Решение № 310 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110213395 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Л. М. – законен представител на ******, депозирана чрез адв. С., срещу ЕФ, серия К № 11005573, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че в процесния електронен фиш никъде не е описан точно собственикът, на когото е регистрирано МПС, нито пък става ясно и кое е санкционираното лице. Сочи се, че тъй като никъде в ЕФ не е споменат чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, според която ЕФ може да се състави на законния представител на ЮЛ, то въззивникът остава с впечатлението, че санкционираното лице е самото дружество *****, а ако 1 санкционираното лице е законният представител, то ЕФ не посочва правното основание за налагане на такава глоба на представляващия, което от своя страна се счита за съществено нарушение на чл. 189, ал. 5, т. 6 от ЗДвП. На следващо място се навежда, че съгласно чл. 83 от ЗАНН на юридическите лица се налага имуществена санкция, а не „глоба", както е в случая, което означава, че ЕФ е съставен на физическо лице, което категорично не е собственик на МПС. Отделно от изложеното се сочи, че в настоящия случай от отразеното в издадения ЕФ е видно, че отклонението при скорост от 99 km/h по НСИКПМК следва да е до ± 3 km/h от измерената стойност, а в случая тя е неправилно посочена в ЕФ като „3 %“ без да се посочва какво е измерено и какво е приспаднато, нито като скорост, нито като проценти от скоростта, като по този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя да узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Акцентира се, че в контролирания пътен участък между гр. София и гр. Самоков са приложими различни ограничения и максимални скорости, като не е ясно посочените улици в кои населени места са, а отделно от това в обжалвания ЕФ е пропуснато да се отрази средството за контрол в кое от двете платна за движение е било разположено, респективно на къде е било насочено АТС, на какво разстояние е от знака с ограничението и в кой точно участък от пътя е извършено измерването на скоростта. В заключение се поддържа, че в нарушение на чл.

189, ал. 9 от ЗДвП наказващият орган не е предоставил на въззивника възможност да плати 70 на сто от размера на глобата в срока по ал. 8, нито пък го е уведомил, че ЕФ е издаден в срок от 3 дни от издаването му, съгласно чл.

189, ал. 4а – 4г от ЗДвП.

По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да бъде отменен изцяло.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба от адв. С., с доказателства за надлежно учредена представителна власт, жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител.

2

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2025 г. в 21:37 ч. в обл. София, общ. Столична, на път ВТОРИ КЛАС, номер II-18, на 39 км., с посока на движение от ул.“Самоковско шосе“ към ул.“Патриарх Герман“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1197, била засечена скорост на движение на МПС – *** с рег. № ********* от 99 км./ч., при разрешена такава – 80 км./ч. за извън населено място, въведена с пътен знак В26, т.е. превишение на скоростта от 19 км./ч.

Регистриран собственик на автомобила било дружество „******, ЕИК **********, чийто законен представител е въззивникът И. Л. М..

Въз основа на така констатираната скорост на движение, заснета с мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON М2“ с № МD1197, бил издаден електронен фиш Серия К № 11005573, с който на законния представител на дружество „*****, ЕИК *********, а именно – И. Л. М. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Фишът бил връчен на нарушителя на 19.08.2025 г., който в законоустановения срок депозирал срещу същия жалба, инициирала настоящото производство.

От приложения към делото снимков материал – снимка/клип № 11005573 (заснета с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1197), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 26.06.2025 г., в 21:37:08 ч., в район с локация на II-18, на 39.000 км, с GPS координати E23.408385,N42.622183, е измерена скорост на движение от 103 км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на дружество „*****, ЕИК ********, чийто законен представител е въззивникът.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 26.06.2025 г. за използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з3 532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП – СДВР, както и сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“, поради което и съдът приема, че техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1197 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това, като релевираните в жалбата доводи, навеждащи в противоположния аспект, са изцяло неоснователни.

От приложения към делото доказателствен материал се установява, че на посочения пътен участък е бил поставен пътен знак "В26" за въвеждане на максимална скорост на движение за извън населено място от 80 км/ч.

Посоченият извод напълно кореспондира с изисканата от съда и приобщена по делото в хода на съдебното следствие справка от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно със схема/ копие на проект на организацията за движението и монтирани пътни знаци на ул. Околовръстен път с посока на движение от ул.“Самоковско шосе“ към ул.“Патриарх Герман“, който пътен участък се подържа именно от Столична община (съгласно приобщената към материалите по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – София).

Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1197 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1197 е преминала последваща периодична проверка на 19.03.2025 г. От приложения по делото протокол № 098-СГ-ИСИС/19.03.2025 г. на Български институт по метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „CORDON М2“ с № МD1197 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а 4 именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 26.06.2025 г., Протокол № 098-СГ-ИСИС/19.03.2025 г. на Български институт по метрология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „CORDON М2“, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, сертификат за успешно завършен курс на обучение за работа с мобилна система за видеоконтрол, справка от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно със схема на организацията за движението и монтирани пътни знаци път ВТОРИ КЛАС, номер II-18, на 39 км., с посока на движение от ул.“Самоковско шосе“ към ул.“Патриарх Герман“ към 26.06.2025 г., справка от АПИ, ОПУ – София, справка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, справка картон на водача.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в 5 жалбата, инициирала настоящото производство, както и релевираните такива в ангажирана в хода на делото молба, са неоснователни.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи, образец.

Съгласно чл. 189, ал.4, изр.2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, посочени са нарушените разпоредби, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата за липсата на данни за средството за контрол в кое от двете платна за движение е било разположено, респективно на къде е било насочено АТС, на какво разстояние е от знака с ограничението и в кой точно участък от пътя е извършено измерването на скоростта, които да съставляват съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, както беше посочено по – горе, като сочените от жалбоподателя основания не фигурират сред тях.