Решение № 8 от 09.01.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Дупница, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Ат. Пиронев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510100621 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Г. С. Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД.

Ищецът твърди, че на 24.08.2024г., около 14:20 часа в гр. Дупница, ул. „***“, на кръстовището образувано с ул. „***“, водачът на л.а. марка „***“, с рег. № ***, вследствие на отнето предимство, предизвикал ПТП с управлявания от ищеца мотоциклет марка „***“, с рег. № ***. Поддържа, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че в резултат на инцидента е претърпял неимуществени вреди (травма на гръдния кош, лакът и две подбедрици, контузия на долна част на гръб и таз, фактура на ребда, множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес), както и имуществени вреди за платени от него разходи за медицински консумативи и медикаменти. Счита, че за справедливото обезщетяване на вредите, които е претъпял има право на обезщетение за имуществени вреди в размер на 160,76 лв. (равняващи се на сторените разходи по приложени фактури № 0200000148/11.10.2024г., № 0200000149/11.10.2024г., № 0200000151/06.11.2024г.) и за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. (предявени като частичен иск от вземане в общ размер на 20000 лв.). Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми, ведно със законната лихва за периода от 31.08.2024г. до окончателното плащане.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признава да е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ относно посочения в исковата молба автомобил. Оспорва механизма на ПТП като недоказан, в т.ч. че виновен за ПТП е 1 застрахования при него водач. Отрича да е налице причинна връзка между ПТП и твърдените от ищеца вреди. Смята, че виновен за ПТП е ищецът, който се движил с несъобразена скорост, като въвежда и възражение за съпричиняване в тази посока. Намира претенциите за завишени. Изтъква, че не бил в забава поради чл. 497 КЗ, тъй като изискал представяне на допълнителни документи. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Искът за осъждане на ответника да заплати описаните по-горе суми е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. За възникване на вземането за обезщетение по иска с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ е необходимо да се установят следните факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие, вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск (т.е. да докаже механизма на ПТП), в причинна връзка, с което ищецът да е претърпял описаните в исковата молба имуществени вреди и неимуществени вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже всички обстоятелства, на които основава възраженията си, в т.ч. за съпричиняване на ищеца (вкл. че същият се е движил с несъобразена скорост, както и наличието на причинна връзка между вредите и твърдяното нарушение).

В случая с изрични определения на съда от 31.07.2025г. и 30.09.2025г. са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател на водача на МПС марка „***“, с рег. № ***, както и че ответникът е уведомен за процесното ПТП на 06.11.2024 г.

От приетата по делото и неоспорена от страните автотехническа експертиза /САТЕ/ е видно, че на 24.08.2024г., около 13:40 часа, мотоциклет „***“, с рег. № *** се движи в гр. ***“, с посока от ул. „***“ към ул. „***“ със скорост около 38,5 км/ч. В същото време по ул. „***“ с посока от ул. „***“ се движи л.а. марка „***“, с рег. № ***, като на кръстовището с ул. „***“ водачът на лекия автомобил предприема маневра за ляк завой при наличието на пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“) и ограничена видимост, вследствие на което настъпва удар с движещия се по ул. „***“ с посока от ул. „***“ към ул.

„***“ мотоциклет „***“. От съприкосновението на двете МПС-та мотоциклетът се отклонява наляво по посоката си на движение и плъзгайки се по асфалтовата настилка, достига крайното си положение. Според приетото заключение причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет. В експертизата е установено по несъмнен начин, че от момента, когато водачът на мотоциклета е могъл да възприеме лекия автомобил марка „***“ не е имал техническа възможност да предотврати удара, докато водачът на лекия автомобил е могъл да избегне удара като пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет.

Възприетият механизъм от в.л. се потвърждава и от показанията на свид. К., който признава, 2 че е предприел навлизане от пряка наляво към ул. „***“ и навлизайки в платното за движение на движещите се от ляво автомобили настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и мотоциклета, управляван от ищеца.

Недоказано е съдържащото се в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, доколкото не е проведено пълно и главно доказване, че ищецът се е движил с несъобразена скорост. От приетата експертиза става ясно, че мотоциклетът се е движил с разрешена скорост около 38,5 км/ч, като не са ангажирани доказателства, че същата не е била съобразена с конкретните пътни условия. Още по-малко са ангажирани доказателства, че движението с несъобразена скорост е повлияло на настъпването на удара и причинените в резултат на него вреди.

От приетата без възражения СМЕ се установява, че в резултат на инцидента Г. С. Г. е получил следните увреждания: мекотъканни контузии на стената на гръдния кош в дясната му странична част, дясната хълбочна и тазова област – натъртване и масивни кръвонасядания на меките тъкани в тези области; множество обширни и по-дълбоки охлузвания по кожата на крайниците – в областта на дясна лакътна става и двете подбедрици. Установени са данни и за други възможни заболявания (хронични и остри заболявания на бъбреци и пр.), но е констатирано, че същите нямат травматична генеза и не се намират в причинно-следствена връзка с получените увреждания при ПТП. Лечението, което е проведено се е изразило в болнично лечение за около 3 дни, прием на медикаменти (вливане на водно-солеви разтвор Рингер, обезболяващи НСПВ медикаменти – аналгин и алмирал, антикоагулант Фраксипарин), предходно и последващо лечение с обработка на нараняванията по крайниците с антисептични медикаменти и превръзки; прием на обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни медикаменти в хода на възстановителния период. Според експерта ищецът е напълно възстановен от уврежданията, без остатъчни неблагоприятни последици, като възстановителният период е отнел около 2,53 месеца, като през първите 2-3 до 3-4 седмици е търпял умерена до средно силна болка, след което постепенно болките са отслабвали до отзвучаването им в края на възстановителния период.

От показанията на изслушаните свидетели К. и Д.М. се потвърждават основните изводи на вещото лице относно възстановителния период на ищеца, като от същите става ясно, че настъпилото ПТП е породило страх и притеснения у ищеца, който е осъзнал, че здравето и живота му потенциално са могли да бъдат засегнати сериозно.

Предвид изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства се установяват всички елементи от фактическия състав на предявеното материално право, поради което на разглеждане подлежи въпросът за размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, 3 психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр., както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.

При това положение, при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът отчита вида, характера и тежестта на телесните увреждания, които се свеждат до мекотъканни контузии на стената на гръдния кош в дясната му странична част, дясната хълбочна и тазова област – натъртване и масивни кръвонасядания на меките тъкани в тези области; множество обширни и по-дълбоки охлузвания по кожата на крайниците – в областта на дясна лакътна става и двете подбедрици. Допълнителни неудобства за ищеца е създало и обстоятелството, че уврежданията се намират в различни части на тялото, което предполага усещане за цялостно неразположение. Настоящият състав взема предвид и начина, по който е осъществено увреждането, а именно при управление на мотоциклет и осъществен внезапен удар с МПС, при което неблагоприятните последици от увреждането са настъпили ненадейно и неочаквано за пострадалия. При преценката по чл. 52 ЗЗД от значение е и обстоятелството, че за овладяване на болките от травмите е било необходимо и провеждането на болнично лечение за няколко дни, както и последващо приемане на лекарства и медикаменти, обработка и превръзка на наранените крайници. Несъмнено важни за преценката по чл. 52 ЗЗД са и съобразените от съда вид, характер, тежест и интензитет на търпените от ищеца болки, страдания, неудобства и психически увреждания, които неизменно и житейски логично съпътстват описаните по-горе телесни увреждания, лечение и необходимостта от посещение на медицински специалисти. От съществено значение е и установеният от вещото лице възстановителен процес, който в случая е отнел около 2,5-3 месеца, като през първите 2-3 до 3-4 седмици ищецът е търпял умерена до средно силна болка, след което постепенно болките са отслабвали до отзвучаването им в края на възстановителния период. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че настъпилото ПТП е породило страх, притеснения и неудобства у ищеца, който е почувствал застрашени здравето и живота си.

Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че претендираното в настоящото производство обезщетение в размер на 5000 лв. не надхвърля размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Същото съответства на установените по-горе критерии, преценени и в контекста на възрастта на пострадалия (49-годишен към датата на ПТП) и на икономическото състояние в страната към датата на вредоносното събитие (израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя).

Ето защо като основателен следва да се уважи предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. (предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 20000 лв.).

Частично основателен е и искът за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за сторените от същия разходи за медицински консумативи и медикаменти по приложените фактури № 0200000148/11.10.2024г., № 0200000149/11.10.2024г., № 0200000151/06.11.2024г. до сумата от 106,16 лв. Наличието на пряка и непосредствена 4 връзка между извършените разходи и уврежданията от ПТП се установява от приетата съдебно-медицинска експертиза, според която претендираните разходи са оправдани с оглед уврежданията на ищеца. За разликата над уважения размер от 106,16 лв. до пълния предявен размер от 160,76 лв. (равняващи се на закупени медикаменти Креон, Нексиум и Конкор на стойност 54,60 лв.) искът подлежи на отхвърляне, тъй като извършените разходи нямат връзка с уврежданията от процесното ПТП (в този смисъл приетото заключение).

Разпечатката съдържа 25 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dd82f10-97ed-41c3-bf22-954b40684ba7