Решение № 69 от 10.07.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Омуртаг, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20223510200165 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от М. Т. М., чрез адв. Д. П. против Наказателно постановление /НП/ № 21-1292-002364 от 25.01.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - Търговище, с което на М. М. са му наложени административни наказания „глоба“ в размер 600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се посочва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано. Поради това жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло процесното НП. Претендира и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Д. П., който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП. Сочи, че наказателното постановление е издадено след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, доколкото не е била налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за спиране на административнонаказателното производство (АНП). Претендира и присъждането на сторените разноски, за които представя списък.

Административнонаказващият орган – Началник Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - Търговище, редовно призован, не изпраща 1 представител по делото. От същия е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваното НП да бъде потвърдено.

Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.

Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е П Р О Ц Е С УА Л Н О ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д № 974492, с който е констатирано, че : „На 08.03.2021 г. в 10.13 ч., в общ. Антоново, на път Първи клас № ПП I-4 км.

186+236 до р-н с. Божица в посока на движение към гр. Варна управлява собственият си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № *** с превишена скорост.

При максимално допустима скорост за извън населено място от 90 км/ч, М. се движи със 127 км/ч. Скоростта е засечена, фиксирана с АТСС ARH CAM S 1 с фабр. № 11743c4 и снимков материал № 0246098. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3% и същата е установена на 123 км/ч – наказуема скорост. Нарушението е извършено в условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на Ел. Фиш № 3204173, влязъл в сила на 01.07.2020 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, Ел.

Фиш № 3505602, влязъл в сила на 01.07.2020 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, Ел. Фиш № 3588047, влязъл в сила на 01.07.2020 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС“.

С така издадения АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В АУАН са направени и следните отбелязвания с резолюции: „Производството се спира на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН/05.07.2021 г.“ и „Произвото е възобновено на 13.01.2022 г.“.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с идентично описание на нарушението. В НП е посочено, че производстово по АУАН серия Д № 974492 е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН на 05.07.2021 г. и е възобновено на 13.01.2022 г. Със същото на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер 600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

2

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели Д. А. Й. (актосъставител), Д. С. А. и С.

Ц. С. (свидетели по акта). От показанията на Д. Й. се установява, че на 15.06.2021 г. свидетелят е съставил АУАН на жалбоподателя за превишена скорост до разклона за с. Божица, като нарушението е установено чрез програма, която работи в сектор „Пътна полиция“. Свидетелят заявява, че нарушението е извършено в условията на системност, в едногодишен срок от връчване и влизане в сила на електронни фишове, като за такова нарушение се съставя АУАН, а не електронен фиш. Според свидетеля резолюциите на АУАН са съставени от Началник Сектор ПП при ОДМВР – Търговище. В показанията си св. А. и Ц. потвърждават заявеното от св. Й., като и двамата сочат, че не им е известно дали АНП е спирано и впоследствие възобновявано.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, обективни и непротиворечиви.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че незаконосъобразно е била приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН в настоящия случай. Съгласно същата, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона, само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен. В случая, не може да се приеме, че конкретното производство е било надлежно спряно по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.

Приложените в административнонаказателната преписка писмени документи не обосновават подобен извод. От същите се установява, че АУАН е съставен на 15.06.2021 г. на М. Т. М. за нарушение от 08.03.2021 г.

Според отбелязването в АУАН (л. 12 от делото), производството е било спряно на 05.07.2021 г. Единствените действия предприети до 05.07.2021 г. по отношение връчването на АУАН на нарушителя са били изпращането на декларация по чл. 188 от ЗДвП и покана за съставяне на АУАН чрез Началника на РУ – Велико Търново с писмо с рег. № 363р-7051 от 10.03.2021 г. (л. 42 от делото), както и изпращането на АУАН за връчване чрез Началника на РУ – Велико Търново с писмо с рег. № 363р-15364 от 17.06.2021 г. Жалбоподателят е депозирал подписана декларация по чл. 188 ЗДвП, съгласно която той лично е управлявал собствения си автомобил на 08.03.2021 г. Съгласно представената докладна записка, изготвена от мл. полицейски инспектор в група „ТП“ – СОП РУ – Велико Търново, без номер и дата, АУАН не е връчен на М. М., доколкото същият не е установен на адреса, а след проведен телефонен разговор, същият е заявил, че в момента 3 работи в гр. *** и не знае кога ще се върне в гр. ***. Според резолюцията на АУАН на 05.07.2021 г. производството е било спряно.

От изложеното е видно, че на 05.07.2021 г. АНП е спряно при липса на предпоставки за това. В настоящия случай не е извършено щателно издирване на нарушителя. АУАН му е изпратен за връчване чрез РУ – Велико Търново, като съгласно приложената докладна записка, нарушителят не е бил открит на адреса, като в телефонен разговор е заявил, че не се намира в гр. ***, а в гр.

***, където работи. Въпреки тези данни, актосъставителят не е изпратил повторно за връчване АУАН. Не са събрани и данни за актуалния адрес, на който пребиввава нарушителя.

Буди недоумение също как във връчения впоследствие екземпляр от АУАН (лист 108 от делото) липсват отбелязванията както на спирането, така и на възобновяването на АНП, въпреки че АУАН е връчен на 13.01.2022 г., след спирането от 05.07.2021 г. и възобновяването на производството от 13.01.2022 г.

Съдът намира, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН в конкретния случай е станало при липсата на съответните законови предпоставки и НП е издадено, след като са изтекли повече от шест месеца от съставянето на акта. Издаването на НП след изтичане на предвидения в чл.

34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяната му като незаконосъобразно на самостоятелно основание. Поради това жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски на стойност от 480 лева за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е близък до минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1292-002364 от 25.01.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР Търговище, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП на М. Т. М. , ЕГН **********, с адрес ***, са му наложени 4 административни наказания „глоба“ в размер 600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище, да заплати на М. Т. М. , ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ

5