Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1369 от 01.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 899/2024
Вид
Решение № 1369
Подписан
01.11.2024
В сила
21.12.2024
Състав
Васил Александров Тасев

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178, ал.1, т.8 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1369 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330200899 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 22-1030-006963 от 03.10.2022г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - ОДМВР – Пловдив, с което на С. Т. С., ЕГН:

**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 178, ал.1, т.8 от ЗДвП.

Жалбоподателят, С. Т. С., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител - адв. И., моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна, Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” - ОДМВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от Началника, с което е взел становище за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваният АУАН срещу жалбоподателя С. Т. С. затова,че на 02.09.2022г. около 11:45ч в гр. Пловдив, на бул. Христо Ботев“ от № 51 до № 53, в качеството си на длъжностно лице – пълномощник на В. С. Ч., ЕГН ********** - управител на „Кепитъл Холдинг Груп“ АДСИЦ, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 49, е извършил следното нарушение: допуснал промяна на въведената организация на движение, без съгласуване с органите на МВР и Администрацията , стопанисваща пътя.

Актът е съставен от свид. А. П. Т., на длъжност „полицейски инспектор“ при сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН, е издадено процесното НП, с което за нарушение по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП на С. му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

За изясняване на фактическа обстановка, съдът приема приложените по преписката писмени доказателства, заедно с 4 бр. копия на фотоснимки, както и събраните в настоящото производство гласни доказателства – показанията на свид. А. П. Т., свид. С. Г. В., свид. И. Г. С. и свид. В. В. М..

Свид. Т., потвърждава авторството на АУАН и поддържа направените в него констатации. Обяснява,че АУАН бил съставен срещу представителя или ръководителя на строежа. Обяснява, че в процесното време и място имало строителни или демонтажни дейности на крайпътни сгради, което създавало проблеми със самото движение по бул. „Христо Ботев“ в посока кв. „Южен“.

Нарушението се изразявало в несъответствие между това което е разрешено от общината и начина, по който била сигнализирана цялата ситуация по пътното платно. След предявяване на четири броя черно-бели ксерокопия на фотоснимки, свидетелят заявява, че били изготвени с работна станция за отдалечен достъп, така наречените таблети, от него и колегата му свид. В.. Не може да даде данни за автомобила от снимките.

От показанията на свид. В. се установява,че заедно с колегата си свид.

Т., извършили проверка по сигнал на процесното място, където на пътното платно от северната страна, най-северната лента, в посока запад, имало поставени пътни знаци, но какви точно не може да конкретизира, които ограничавали движението по лентата. По спомен казва,че имало автомобил, но не помни, дали е спрял преди поставените знаци или на тротоара. Няма спомени, дали между знаците е имало МПС. Нарушението се изразявало в това, че е въведена тази организация на пътя без необходимата документация и без да бъдат уведомени необходимите органи, като не била спазена процедурата през сектор „Пътна полиция“.

2

В показанията си свид. С. сочи,че е охранител на „Кепитъл сити център“. Във връзка с констатирано нарушение обяснява, че трябвало да се съборят три сгради, една, от които била собствеността на търговеца, за който работи. На служителите било съобщено от шефа им В. Ч.,че по молба на полицаите следвало да обезопасят периметъра, заради бутането на сградата.

Това и сторили, използвайки ленти и лампи, за да не минават ленти и коли.

Това било разпоредено на отговорника. Полицаите присъствали през цялото време докато се извършвали ремонтните дейности.

Изразява предположение,че автомобилът с отворения багажник от снимките, непосредствено след предявяването им, е на охранителната фирма.

От своя страна свид. М., след предявяване на четири броя копия на фото снимки, заявява,че били свързани със събарянето на складовете на бул. „Христо Ботев“ 51 и 53 северната част на булеварда е това. В този ден 01.09.2022г., в който са направени снимките, тъй като едната стена на сградата започнала да поддава и да застрашава живота и здравето на преминаващите хора и да увреди коли, шефът им В. Ч. подал сигнал до Второ РУП. Тъй като не разполагали със служители за обезопасяване на пътя, Ч. наредил автомобилът, собственост на една от фирмите на последния - „Евро макс логистик“, да бъде паркиран там. Колата била паркирана малко преди самата стена, която можело да падне, като около МПС били поставени обезопасителни знаци, някой да не изпревари по погрешка колата и да отиде точно под стената. През част от времето, докато били събаряни трите сгради присъствали полицаи. Категорично заявява, че жалбоподателят С. С. не е разпореждал за промяна на организацията на пътя.

Показанията на свидетелите се кредитират от съда дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

По делото се установява извършено деяние по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, доколкото действително е било констатирана промяна на организацията на движението /с ленти, знаци, паркиран автомобил/, без това да е съгласувано с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя, като тази промяна е създавала ограничение за движението по пътното платно. Това се установява от снимките, приложени по делото, както и от гласните доказателства предимно от показанията на свид. С., свид. М., от свид. В. /последният доколкото си спомня конкретни факти по случая/ и доколкото не са ангажирани доказателства за съгласуваност за тази промяна.

От така изложените доказателства обаче не се налага категоричният извод, че именно жалбоподателят С. С. е извършил административно нарушение по цитираната норма от ЗДвП. В тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха, нито приложените писмени доказателства по делото, нито свидетелските показания на полицейските служители свид. Т. и свид. В.. От тях категорично не се потвърждава, че именно С. С., пълномощник на В. Ч. да представлява „Кепитъл холдинг Груп“АДСИЦ, на инкриминираната дата и място е нарушил правилата за движение, като е променил организацията на движение без съответното съгласуване с компетентните органи. Това, че С. е бил заварен на място, също 3 не означава,че е отговорен за несъгласуваната промяна в движението. Нещо повече, прави впечатление,че представеното по делото пълномощно е конкретизирано по обем от права, които С. може да извършва, представлявайки дружеството, като сред тях не се соч такова, което да е свързано със СМР по дадена сграда. Преди всичко на доказване в настоящия случай подлежи самоличността на нарушителя и неговото виновно поведение.

Видно от приложените по административната преписка доказателства, липсва каквато и да била индиция, че С. С. наистина е лицето, променило организацията на движение, а не е и изпълнявал неправомерна заповед. В показанията си свид. С. дори заявява,че В. Ч. /управител на „Кепитъл Холдинг Груп“ АДСИЦ/ лично им е съобщил за нуждата от обезопасяване на периметъра и че от С. не му е разпореждано да извършват действия във връзка с това. Липсата на безспорност, по отношение на субекта, автоматично води и до недоказано субективно отношение /вина/ към деянието.

По-нататък, съдът констатира съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП-то.

Същото се изразява в непълно и неясно описание на процесното административно нарушение в АУАН и в НП още в хода на административното производство, което е в разрез с изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. От обстоятелствената част на акта и постановлението прави впечатление, че единствено е цитирана нормата на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП, без да се посочат каквито и да било обстоятелства около твърдяното нарушение и в какво се изразява тази промяна на организацията на движение. Следва да се отбележи,че АУАН определя рамките на повдигнатото административно обвинение и в какво се изразява то. Именно за тези факти ангажираното с отговорност лице следва да се защита и да организира правото си на защита. При разпита си в съдебно заседание и полицейските служители не внасят съществена яснота за тези обстоятелства, а отговарят несигурно, уклончиво и с не необходимата категоричност. В показанията си актосъставителя заявява,че имало несъответствие с разрешеното от общината и констатираното на място, като не сочи в какво се изразява тази промяна на движението на пътя. От своя страна свид. В. по спомен сочи че, имало поставени знаци, но не знаел какви, имало автомобил, но къде бил спрямо знаците, не знаел. Недопустимо е на този етап тепърва да се разбира в какво се изразява нарушението, дори и от свидетелски показания. За съда е недопустимо да преценява отговорността на едно наказано лице по представени 4 броя копия на снимки, без да е ясно от кога са съставени и към този момент, санирайки пропуски още в хода на административнонкаазателното производство да тълкува обстоятелствата около нарушението по тези снимки. Коментираното процесуално нарушение е съществено, тъй като засяга правото на защита на лицето нарушител, поставяйки го в невъзможност да разбере пълния обем на вмененото за извършено нарушение, за което е потърсена реализацията на административна отговорност. Това и съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство, което е основание за 4 отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като не се установява посоченото в него нарушение.

Само за по-голяма прецизност, съдът поставя внимание и върху това,че целта все пак на поставените елементи по обезопасяване, макар и несъгласувани с МВР, администрацията на пътя, са били с оглед да не се застраши живота, здравето на преминаващите хора, както и тяхното имущество.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за основателна претенцията до сумата от 500 лева, предвид разпоредбата по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Тази сума от 500 лева следва да се присъди в тежест на ОД на МВР - Пловдив като разпоредител с бюджетни средства по аргумент от т. 6 от ДР на АПК.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ /НП/ наказателно постановление /НП/ № 22-1030-006963 от 03.10.2022г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” ОДМВР – Пловдив, с което на С. Т. С., ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.