Решение № 263152 от 19.10.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………….. гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА при участието на секретар Надежда Масова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 1974 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 75997 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 77982 по описа за 2017 г. на СРС, III ГО, 82-ри състав, районният съд е признал за установено по предявените искове на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, че всеки от ответниците Р.Г.А. и А.С.А. дължи на ищцовото дружество „Т.С.” ЕАД сумата в размер на 362,69 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 27.07.2014 г. – 30.04.2015 г., включваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 27.07.2017 г. до окончателно плащане, за които суми била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 19.08.2017 г. по ч.гр.д. № 51752/2017 г. на СРС, 82 състав, като исковете над уважените размери от 362,69 лева до предявените от 1001,46 лева и за периода 01.05.2013 г. – 26.07.2014 г. като погасени по давност. С решението са били отхвърлени исковете с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумите в размер на 189,98 лева– мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., и в размер на 5,02 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., представляващи по ½ част от всеки от тях.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците са били осъдени да заплатят разделно на ищеца сумата в общ размер на 165,42 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението е било обжалвано от ответниците в частта, в която е било признато за установено, че същите дължат сумата в размер на 362,69 лева, представляваща сума за топлинна енергия и дялово разпределение. В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Липсвали достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на сумите предмет на изпълнението. В жалбата са изложени доводи, че при съществуващо вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, ползвателят следва да бъде задължен, като се излагат съображения, че според константната практика доказателство за вещно право върху имота била молба-декларацията за откриване на партида. До подаване на молбата-декларацията за откриване на партида, от който момент се твърди за сключен договорът между топлопреносното предприятие и новия собственик, за сумите оставал задължен предходния собственик. Сочи се, че бил преклудиран срокът за представяне на доказателствата и документите, по които са работили вещите лица.

Ищецът не бил представил на основание чл. 190 от ГПК оригиналите на следните документи: отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция за процесния период, свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция и протоколите за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, отчетите за дялово разпределение на ФДР за процесния период на имота, предвид което не можело да се приемат за доказани размера на енергията и изправността на уредите за измерване на топлинна енергия. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза не било направило независим опит да докаже потребената енергия, а единствено били преписало данните от документите на ищеца. Изложени са твърдения за недължимост на сумите за дялово разпределение, тъй като не били представени доказателства за основанието или размера им. Вземането за дялово разпределение имало договорно задължение, което не кореспондирало с предмета на делото, който бил именно доказването на реално потребена енергия. Посочва се, че уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и признаването на различно от претендираното от ищеца вземане било недопустимо и в нарушение на диспозитивното начало. Поддържа се, че от съдебно-техническата експертиза се доказвали редица съществени неточности и нарушения на законовите и нормативните изисквания при отчисляването на технологичните разходи в абонатната станция, които били за сметка на доставчика и нарушения на ФДР при техническото обслужване на топлоразпределителите. Останал неизяснен ноторно известния факт за липса на какъвто и да е документи за узаконяване и пускане в експлоатация на абонатната станция, което правило нищожни всякакви сметки, формирани в такива условия.

Твърди се, че съдът не е извършил разпределение на доказателствена тежест, че ищецът не бил доказал договорно правоотношение и количеството на доставената топлоенергия. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част.Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Решението в частта, с която са били отхвърлени исковете за главници за топлинна енергия и дялово разпределение над уважените размери от 362,69 лева до предявените от 1001,46 лева и за периода 01.05.2013 г. – 26.07.2014 г., и исковете с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за сумите в размер на 189,98 лева– мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., и в размер на 5,02 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. – 13.07.2017 г., не е било обжалвано и е влязло в сила.

Не е постъпил отговор на жалбата от ищцовото дружество.

Не е постъпило становище от третото лице

– помагач „Т.с.” ЕООД.

В открито съдебно заседание страните не са се явили лично и не са били представлявани.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от

ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Със заявление вх. № 3059504/27.07.2017 г. г., подадено от „Т.С.” ЕАД е поискано издаването на заповед по чл. 410 от ГПК за сумите: 1959,52 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., сумата от 379,95 лева – лихва за забава от 15.09.2014 г. до 13.07.2017 г., сумата от 43,40 лева – главница за услугата дялово разпределение, сумата от 10,04 лева– лихва за забава, ведно със законната лихва от 27.07.2017 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до окончателно изплащане, при условията на разделност срещу Р.Г.А. и А.С.А. при равни квоти от по 1/2. На 19.08.2017 г. съдът е издал заповедта. В законоустановения срок Р.Г.А. е подала възражение по чл. 414 от ГПК, в което се твърди неправилно начислени суми от заявителя. В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК А.С.А. също е подал възражение по чл. 414 от ГПК, в което са изложени съображения за некоректно начислени суми, тъй като от 10 години в имота не се използва топлинна енергия и радиаторите в него били свалени. На 02.10.2017 г. заявителят е бил уведомен, че може да подаде искова молба за оспорените от длъжниците вземания.

С искова молба с вх. № г., уточнена с молба с вх. № 2027527/01.11.2017 г., ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил срещу искове за следните суми: 1959,52 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., сумата от 379,95 лева –лихва за забава от 15.09.2014 г. до 13.07.2017 г., сумата от 43,40 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2013 до 30.04.2016 г., сумата от 10,04 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва от 27.07.2017 г.

(датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) до окончателно изплащане, в условията на разделна отговорност при квоти от по ½ за всеки ответник. В исковата молба са били изложени твърдения, че ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за следния топлоснабден имот - апартамент, намиращ се на адрес: гр. София, ж.к. „*****бл. **********. Посочва се, че съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, влезли в сила от 13.02.2008 г., и общите условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, влезли в сила на 14.03.2014 г. Релевирани са съображения, че в раздел VII от общите условия, чл. 32, ал. 1 (чл. 33 от общите условия от 2014 г.), са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не са заплатила дължимите суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от ответниците, озаглавен „жалба”, в който ответниците са посочили единствено, че са искали да сключат извънсъдебно споразумение с ищеца и са се позовали на давност.

С Определение от 12.04.2019 г. районният съд е задължило на основание чл. 190 от ГПК конституираното трето лице – помагач „Т.с.” ЕООД да представи намиращите се у него документи във връзка с отчитането и разпределението на топлинна енергия за процесния имот. В този смисъл несъстоятелни са твърденията на въззивниците за нестъпила преклузия или за непредставяне на документи от страна на ищеца. Ищецът изобщо не е бил задължен да представи посочените в жалбата документи, а именно: отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция за процесния период, свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция и протоколите за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, отчетите за дялово разпределение на ФДР за процесния период на имота. С горецитираното определение е била разпределена доказателствената тежест между страните по предявените искове. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че възражението в жалбата, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, е неоснователно.

Едва след депозиране на отговора на исковата молба ответниците са оспорили твърдението на ищеца за наличие на облигационна връзка. Следва да се отбележи, че възражението е било направено след настъпилата преклузията по чл. 133 от ГПК. В този смисъл изложените възражения в жалбата касателно вещното право на ползване и създаването на облигационна връзка с топлопреносното дружество се явяват преклудирани, поради което не следва да бъдат разглеждани от настоящия съдебен състав.

Несъстоятелно е твърдението, че вещото лице по съдебно-техническата експертиза не било направило независим опит да докаже потребената енергия, а единствено било преписало данните от документите на ищеца. По делото са изготвени заключения по назначени съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени от специалисти в съответната област след запознаване с материалите по делото. Съдът не констатира съмнения в компетентността на същите, предвид подробните изводи, които са дали. Видно от констативната част на съдебно-техническата експертиза, вещото лице е работило по документи, изискани от ищеца, третото лице – помагач и вкл. по справка от показания на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване отоплението на стълбището, документите за метрологична проверка на ОТ, данни за абонатната станция и данни за технологичните топлоотделения на същата. Разпределението е било извършено в съответствие на нормативните разпоредби и законите. Не са били констатирани несъответствия в монтирания общ топломер в абонатната станция. В този смисъл неоснователни са доводите за недоказаност на узаконяването и пускането в експлоатация на абонатната станция. От изводите на експертите следва, че не са били извършвани плащания от клиента на топлинна енергия. Вещото лице е посочило изрично, че услугата „топлинно счетоводство” е било извършвано от „В.Е.С.” ЕАД, преобразувало се в „И.Б.” ООД, което през май месец 2014 г. прекратява съществуването си и преминава към „Т.С.” ЕАД под името „Д.” ЕООД. Следва да се посочи, че вещото лице не е страна в производството и няма задължения за доказване, а работи по материалите по делото с оглед на поставените му задачи. Ответниците са възразили срещу експертните изводи, но по правилата на ГПК не са представили доказателства в подкрепа основателността на възраженията си.