Решение № 141 от 15.03.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. К., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140101741 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на Ш. Р. Е., ЕГН **********, адрес:*******, чрез адв.

К., против Община К., Буслстат *******, с адрес: *******, представлявана от кмета Е. М., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 17.10.2023 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 17.10.2023. в гр. К..

В исковата молба се твърди, че на 17.10.2023 г.,около 07.30 часа ищецът и съпругата му Н. Х. Е. се намирали в районна на пазар на производителите в град К., когато ищецът бил нападнат от безстопанствено куче, с жълто-кафяв цвят, вследствие което получил две разкъсно-контузни рани на десния крак, охлузване на кожата на дясна ръка. След инцидента ищецът посетил спешно отделение, където бил прегледан и му поставили инжекция против тетанус. На 17.10.2023 г. ищецът посетил съдебния лекар при МБАЛ „д-р А. Д.“-АД К. д-р Н. Д. М., който му издал съдебно-медицинско удостоверение № *******/2023 г. , в което е констатирано, че: „по задната повърхност на десния крак в областта на задколянната ямка, се установяват две хоризонтално разположени на едно ниво цепковидни рани с неравни ръбове, влажно тъмно червено дъно и дължина 2 см. всяка. По дланната повърхност на дясната ръка ,под гривнената става ,се установява розово - червено охлузване на кожата с размери 1/0.5 см. ,разположено под нивото на околнота здрава кожа.“ В заключението е посочено, че двете разкъсно-контузни рани на десния крак и охлузване на кожата на дясната ръка получени при действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали при ухапване от куче. Разкъсно-контузната рана е 1 довела до разстройството на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдания. На 18.10.2023 г. ищецът посетил личния си лекар, който му обработил раните и го изпратил на хирург. На 20.10.2023 г. ищецът посетил хирург, който също обработил раните и направил стерилна превръзка. Вследствие на преживяния стрес се сочи, че ищецът изпаднал и в шок, като получил и получава психически нервни кризи, изразяващи се в често главоболие, гадене, сърцебиене, отпадналост, безсъние и безпокойство. Ищецът изпитва панически страх от кучета, като освен преживяното нападение, допълнителен повод зa безпокойтвото му е и огромната популация от бездомни кучета в гр. К. и честите нападения и ухапвания на граждани, както и фактът, че кучето което го нападнало и ухапало, с останалите три жълтокафяви бездомни кучета, ежедневно биват забелязвани от ищеца, в района в който живее.

Ответникът Община К. възразява за отхвърляне на иска, като оспорва твърдените от ищеца факти, в т.ч. ухапването да е осъществено от безстопанствено куче. Възразява по размера на обезщетеното, като твърди, че е прекомерен. Възразява, че община К. е предприела необходимите мерки за превенция и ограничаване на популацията на бездомните кучета. Иска присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в цялост, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче.

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.

Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Установява от приетите по делото доказателства, че на 17.10.2023 г.,около 07.30 часа, в гр. К., ищецът е нападнат и ухапан от безстопанствено куче, с жълто-кафяв цвят, вследствие което получил две разкъсно-контузни рани на десния крак, охлузване на кожата 2 на дясна ръка. На същата дата ищецът посетил съдебен лекар, който е издал съдебномедицинско удостоверение № *******/2023 г. (л.8). В него са констатирани уврежданията и е направен извод, че те съответстват на уреждания, причинени от ухапване от куче, като са причинили болка и страдание. Без правно значение е как уврежданията са отразени в представените по делото амболаторните листи и по-конкретно дали са описани като една рана, доколкото техният характер се доказва от цитираното съдебно-медицинско удостоверение. Проведеното лечение е включвало поставяне на ваксина против тетанус, посещения при личен лекар и хирург, като раната оставила белег. Ищецът изпитва естествен страх от кучета.

За да достигне до горната фактическа обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Н. Е., която е съпруга на ищеца и очевидец на произшествието.

Дадените показания са логични и последователни, като те напълно се подкрепят от писмените доказателства по делото и най-вече от медицинските документи. Съдът категорично приема, че ищецът е ухапан от бездомно куче, както твърди той. Алогично е от житейска гледна точка, с оглед времето и мястото на инцидента, ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин. От свидетелките показания се установява, че кучето не е породисто, същото е имало вид на улично куче, като било мръсно и неподдържано. Ответникът не твърди и доказва ищецът да е ухапан от куче, което да има стопанин.

Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета „Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa Бългapия, пpиeтa oт Mиниcтepcĸия cъвeт, както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa, ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл.

41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa 3 пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.

В случая е налице неизпълнение на горните задължения. Не се доказва предприемането на ефективни мерки от страна на ответната община за справяне с популацията на бездомните кучета.

Съдът намира за неоснователно възражението, че размерът на неимуществените вреди е прекомерен.

Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

Съдът приема, че справедливото обезщетение съответства на размера на исковата претенция. На първо място ищецът не е лице в млада възраст. Получил е естествен психически стрес от ухапването. Претендираната сума от 5 000 лева е дори е по-ниска от стандартния размер на обезщетение за подобен вид телесно увреждане. Именно естеството на увреждането на здравето е водещо при формиране на изводите относно размера на обезщетението. В тази връзка следва да се отбележи, че с решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на Върховен касационен съд, IV, г.о., за ухапване от куче, осъществено през 2012 г., при напълно идентични вреди - разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът, като съобрази икономическите условия, елемент от който са и нивата на застрахователно покритие и инфлационните процеси, с оглед общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, и като взе предвид, че увреждането е настъпило през края на 2023г., т.е. при значително по-високи цени на стоките и услугите в страната, в сравнение с 2012 г., намира, че сумата от 5 000 лева съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и следва да се присъди.

При този изход на делото ищецът има право на разноски в общ размер на 1 100 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, РС-К.

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община К., ЕИК ********, представлявана от кмета Е. М., с адрес: гр. К. ******* да заплати на Ш. Р. Е., ЕГН **********, адрес: ******* сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 17.10.2023 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 17.10.2023 г. в гр. К. .