Решение № 16712 от 10.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16712 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110170464 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от В. В. Г. срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2738,16 лева, представляваща договорна неустойка по т. IV от договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 04.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ***, том III, рег. № ***, дело № 527/2019 г. по описа на А.Г. - помощник – нотариус по заместване при нотариус Д.Т. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, дължима заради забава при въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на недвижимите имоти, предмет на договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от [фирма] срещу В. В. Г. за заплащане на сумата от 3438 лева, представляваща стойност (след частично прекратяване на делото по исковата претенция с протоколно определение от 11.12.2023 г. поради оттегляне на иска за разликата до пълния предявен размер от 6378 лева или за сумата от 2940 лева – стойност на доставка и монтаж на термоизолирана гаражна врата, задвижвана с дистанционно управление) на извършени допълнителни строителномонтажни работи по силата на неформален договор от 04.07.2019 г., касаещи паркомясто № 3, находящо се в процесната ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът В. В. Г. твърди, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 04.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ***, том III, рег. № ***, дело № 527/2019 г. по описа на А.Г. - помощник – нотариус по заместване при нотариус Д.Т. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, като купувач е придобил от ответното дружество, като продавач, следните недвижими имоти, находящи се в подземния паркинг в общия сутерен на жилищна сграда 1 и жилищна сграда 2, разположени в поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР на [адрес], а именно: 1). 13,32/518,56 идеални части от подземния паркинг в общия сутерен на сграда № 1 и сграда № 2, изграден на „груб строеж“, разположен на кота -3,10 м, състоящ се от паркоместа с номера от 1 до 35 включително, с площ на всичките паркоместа от 518,56 1 кв.м. и с прилежащите към него площи за маневриране от 635,97 кв.м., като целият подземен паркинг е с обща площ от 1154,53 кв.м., които идеални части, съгласно инвестиционния проект представляват паркомясто № 1, с площ от 13,32 кв.м., при съседи: от три страни маневрено пространство и паркомясто № 2, заедно с 1,927 % идеални части от общите част на сутерена на сграда № 1 и сграда № 2, равняващи се на 12,26 кв.м. или обща площ на паркомястото от 25,58 кв. м. и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, като гаражът, в който се намира процесното паркомясто № 1 представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор [идентификатор].2.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [адрес], който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № [идентификатор], с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; и 2). 14,25/518 идеални части от подземния паркинг в общия сутерен на сграда № 1 и сграда № 2, изграден на „груб строеж“, разположен на кота - 3,10 м., състоящ се от паркоместа с номера от 1 до 35, включително, с площ на всичките паркоместа 518,56 кв.м. и с прилежащите към него площи за маневриране от 635,97 кв.м., като целият подземен паркинг е с обща площ от 1 154,53 кв.м., които идеални части, съгласно инвестиционния проект представляват паркомясто № 3, с площ от 14,25 кв.м., при съседи по одобрен проект за преработка: склад № 1, склад № 2, заедно с 2,062 % идеални части от общите части на сутерена на сграда № 1 и сграда № 2, равняващи се на 13,11 кв.м., или общата площ на паркомястото с включена площта на идеалните части от 27, 36 кв.м., и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, като гаражът, в който се намира процесното паркомясто № 3 представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор [идентификатор].2.17.

Поддържа се, че договорената между страните обща продажна цена за двата обекта възлиза на сумата от 14 000 евро, от която сума в размер на 4 000 евро била заплатена от В. Г. по банков път в деня на подписване на нотариалния акт, а останалата част в размер на 10 000 евро страните уговорили да бъде заплатена след представяне от страна на ответното дружество на Акт образец 16 за сградата, в която се намират процесните две паркоместа.

Ищецът заявява, че на 04.07.2019 г., в изпълнение на поетото си с договора задължение, заплатил по сметка на продавача [фирма] сумата в размер на 4 000 евро /чиято равностойност в лева възлиза на 7823,32 лева/. Посочва, че по искане на ответника, Г. заплатил и останалата част от продажната цена на обектите в размер от 10 000 евро, чрез частични плащания посредством превод на паричните суми по банков път, с последен такъв на 13.01.2022 г. Съгласно клаузите на договора и конкретно на т. IV от последния, [фирма] следвало да представи на ищеца разрешение за ползване на сградата или друг документ, удостоверяващ годността й за ползване в срок до 31.12.2019 г. Между страните било уговорено в случай на допусната забава, продавачът да заплати на купувача неустойка в размер на 10 % от продажната цена на обектите. В исковата молба се твърди, че [фирма] изпълнило това свое задължение с голямо закъснение, като предоставило на купувача Удостоверения за въвеждане в експлоатация на процесните имоти едва на 16.03.2022 г., а с това и със забава повече от две години. Ето защо, в полза на Г. се е породило правото да получи неустойка за забавата в размер на сумата от 2 738,16 лева, равняваща се на 10 % от продажната цена на обектите съгласно договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 04.07.2019 г., обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ***, том III, рег. № ***, дело № 527/2019 г., отправяйки искане за осъждане на ответника за заплащането й. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество [фирма], чрез пълномощника си адв. М., не оспорва и признава, че между него и ищеца В. В.

Г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 04.07.2019 г., по силата 2 на който Г. е придобил процесните имоти, представляващи, съответно 13,32/518,56 идеални части и 14,25/518 идеални части от подземния паркинг в общия сутерен на сграда № 1 и сграда № 2, изграден на „груб строеж“, съгласно инвестиционния проект паркомясто № 1 и паркомясто № 3, за обща продажна цена в размер на 14 000 евро. Не оспорва, че част от тази сума в размер от 4000 евро е преведена на продавача от купувача в деня на подписване на договора, а останалата част в размер от 10 000 евро е заплатена след подписване на договора чрез частични плащания, осъществени на 04.07.2019 г., 07.12.2020 г., 13.05.2021 г., 05.08.2021 г., 01.11.2021 г. и на 13.01.2022 г., които възлизат общо в размер на 27 535,38 лева (левовата равностойност). Ответното дружество не оспорва, че съгласно уговореното между страните по договора, същото е следвало да предостави на ищеца разрешение за ползване на сградата в срок до 31.12.2019 г., както и, че не е изпълнило това свое задължение в срок.

Твърди обаче, че е изправна страна по договора за покупко-продажба от 04.07.2019 г., тъй като е положило необходимите усилия за изпълнение в срок на задължението си, а забавянето се дължи на независещи от него причини. Конкретно посочва, че такива са действията на административния орган във връзка с проведена отчуждителна процедура на имоти, попадащи в рамките на улицата, даваща достъп до процесната жилищна сграда, както и в издаването на процесния Акт образец 16 – поради въведено изискване за напълно изградена инфраструктура, в т.ч. чрез обединяване на терените под сградите с общ подход за паркоместата. Наред с това, негативно влияние оказала и възникналата пандемия от „Ковид 19“, вследствие от която липсвали материали и строителни работници, които да довършат обекта. Ответникът оспорва и размера на претендираната неустойка с твърдение, че същата е прекомерна. С тези доводи [фирма] отправя искане за отхвърляне на иска.

С определение на съда от 06.06.2023 г. е приета за съвместно разглеждане в настоящото производство наред с първоначалната искова молба и предявения със същата осъдителен иск, насрещната искова молба, обективирана в писмен отговор от 23.02.2023 г., уточнена с молба от 12.05.2023 г. с предявения със същата иск за осъждане на В. В. Г. да заплати на [фирма] сумата от 6 378 лева, представляваща стойност на извършени допълнителни строително-монтажни работи по силата на неформален договор от 04.07.2019 г., касаещи паркомясто № 3, находящо се в процесната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане.

Във връзка с насрещната искова претенция, обективирана в писмения отговор, ищецът по насрещния иск [фирма] излага твърдения, че по силата на устен договор за извършване на строително – монтажни работи от 04.07.2019 г., сключен между страните, предвид това, че процесните паркоместа за закупени от В. Г. в степен на завършеност „груб строеж“, дружеството се е задължило да извърши допълнителни строително – монтажни работи, касаещи паркомясто № 3, с промяна на неговото предназначение в самостоятелен гараж.

Излага, че във връзка със сключения договор в периода 04.07.2019 г. – 16.03.2022 г. извършил възложените му строително – монтажни работи, както следва: 1). изработка на нова електрическа инсталация за самостоятелно електрическо захранване на гаража и прикачване на измерването на ел. енергия към ателие 2; 2). направа на нова тухлена стена с дебелина 12 см.; 3). измазване на нова тухлена стена с варов разтвор; 4). изработка на черна каса за монтаж на гаражна врата; 5).доставка и монтаж на секционна термоизолирана гаражна врата Hormann, задвижвана с дистанционно управление, които възлизали на обща стойност от 6 378 лева, с ДДС. За последните била издадена фактура № 2000000099/13.02.2023 г. Посочва, че във връзка с така изпълнените на място СМР не са направени възражения от Г., но последният не заплатил дължимата сума. С депозирана по делото уточнителна молба и в проведеното о.с.з. на 11.12.2023 г. ищецът по насрещния иск уточнява, че съгласно договореното между страните ответникът следвало да заплати стойността на вече извършените СМР, печалба в размер от 15 % и ДДС, като крайна сума с договора не е определяна. С тези доводи се отправя искане за уважаване на насрещния иск в размер от 3438 лева. (с оглед оттегляне на претенцията по отношение на сумата от 2940 3 лева - стойността за доставка и монтаж на термоизолирана гаражна врата).

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК В. В. Г. е депозирал отговор на насрещния иск, с който оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Намира, че между първоначалния и насрещния иск не е налице връзка, която да обуславя разглеждането им в едно производство съгласно изискването на чл. 211, ал. 1 ГПК, а при условията на евентуалност, че съвместното разглеждане ще бъде затруднено, предвид многобройните факти, които подлежат на доказване по предявения насрещен иск, поради което се отправя искане за разделянето им. По същество оспорва насрещната искова претенция като неоснователна. Оспорва между В. Г. и [фирма] да е сключен устен договор за строително – монтажни работи от 04.09.2019 г., по силата на който дружеството да е поело задължение за ремонт на паркомясто № 3 и за промяна предназначението на същото в самостоятелен гараж. Оспорва [фирма] да е извършило описаните в насрещната искова молба строително – монтажни дейности именно въз основа на устен договор, като заявява, че последните е следвало да бъдат сторени по силата на сключения договор за покупко – продажба на недвижим имот от 04.07.2019 г. Твърди, че сочената от ответника фактура е издадена едва на 13.02.2023 г,. а с това и в хода на настоящото производство. Посочва, че представеният от дружеството Акт – образец 19 за извършени СМР е антидатиран, изготвен е за целите на процеса и не е подписван от Г.. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на насрещния иск. Намира за недопустимо искането на [фирма] за евентуално извършване на прихващане, тъй като в случая се касае за предявен насрещен иск.