Определение № 925 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925 гр. Варна, 07.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20223100500321 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 300083/13.10.2021 год. на М. СВ. С., чрез адв.С. С., срещу определение № 265727/17.09.2021 год. за оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по частна жалба по гр.д. № 1476/2020 год. на ВРС – 43 състав.

Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се настоява за отмяната му.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от данните по първоинстанционното дело, гр.д.№ 1476/2020 год. на ВРС е образувано по искова молба на М.С. С. против „Варна кредит груп“ ООД, производството по която е прекратено като недопустимо с определение № 262173/19.10.2020 год.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба вх.

№273320/22.10.2020 год., която е оставена без движение за заплащане на държавна такса и поради неостраняване на констатираната нередовност – върната с разпореждане № 270268/10.11.2020 год. год., което разпореждане поради необжалването си е влязло в сила.

На 04.01.2021 год. ищецът, чрез адв.С., е подал молба за изменение на 1 постановеното по делото прекратително определение, в частта за разноските, която след администриране, е оставена без разглеждане в едната част и оставена без уважение, в другата, с определение № 260944/22.01.2021 год.

Срещу така постановеното определение, по въпроса за разноските, е депозирана частна жалба вх.№ 275371/26.02.2021 год. Същата е оставена без движение с разпореждане № 267911/01.03.2021 год. с указания за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в общ размер на 30 лева. По така дадените указания е постъпила молба от адв.С., като пълномощник на ищеца, с искане за освобождаване от държавна такса поради затруднено финансово положение, а и в резултат на пандемичната обстановка. По така постъпилата молба, съдът се е произнесъл с разпореждане № 270378/23.03.2021 год. като е дал възможност на частния жалбоподател да представи декларация по чл.83, ал.2 ГПК, с указание, че при непредставяне на доказателства, частна жалба ще бъде върната като нередовна. Съобщението за горното е връчено на 25.03.2021 год., на изпълнение не е последвало, поради което и съдът е постановил разпореждане № 271839/08.04.2021 год. за връщане на частна жалба вх.№ 275371/26.02.2021 год. срещу определение № 260944/22.01.2020 год., постановено по делото, с което е оставена без разглеждане и без уважение молбата на ищеца по реда на чл.248 ГПК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба вх.№ 286066/05.05.2021 год., оставена без движение от първоинстанционния съд за дължимата държавна такса. По така дадените указания за внасяне на държавна такса е постъпила повторна молба за освобождаване от държавна такса. По същата съдът е дал указания за представяне на декларация по чл.83, ал.2 ГПК, съобщението за което е получено от пълномощника на 12.07.2021 год. Предвид липсата на изпълнение съдът е дал повторна възможност за представяне на доказателства за внесена държавна такса, което не е сторено в указания срок. Поради горното, съдът е постановил определение, с което е отменил разпореждането си за даване на указания за внасяне на държавна такса по частното обжалване и е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК. Именно последното произнасяне на съда, обективирано в определение № 265727/17.09.2021 год., е предмет на настоящата въззивна проверка.

Определението е правилно.

Константна е практиката на Върховния касационен съд по приложението на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съгласно която освобождаването от заплащане на дължимите за съответното съдебно производство държавна такса и разноски, е обусловена на първо място от условията, визирани в закона. А последният възлага на съда да извърши преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на съдебни такси и разноски, изхождайки от ангажираните по делото доказателства за имущественото положение, семейното положение, 2 здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други относими към издръжката и разходите данни, обуславящи възможността да се поемат съдебните разноски по делото. Доказаването на основанията за освобождаване на страна от внасяне на такси и разноски по делото е в тежест на страната, позоваваща се на затрудненото си материално състояние и винаги е съобразена с данните по делото, касаещи принципно материалните възможности за заплащане на тези задължения на страната молител.

Нормата на чл.83, ал.2 ГПК не е привилегия, а задължение на съда да осигури защита на физически лица, които не са в състояние да заплатят дължимите от тях държавни такси и разноски по делото. Същият не е представил изискваната от съда декларация, а от данните по делото се установява, че е в трудоспособна възраст. Липсват данни да влошено негово здравословно състояние и/или други обстоятелства, обуславящи невъзможност за заплащане на държавна такса по частното обжалване в размер на 5 лева. Същият е заплатил и дължимата държавна такса по исковото производство в размер на 177.20 лева, която стойност надвишава десетократно размера на дължимата за частното обжалване държавна такса.

Липсата на декларирани източници за издръжка на молителя и възможността на съда сам да извърши проверка относно притежавани парични средства, недвижими имоти и МПС-та, само по себе си не обосновава извод за невъзможност да бъде заплатена държавната такса, поради което молбата правилно е оставена без уважение.

Налага се извод за правилност на обжалвания съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Доколкото в настоящото производство предварително не се събира държавна такса, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лева, платима по сметка на ВОС, при стабилизиране на настоящия съдебен акт.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 265727/17.09.2021 год. за оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по частна жалба по гр.д. № 1476/2020 год. на ВРС – 43 състав.

ОСЪЖДА М. СВ. С., ЕГН: **********, гр.В., ул.“О. П.“ **, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата от 15.00 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с 3 частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4