Протокол № 50 от 28.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 50 гр. Пазарджик, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Катя Т. Кентова

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20225200900018 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Ищцата В. С. Д., уведомена чрез процесуалния й пълномощник адв. Я.

Д., не се явява. Явява се адв. Д., редовно упълномощена с приложено по делото пълномощно.

За ответника „Петроком“ ООД, редовно уведомен при условията на чл.

56, ал. 2 от ГПК, се явява управителя на дружеството - П. П. и адв. П. С., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

Явява се вещото лице Л. Я.-Т. – уведомена от пред.с.з.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът счита, че следва да ПРИСТЪПИ към изслушване на допуснатото допълнително заключение по допуснатата СИЕ.

В.Л. Л. Г. Я.-Т. със снета отпреди самоличност. Напомни й се за отговорността по чл. 291 от НК.

Пристъпи се към изслушване на вещото лице Т.:

В.Л.

Л.

Т.: Представила съм допълнително

1 заключение, което поддържам.

Извършила съм алтернативни изчисления при различни условия.

Във връзка с посочените несъбираеми вземания от фирми в несъстоятелност и от фирми, с които има сключени споразумения, няма отразени плащания, но фактурите са били обект на проверка, те са коментирани в предишното заключение, където са посочени изрично от коя година са. Напр. „Фида“ от 2015 г., която е в несъстоятелност, за „Лакрима“ са фактури от 2009 г. и в отговори на предишните въпроси съм записала, от коя година са тези вземания в производствата по несъстоятелност.

По отношение на „Баян“ и „Феникс инженеринг груп“ преди много време се запознах със споразуменията, които са представени по делото за разсрочване на вземанията.

Датата на изискуемост на вземанията по тези фактури към „Баян“ и „Феникс инженеринг груп“, с оглед споразуменията, аз съм ги включила в сумата на вземанията, за които е налице обосновано предположение, че биха трудно се събрали въз основа на датата на възникване на вземането, а не въз основа на споразуменията, които са подписвани между страните във връзка с плащанията, но, доколкото си спомням, тъй като не е било предмет на конкретен анализ, по тези споразумения не видях да има извършени плащания. Може и да греша. Не е било предмет на моята задача. Отнесла съм ги към трудно събираемите въз основа на датата на възникване на вземането, като 2012 година е за „Феникс инженеринг груп“.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДЯВЯВА на вещото лице Споразумение, сключено на 03.08.2016 г. с „Баян“ и Споразумение от 21.10.2019 г., сключено с „Феникс инженеринг груп“.

В.Л. Л. Я.-Т. : В споразумението с „Баян“ от м. август 2016 г., в т. 2-ра е упомената схемата, по която ще се изплащат задълженията, като те касаят всеки един месец от периода август-декември 2016 г. по 1000 лева и минимум 1000 лева ежемесечно през 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

За „Феникс инженеринг груп“ е сключено споразумение на 21.10.2019 г.

Искам да добавя към това споразумение на „Баян“ – имаме един анекс 2 от 06.12.2021 г., в който анекс се потвърждава нов размер на главницата към тази дата. Това споразумение е сключено след като ние разглеждаме баланса и новият размер на баланса е 24 329,38 лева плюс 7062,84 лева лихви за периода от м. януари 2019 г. до 01.12.2021 г. На равни месечни вноски се е задължил да плаща по 1652,22 лева от 01.12.2021 г. до 30.06.2023 г.

За „Феникс инженеринг груп“ споразумението е от 21.10.2019 г. с „Петроком“, за което се потвърждава размера на задължението на „Феникс инженеринг груп“ към „Петроком“, а именно: 46 079,84 лева, и, в което споразумение е записан и уточнен график за плащане на сумите до 31.05.2020 г., когато следва да бъдат изплатени всички суми окончателно. Има клауза текст при просрочване на коя и да е подлежаща на плащане сума с повече от 7 дни, изпълнителят има право да извади изпълнителен лист, като предяви иск и за законните лихви.

За „Феникс инженеринг груп“ аз съм ги включила всичките вземания като трудно събираеми, основно на критерия от датата на възникване на тези вземания. Записала съм ги. Приемам, че са трудно събираеми, тъй като е настъпила петгодишна давност. Това, което се потвърждава и в споразумението с „Феникс инженеринг груп“ е, че при плащане и неплащане, или закъснение на която и да е вноска, те се споразумяват да се извади изпълнителен лист за цялата сума.

В счетоводните регистри на „Петроком“ няма отразено плащане от „Феникс инженеринг груп“.

Разликата между тези 34 000 до 24 000 лева за „Баян“, те са погасени, както е записано в споразумението, но сумата на „Баян“, остатъкът, който е във второто споразумение или втория анекс, съвпада със сумата, която аз съм включила като трудно събираема.

Задълженията по тези споразумения, които коментираме, изискуемостта е малко по-различен аспект от оценката, като трудно събираемо. Те са станали изискуеми още с датата на възникване на данъчното събитие и с издаването на документа. Тогава са станали изискуеми. Аз тука говоря вече в чисто счетоводен икономически аспект, те тогава са станали изискуеми. Вече е налице между двете страни едно споразумение за разсрочено плащане и в момента всеки един търговец може да определи по неговата преценка, след анализ, вижда, че тези вземания са трудно 3 събираеми и ако отговаря на другите условия, които законодателят поставя във връзка с данъчното облагане и съобрази и тези неща, за да не начислява допълнително, той може да ги изпише от баланса си, но това не означава, че той се отказва да ги събира. Това не прекратява изписването от баланса в тази част и записването задбалансово, какъвто по принцип използват търговците в своята практика, не означава, че той няма да ги събира, или, че няма да прояви инициатива да ги събира. Така че от чисто счетоводна гледна точка, определянето на едни вземания като трудно събираеми, не означава, че те няма да се събират въобще, но, че те не отговарят вече на всички критерии за признаването им като актив е този аспект, в който аз съм разсъждавала, защото едни вземания, следва да бъдат оценени като реален актив, за да могат да представят чистата стойност на активите. От тази гледна точка разсъждавам и затова съм приела тази дата.

Погасителната давност се използва и в данъчните закони. Това е юридическа величина, която има приложения и в другите области.

Не мога да отговоря на въпроса: „Признаването на вземането, прекъсва ли погасителната давност по отношение на него?“

По повод гаранциите, предоставени в полза на Министерство на икономиката в размер на 30 000 и 35 000 в полза на НАП, от една страна същите не представляват задължения на дружеството, но са парични средства, които формират актив на дружеството. Тези активи би следвало да участват във формирането на чистата стойност, тъй като това са все пак активи на дружеството. Те не са на неговото разположение, но формират активите.

Тези активи те са парични средства, те се намират, те са собственост на дружеството и не би следвало да бъдат изключвани от чистата стойност.

По отношение на вземанията по т. 5-та от заключението, вземанията от частен земеделски производител Димитър Димитров и „В и Д“ ООД на стойност 116 141,89 лева общо, приемам, че същите са погасени на 24.01.2022 г., съгласно документите. Вземанията на дружеството са се трансформирали в парични средства, защото плащането е извършено не чрез прихващане, а е извършено с парични средства.

Дала съм отговор на този въпрос, по начина по който е поставен да се изключат тези вземания от чистата стойност на дружеството. Така е поставен въпроса, аз така го изчислявам чисто математически.

4

Аз не съм посочила тези средства като несъбираеми, няма как да ги посоча като несъбираеми, с оглед обстоятелството, че те са събрани в този размер. Прибавяме ги при изчисленията към трудно събираемите, защото така е поставен въпроса.

С „Никан лайн“ са действителни вземанията, съществуват, осчетоводени са, но към друго дружество, не към дружеството, посочено в исковата молба. Те фактически съществуват по баланса тези трудно събираеми вземания от друг длъжник.

Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението на вещото лице.

Адв. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

Съдът счита, че следва да се приеме заключението, изготвено от в.л. Л.

Т., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в днешното съдебно заседание заключение, депозирано в канцеларията на съда с вх. № 1063/01.02.2023 г., изготвено от вещото лице Л. Я.-Т..

На вещото лице Т. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представената справка-декларация, по внесения от страните депозит.

Адв. Д.: Заявявам, че оспорвам на основание чл. 200, ал. 3 от ГПК допълнителното заключение на повторната СИЕ, в частност за наличие на несъбираеми вземания на ответното дружество на посочените стойности в заключението. Основанието е по чл. 201 за оспорването и това е очевидната необоснованост на заключението, като по същество ще взема в детайл отношение в тази връзка, тъй като причините за необоснованост са много.

Други искания нямам.

Адв. С.: Във връзка със споменатото от вещото лице и записаното в предишното съдебно заседание, че данните не отразяват действителното финансово състояние, на основание чл. 377 от ГПК във вр. чл. 147, т. 2 от ГПК, представям като доказателства за доказване на нововъзникнали 5 обстоятелства, които са от значение за определяне на задълженията към 31.01.2021 година, а именно: Уведомление от управителя на „Петроком“ ООД до НАП за допусната фундаментална грешка в Счетоводен стандарт 8 и чл. 37 от ЗКПО от 06.03.2023 г. за извършена корекция на декларации за 2020 и 2021 г., Писмо от НАП Пазарджик и Резолюция за допусната проверка до 05.04.2023 г., Протокол за извършена проверка, като представям и исканите корекции за счетоводен баланс и отчет към 31.12.2021 г., към 31.12.2020 г. и счетоводен баланс към настоящото дело към 31.03.2021 г.. Считам, че се касае за нововъзникнали обстоятелства, които са от съществено значение за правилното определяне на задължението. Не отричаме, че имаме задължения, но с тази корекция, която ще извърши НАП след 5-ти април ще знаем действителното финансово състояние – вземане, задължения на дружеството, и, ако допуснете тези доказателства ще искаме ново заключение.

Адв. Д.: В момента се представят баланси към стари дати, но с нови цифри. Не възразявам да се приемат като доказателства Уведомление от 06.03.2023 г., Писмо от НАП, Резолюция за извършена проверка от 08.03.2021 г., Протокол за извършени действия от 23.03.2023 г. и Протокол. По отношение на баланса и всички други документи, представени също баланси – това е свободен баланс за 2021 г., Счетоводен баланс към 31.12.2021 г., Отчет на разходите и приходите за 2020 г., Счетоводен баланс към 31.12.2020 г. и Отчет за приходи и разходи за 2020 г. – първо възразявам да се приемат, тъй като считам, че по отношение на същите е преклудирано правото на ищеца да ги представя. Това не са нововъзникнали доказателства, видно от датите им.

В случай, че бъдат приети като доказателства по делото, ги оспорвам по съдържание, тъй като твърдя, че същите не отговарят на действителното фактическо положение, видно и от представените счетоводни баланси с отговора на исковата молба.

По отношение на искането на колегата, аз доколкото разбирам, инициираме производство по корекция на обявените данъчни резултати. Аз не разбирам искането на ответника. Ще чакаме данъчните да се произнасят.