Решение № 21451 от 24.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21451 гр. С, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110123283 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ от М. П.

Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.В. В.,с адрес гр.С,против П,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 3000 лева,предявена като частичен иск от 5000 лева,ведно със законната лихва от образуване на наказателното производство – на 01.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 01.04.2023 г. ищецът Й. бил спрян за проверка от автопатрул на автомагистрала ***** като предвид съмнение за употреба на наркотици ищецът бил тестван и резултатът от теста дал фалшив позитивен резултат. Ищецът Й. поддържа,че бил задържан за 24 часа,както и му отнели свидетелството за правоуправление. В исковата молба се сочи,че наказателното производство било прекратено поради неправилно съхраняване на пробите и изпращането им за изследване едва на 08.09.2023 г. Ищецът Й. поддържа,че бил с отнето свидетелство за правоуправление за период от около година и половина. Сочи се,че ответникът отговаря за възстановяване на вредите,защото наказателното производство е било прекратено. С исковата молба се претендира сумата от 3000 лева,предявена като частичен иск от 5000 лева. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.

Ответната страна П в подадения писмен отговор оспорва иска като твърди,че липсват доказателства дали наказателното постановление е влязло в сила,твърди се,че ответникът не отговаря за вреди,тъй като ищецът Й. не е бил привлечен като обвиняем,сочи се,че размерът на претендирано обезщетение е прекомерен. Оспорва се началната дата,от която е претендирана мораторна лихва.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като 1 обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Установява се,че досъдебно производство № 69/2023 г. по описа на РУ Е П е образувано за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК за управление на лек автомобил след употреба на наркотици,на 01.04.2023 г. лицето е задържано в периода между 13,45 часа до 18,30 часа,от съдебната химикотоксилогична експертиза се установява,че от пробата на М. П. Й. се установява наличието на наркотично вещество тетрахидроканабинол,съдържащо се в марихуана,канабис и др.,с постановление на прокурор от 21.05.2024 г. наказателното производство е било прекратено поради допуснати процедурни нарушения – проверката не е извършена веднага,а четири часа след спиране на лицето за проверка и пробите са изпратени в лаборатория на ВМА пет месеца по-късно – на 08.09.2023 г.,без да е изяснено къде са съхранявани.

Със заповед за прилагане на принудително административна мярка от 03.04.2023 г. е наложена на М. П. Й. принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца.

Приета е справка от СДВР относно наказателните производства срещу М. П. Й..

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетеля Т Й.,който е брат на ищеца,се установява,че пътували от Ч към С и в района на Б били спрени за проверка от пътна полиция като поискали проверка на документите,както и тест за алкохол и наркотици. Според свидетеля Т Й. първоначално дошъл патрул от Б,който да донесе тестове,но впоследствие с неговия брат били откарани в полицейското управление,тестът на брат му реагирал положително за канабис,след което М. Й. бил откаран до П,за да даде биологични проби. Според показанията на свидетеля Т Й. около година неговият брат бил без книжка,а наказателното производство било прекратено,защото са изгубени пробите. Свидетелят Т Й. е казал,че неговият брат развалил отношенията с баща им,а и изпитвал затруднения по повод работата си,защото се налагало други хора да го карат – до пет пъти месечно поради служебни ангажименти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е предпоставено от доказване,че са причинени вреди,вредите са пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение,доказване,че обвинението е незаконно или от доказване настъпило прекратяване на наказателното производство. Обвинението се явява незаконно,когато лицето,срещу което е повдигнато е оправдано. В конкретния случай от представеното досъдебно производство се установява,че същото е образувано за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК,няма привлечено като обвиняемо лице,а наказателното производство е прекратено,защото не е спазена процедурата по установяване употреба на наркотични вещества. Отговорността по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е обективна отговорност и за ангажирането й е достатъчно да бъде установено,че обвинението е незаконно,без да има значение дали органите на 2 досъдебно производство са действали с убеждението за виновността на дееца.

Законът изрично предвижда,че когато наказателното производство бъде прекратено,претенция за вреди,които са причинени е допустима. Не може да бъде споделен доводът на ответната страна,че не отговаря за вреди,защото ищецът Й. не е бил привлечен като обвиняем по воденото досъдебно производство. В тази насока съдебната практика възприема,че изразът обвинение в извършване на престъпление следва да бъде тълкуван не в наказателноправния му аспект - спрямо лицето да е било повдигнато обвинение,а обезщетение може да претендира и лице,което е търпяло вреди от наказателното производство независимо дали му е било повдигнато обвинение- в този смисъл решение № 187/13.06.2012 г.,постановено по гражд.дело № 1215/2011 г. по описа на ВКС и решение № 431/11.04.2016 г.,постановено по гражд.дело № 2329/2015 г. по описа на ВКС. В конкретния случай съдът,отчитайки наличието на реализирана проверка на ищеца Й.,вземането на биологична проба,приема,че обвинение не е било повдигнато,но се осъществени процесуални действия спрямо ищеца Й.. Тези процесуални действия,които биха мотли да доведат и до повдигане на обвинение спрямо ищеца при определени предпоставки позволяват на съда да счете,че реализираните процесуални действия са достатъчно основание за ангажиране отговорността на ответната страна. В подкрепа на извода,че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответника е и фактът,че принудителната административна мярка – временно отнемане свидетелство за правоуправление е наложена с оглед наличието на наказателно производство и до изясняване въпроса за наличието на деяние. При това положение,както и като взе предвид,че наказателното производство е приключило с постановление на прокурор за прекратяването му,съдът счита,че искът за вреди е доказан по основание. Съобразявайки правилото за разпределение на доказателствената тежест,установено съгласно чл.154 от ГПК,страната ищец следва да проведе доказване за настъпилите неимуществени вреди. Когато доказателствената тежест е възложена на някоя от страните,тази страна е длъжна да проведе пълно доказване,че са настъпили съответните факти.

Доказването е пълно,когато по несъмнен начин може да бъде възприето,че съответният факт е реализиран. В конкретния случай ищецът Й. претендира присъждане на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди.

Неимуществените вреди не подлежат на точна количествена преценка и размерът на обезщетението съдът определя по справедливост при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Същевременно чл.4 от ЗОДОВ предвижда,че на обезщетяване подлежат тези вреди,които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение,т.е. само вредите,които са настъпили и се дължат на наличието на незаконно обвинение и не биха се проявили,ако такова обвинение липсваше. Софийският районен съд намира,че исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 1500 лева,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 21.05.2024 г.,на която дата е постановено постановлението за прекратяване, а за разликата до пълния претендиран размер от 3000 лева ( предявена като частичен иск ) исковата претенция, подлежи на отхвърляне като недоказана. За да счете,че искът следва да бъде уважен за сумата от 1500 лева,съдът отчете настъпилата промяна в отношенията на ищеца Й. с неговия баща,в която насока съдът кредитира като последователни показанията на свидетеля Т Й.,които 3 отразяват непосредствените му впечатления,както и взе предвид,че вследствие допуснатата принудителна административна мярка ищецът е имал известни затруднения в работата си като се е налагало до няколко пъти в месеца да бъде каран от други лица – от свидетеля Т Й. или от свои приятели.

Съдът, макар съдът да отчита наличието на известна заинтересованост на показанията на свидетеля Т Й. предвид близката родствена връзка, намира,че именно свидетел с близка семейна връзка с ищеца има непосредствени впечатления за начина,по който воденото наказателно производство е намерило отражение в живота на ищеца Й.. За да счете,че искът следва да бъде уважен за сумата от 1500 лева,а за разликата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне,съдът намира,че следва да бъде отчетена продължителността на наказателното производство – почти четиринадесет месеца,както и взе предвид,че ищецът е бил задържан за няколко часа в деня,в който е спрян за проверка,която проверка е станала повод за образуване на наказателното производство,но също така съдът счита,че следва да бъде взето предвид,че престъплението,за което е образувано наказателното производство не е тежко престъпление по смисъла на НК,както и в периода,в който наказателното производство е било висящо ищецът Й. не е имал ограничения относно обичайния си начин на живот. Съдът намира,че при определяне размера на обезщетението,следва да бъде отчетено,че наказателното производство е прекратено с постановление на прокурор,което влияе върху продължителността на наказателното производство,а не се е достигнало до развитие на съдебна фаза на наказателния процес. Съдът счита,че върху уважената част от иска следва да бъде присъдена лихва,считано от датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 21.05.2024 г.,без да има предпоставки лихвата да бъде присъдена,считано от датата на инцидента,по повод на който е образувано наказателното производство,защото отговорността по ЗОДОВ е обективна по своя характер и може да бъде ангажирана с оглед прокурорския акт,с който се поставя края на наказателното производство чрез прекратяването му. В тази насока съдът отчете разрешенията,дадени съгласно т.4 от Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2005 г. по описа на ОСГК на ВКС.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 258,50 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА П,с адрес гр.С,*****,да заплати на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ на М. П. Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 1500 ( хиляда и петстотин ) лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие досъдебно производство № 69/2023 г. на РУ Е П,пр.пр.№ 503/2023 г. по описа на РП Е П,ведно със законната лихва,считано от 21.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в частта за разликата над 1500 лева до 3000 лева,предявена като частичен иск от 5000 лева и в частта за претендирана законна лихва,считано от 01.04.2023 г. до 4

20.05.2024 г.

ОСЪЖДА П,с адрес гр.С,*****,да заплати на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ на М. П. Й.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от 258,50 лева ( двеста петдесет и осем лева и петдесет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.