъди остатъка от вземането за главница от 49лв., както и обезщетение за забава за посочения в заявлението период, изчислено по реда на чл.162 ГПК, в размер на 2,90лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление от 26.5.2023г., за сумите: над 49 лв. до предявения размер от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща главница по договор за кредит от 5.5.22г. , ведно със законна лихва за период от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 50,88 лева 1

(петдесет лева и 88 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.05.2022 г. до 07.11.2022 г., сумата над 2,90 лева до предявения размер от 35,18 лева (тридесет и пет лева и 18 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2022 г. до 01.05.2023 г., сумата 42,90 лева (четиридесет и два лева и 90 стотинки), представляваща такса за период от 13.06.2022 г. до 01.05.2023 г., 81,12лева (осемдесет и един лева и 12 стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 05.05.2022 г. до 07.11.2022 г.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на заявителя с ч.ж. пред СГС

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2