Решение № 805 от 10.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Бургас, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря М.а Хр. Енчева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222120108386 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба и уточняващи молби към нея от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Е*З*Б*, против Н. Т. Л., К. Г. Д., З.

Г. П.-Б., К. С. С., Е. Г. К., Г. З. К., С. З. Л., Р. Я. С., Ц. И. К. и А. И. К., с която се иска приемане за установено по отношение на всички ответници, че ищецът е собственик на процесния имот въз основа на изтекла придобивна давност и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху следния недвижим имот № ****, с площ от 1681 кв.м, находящ се в м. „*****“, землището на гр. С*.

Исковата молба и уточняващи молби към нея са основани на фактически твърдения за това, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот с идентификатор ****., с площ от 1889 кв.м, находящ се м.

„*****“, землището на гр. С*, като го е придобил по реда на масовата приватизация през 2000 г., в резултат на приватизационна сделка между Министерството на икономиката и туризма и „П*****“ ООД - купувач на акциите на „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД, наследник на ДП Б***. След сделката „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД е преобразувано в „ХЕЛИО - ТУР-С“ АД.

Излага се, че на 12.04.2000 г. Поземлена комисия - С* възстановява собствеността върху процесния имот /с предходен номер *****/ на наследодателите на ответниците.

Посочва се, че с влязло в сила решение на ВКС от 2003 г. възникналият между страните спор за собственост е разрешен в полза на реститутите.

Твърди се, че от момента на приватизационната сделка през 2000 г. досега 1 процесният имот се е владял само от ищеца.

Сочи се, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот, на основание изтекла в негова полза 10-годишна давност, която е започнала да тече от влизане в сила на решението на ВКС до настоящия момент, като се сочи че тя е изтекла през 2013 година, като през целия този период е владял имота.

Твърди се, че на 01.07.2022 година владението върху имота е отнето, като ответниците са „нахлули“ в имота и са започнали да го подготвят за собствено ползване, поставили са охрана, очертали са го и са започнали да го своят, въпреки изричното позоваване на изтекла в полза на ищеца давност, като за действията си са се позовали на решенията на Поземлена комисия и на ВКС, правата по които никога не са упражнявали. На 05.07.2022 година са започнали и рязането на огражденията на имота.

Поради изложеното ищецът предявява иска си, като към исковата молба са приложени писмени доказателства и направено доказателствено искане за допускане на разпит на трима свидетели - при режим на довеждане.

С Определение № 127/05.01.2024г. производството е частично прекратено спрямо ответницата Ц. И. К., починала на **** година, поради недопустимост на иска спрямо нея, тъй като към датата на предявяване на иска - 30.12.2022 година, лицето вече е било починало. Определението е влязло в сила като не е било обжалвано.

В проведеното по делото първо съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат Ш. е пояснил и допълнил исковата си претенция, като е заявил, че е придобил собствеността върху ПИ ***** на основание давностно владение, протекло в периода от 12.07.1972 г. до 01.07.2022 г. Излага, че дружеството е правоприемник на Б*** и терените на къмпинг **** са били включени в капитала му, като то е продължило да експлоатира къмпинга.

С писмения отговор ответниците Н. Т. Л., К. Г. Д. и З. Г. П.-Б. , оспорват предявения иск като изцяло неоснователен.

Сочат, че считано от 2000 г. и до настоящия момент, те и съсобствениците им - физически лица, посочени като ответници по настоящото дело, владеят процесния недвижим имот, като са въведени в същия с Протокол №**** от **** г. за въвод във владение, издаден от Поземлена Комисия -гр.С*. Твърдят, че от този момент ищецът по никакъв начин не е владял имота, нито е държал същия.

Излага, че между тях и останалите съсобственици на имота от една страна и ищеца по делото е воден спор за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот - предмет на Решение №**/*** г. по гр.дело №****/2001 г. на Бургаски Районен Съд, влязло в законна сила на 19.02.2007 г., потвърдено с Решение от 19.12.2006 г. по въззивно гр.дело №**/*** г. на Бургаски Окръжен съд, който спор е приключил окончателно с решение, постановено от ВКС, потвърждаващо решението на БОС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение на БРС по гр.дело № 2

****/2001 г. По силата на постановеното и влязло в законна сила съдебно решение по гр.дело № ****/2001 г. на БРС, влязло в законна сила на 19.02.2007 г. между страните е безспорно установено със сила на присъдено нещо, че „Хелио-Тур- С“АД не е собственик на процесния имот.

Възразява се срещу твърдяното от ищеца обстоятелство, че на 01.07.2022 г. са отнели по насилствен начин владението върху процесния недвижим имот.

Сочи се, че считано от 2000 г. досега, всички ответници са въведени във владение на процесния имот на основание Протокол № ****/**** г. на Поземлена комисия - С* и те владеят недвижимия имот лично, необезпокоявано, явно и несъмнено, като ищецът не е нито държал, нито владял имота през този период. Твърди се, че имотът е почистен, трасиран и ограден, т.е. повече от 10 години преди образуване на делото.

Твърди се, че в предходен момент между страните е съществувал спор за собственост, който е решен в полза на ответниците, с влязло в сила Решение по гр. д. № ****/2001 на БРС, потвърдено от ВКС и влязло в сила на 19.02.2007 г. След това ответниците са предприели многобройни действия по разчистването и ограждането на имота, като възразяват срещу твърденията, че ищецът има достъп до процесния имот. Твърди се, че е одобрен ПУП-ПРЗ и се обособява нов УПИ с площ от 1681 кв., като е променено и предназначението на земята.

На сочената от ищеца дата 05.07.2022 г., част от ответниците са били в процесния имот, където са били и охранители на ищеца, които са осъществили вербална агресия, твърдейки, че ищецът е собственик на имота, а ответниците нямат право да влизат в него, поради което са били извикани органите на реда.

Премахването на металните ограждения ответниците обосновават с изискуемите действия, свързани с осигуряване на общински път до имота, а „постоянната охрана“ с летуването на техни приятели в имота.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от назначения на ответницата Р. Я. С. особен представител. Същият сочи, че предявената искова претенция е неоснователна, като излага подробни съображения в тази насока.

Р. С. е починала в хода на процеса, поради което с определение от 11.02.2025г. съдът е конституирал като страни в процеса нейните наследници – Ж. Г. С. и Я. Г. С.. С изрична молба същите са потвърдили всички извършени до момента процесуални действия от името на тяхната наследодателка.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от останалите ответници по делото.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител поддържа исковата претенция, като моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на сторените разноски. В депозирани по делото писмени бележки подробно излага становището си по същество на спора.

Ответниците Н. Л. и К. Д. не се явява, но чрез процесуалния си 3 представител адвокат П., молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като поддържат изложеното в отговора на исковата молба становище. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

Всички останали ответници в процеса, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, че процесният поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. С*, находящ се в гр. С*, местността „****“, с площ от 1681 кв.м, е идентичен с бивш земеделски имот пл. № ***** в землището на град С* - нива с площ от 1,889 дка, пета категория, в местността „*****“.

С решение № **/***г. на Поземлена комисия - С* правото на собственост върху този имот е възстановено на наследниците на Т*В* и В*М*, по реда на ЗСПЗЗ. След влизане в сила на решението на ПК на 31.01.2001г. тези ответници са въведени във владение на имота с протокол за въвод във владение № ****/****г. Със заповед № РД-11-212 от 09.04.2001г. на областния **** на Бургас, процесният имот е отписан от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост и е разпоредено предаването му на наследниците на Т*В* и В*М*.

Видно от Протокол № ****/****г. за въвод във владение, наследниците на Т* и В*М* са въведени във владение на процесния недвижим имот. По делото е предоставено Удостоверение издадено от Община С*, видно от което в изпълнение на Заповед № **/***г. по отношение на имот № ***** в землището на град С* - нива с площ от 1,889 дка, пета категория, в местността „*****“, е иззет от търговско дружество Хелио-Тур-С АД и е бил предоставен на Н* Т. М*-Л. и Я* Т. М* (в качеството им на наследници на Т* М* С*), на З.

А.а Ш*, М* А.а М*, Ц. И. К., А. И. К. (наследниц на В* М* М*) и на В* М* П..

От представеното по делото Решение № **/*** г. по гр.д. № ****/2001 г. по описа на РС-Бургас, потвърдено с Решение № **/***г. на ОС Бургас, влязло в законна сила на 19.02.2007 г. е видно, че е бил отхвърлен положителният установителен иск за собственост на „Хелио-тур-с“ АД по чл.

97, ал.1 ГПК (отм.) против наследниците на Т* и В*М* в полза на които е бил реституиран процесният имот № ***** в м. „*****“, землището на гр. С*.

По делото са представени протоколи за трасиране на процесния недвижим имот от 31.10.2000г, от 03.2010г., от м.11.2017г., от м. 05.2022г. и от м,.07.2022г., Заповед № ***/****г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район, Писмо изх. № **/***г. на Началника на РДНСК-Югоизточен район, Заповед № **/***г. на Кмета на Община С* за одобряване на ПУП-ПРЗ, Решение № ***/**г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на територията за неземеделски нужди.

4

Видно от Заповед № ***/***г. на Кмета на Община С* издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината е наредил ответниците да придобият правото на собственост върху новообразувания урегулиран поземлен имот при запазване на съответстващите им се квоти на идеални части от имота, в качеството им на наследници на Т*, В* и В*М*.

От представени Договор за наем от 01.05.2016г. и анекси към него, е видно, че между ищцовото дружество и ТХ *****з ЕООД е бил сключен договор, по силата на който Хелио-Тур-С АД е предоставило за временно и възмездно ползване къмпинг „****те“, представляващ терен с площ от 32 400 кв.м. и съответните находящи се в него търговски и туристически обекти. В представения договор не са посочени изрично и конкретно обособените недвижими имоти, които попадат в предметна на същия.

Видно от Доклад на независимия одитор от 2008г., находящо се по партидата на ищеца в ТР при АВ на МП се установи мнението на одитор Р* Г. за допуснати неточности и несъответствия от страна на ръководството на Ищеца изразяващи се в неотстраняване на констатацията за квалифицирано мнение на предходния одитор на дружеството Т* Г.ев за отписване от сметката за земи, влезли в сила съдебни решения, установяващи, че дружеството губи собствената върху 20 % от земите си, което обстоятелство рефлектира върху евентуалното записване на имота като актив на дружеството въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо е установено поритваното.

По делото е представена Инвентарна книга на ищцовото дружество, видно от която процесният недвижим имот е посочен като актив на дружеството, попадащ в територията на къмпинг „****те“.