Решение № 4663 от 18.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4663 гр. София, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110205649 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 23-4332-002613 от 23.02.2023 година началник група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Б. М. П., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. На първо място, се оспорват фактическите констатации на наказващия орган, в частност факта на отказа да бъде извършена проба с техническо средство или кръвно изследване, като се сочи, че към момента на спиране водачът е пътувал именно към ВМА, за да му бъде извършено кръвно изследване във връзка с по-рано издаден Талон за изследване. На следващо място се изтъква, че доколкото АУАН, въз основа, на който е издадено процесното наказателно постановление съставен в 04:10 часа, а талонът за медицинско изследване с номер А0176626, вписан в същия е издаден в 04:50 часа със срок за явяване в лечебното заведение до 05:35 часа, то няма как акта да отразява извършено нарушение. При това се излагат оплаквания, че извършената проверка е възпрепятствала жалбоподателя да изпълни предписанието, дадено му с първия талон за медицинско изследване. Наред с това се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, като се изтъква, че не е налице достатъчно ясно посочване на нарушената законова разпоредба, като освен това съставът на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП би бил осъществен единствено в случаите, когато водачът е отказал както извършване на проба с техническо средство, така и предоставянето на кръвна проба, но не и когато е дадена поне една от двете проби. Също така се прави възражение за нарушаване на принципа ne bis in idem, във връзка със санкциониране на жалбоподателя с НП № 23-4332- 002611/23.02.2023г. за идентично нарушение на ЗДвП извършено на същата дата. Най-сетне жалбоподателят изтъква, че в противоречие с изискването на чл.42, ал.1, т.8 ЗАНН не му е била предоставена възможност 1 за възражения при съставянето на АУАН, нито пък в същия са били вписани данните на пътника – В. А..

Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от адвокат Я., която поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, като се позовава на допуснати при съставянето на АУАН и НП процесуални нарушения от категорията на съществените, а именно извършване на проверката от страна на служители на МВР без съответна компетентност, провокирало необходимост от фактическо задържане на жалбоподателя на мястото на спиране до пристигане на патрул на ОПП-СДВР. Наред с това се акцентира върху несъответствието между часовете на съставяне на АУАН и издаване на талон за изследвате. В допълнение се представят писмени бележки със съдържание аналогично с жалбата и се представя списък на разноските.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.София, ж.к.

„Люлин“, бл.624, вх.А, ет.7, ап.26, правоспособен водач на МПС категория В и АМ.

На 11.02.2023г. 04.10 часа, в гр.София, по бул. "Брюксел" жалбоподателят Б. П. управлявал лек автомобил марка "Тойота", модел "Версо", с рег. № ***, в посока от бул.“Цариградско шосе“ към Аерогара София, когато бил спрян за извършване на проверка по реда на чл.165, ал.2, т.1 ЗДвП от полицейски патрул. На място за съдействие бил повикан патрул на ОПП-СДВР, включващ свидетеля Н. Б.- младши автоконтрольор.

При това жалбоподателят Александров бил поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство DRUG TEST 5000, но същият категорично отказал. При това му бил издаден Талон за медицинско изследване № 0176626, връчен на жалбоподателя П. в 04.50 часа на 11.02.2023г. за явява в срок 45 минути във ВМА за предоставяне на кръвна проба за установяване употреба на наркотици.

Видно от представената от ВМА справка рег. № И-4657/17.05.2023г. жалбоподателят Б. П. не е регистриран в информационната система на лечебното заведение и няма данни същия да е посещавал болницата за вземане на кръвна проба на 11.02.2023г.

Освен това, във връзка с констатирания отказ за изпробване, бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, бланков номер 904905/11.02.2023г. от страна на свидетеля Никола Б., с който срещу Б. М. П. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като водач на моторно превозно средство отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, определено като нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил предявен за подпис и запознаване. Срещу така съставения акт в законоустановения срок са постъпили нарочни писмени възражения.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 23-4332-002613 от 23.02.2023 година началник група „Пътна полиция” към СДВР е наложил на Б. М. П., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на същата разпоредба.

Наред с това преди проверката, станала повод за издаване на обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят Б. П. е бил обект и на друга проверка по реда на ЗДвП, 2 извършена на 11.02.2023г. в 02:52 часа, при управление на същото МПС по бул. "Тодор Александров". В хода на същата срещу жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA, № 902334, отново за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, свързано с отказ за изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като му бил издаден и Талон за изследване № 086398.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Н. Б., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия GА, № 904905/11.02.2023 година, наказателно постановление (НП) № 23-4332-002613 от 23.02.2023 година, заповед за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган; Талон за медицинско изследване № 0176626, Справка –картон на водача Б. М. П., Талон за изследване № 086398, АУАН, серия GA № 902334/11.02.2023г., бордна карта, Акт за встъпване в длъжност, разпечатка от Draget Alcotest 7510- ARBA -0069, Ежедневна форма на отчет.

Съдът се доверя в пълна степен на показанията на свидетеля Б., като същите са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват факти, включени в предмета на доказване по делото. Липсата на конкретни спомени за част от обстоятелствата, съдът отдава на вида и обема на работата им, както и на изминалия период от време от датата на деянието, поради което и на основание чл.284 от НПК, съдът предяви на свидетеля съставения от него АУАН. В хода на извършеното процесуално действие, свидетелят Б., потвърждават авторството и достоверността на изготвения от него документ.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие, включително изготвените от полицейските служители документи. Тук е мястото да се отбележи, че писмените доказателства, напълно подкрепят твърдението за отказ на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство, като изрично е отбелязано, че водачът П. отказва да бъде изпробван, което е отразено и в Талон за медицинско изследване, който документ по правило се издава или когато лицето откаже да бъде изпробвано с техническо средство, или когато не приеме резултата от изпробването. Наред с това представената от ВМА справка пък категорично установява, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието на нито един от издадените му на 11.02.2023г. талони за изследване. Предвид на това съдът намира, че в настоящото производство по категоричен начин е установена фактическата обстановка, изложена от наказващия орган.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна в искането за отмяна, по изложените по долу съображения:

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА № 904905/11.02.2023г година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП т .2.1 вр. т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 от цитираната заповед. Тук е мястото да се отбележи, че възражението на жалбоподателя за липса на 3 компетентност от страна на патрула предприел проверката на автомобила и водача са несъстоятелни, като съгласно т.1.3 от цитираната заповед всички полицейските органи в СДВР по правило разполагат с тези правомощия, а необходимостта от съдействие на друг патрул, конкретно от ОПП-СДВР е свързана с предоставяне на техническо средство за изпробване за употреба на наркотични вещества. Наред с това от значение за законосъобразността на административно-наказателното производство е единствено компетентността на актосъставителя и наказващия орган, за която в случая не съществува съмнение.

Спазени са сроковете по чл.34, ал.1, и ал.3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП, както и изискванията към процедурата- участието на нарушителя, предявяване и връчване на препис от АУАН, участието на свидетели. Тук е мястото да се отбележи, че извън твърденията в жалбата липсват данни на нарушителя да не е била предоставена възможност за възражения, респективно да е допуснато процесуално нарушение в тази връзка. Дори обаче да се приеме, че такова действително е налице, то доколкото в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН са депозирани нарочни писмени възражения, то е осигурена възможността и правото на нарушителя да участва в производството, не е ограничено правото му на защита и евентуално допуснатото нарушение не е от категорията на съществените.

На следващо място съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, като същите отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Противно на твърденията на жалбоподателя същите съдържат надлежно описание на нарушението, в частност на изпълнителното деяние, в което се изразило, като както в АУАН, така и в НП коректно е отразено, че нарушителят отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство, индивидуализирано със своя модел и номер, за употреба на наркотични вещества или техни аналози, който именно е заявен при извършената в 04:10 часа проверка от страна на контролните органи. Деянието и времето на извършване са формулирано точно, ясно и конкретно, с което в достатъчна степен е осигурено правото на защита на жалбоподателя.