Решение № 178 от 27.11.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Оряхово, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г. Цв. Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460100483 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск от Г. Г. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес С.Липница, общ.Мизия, ул.“Райко Даскалов“ № 3, чрез адв. М. М.-САК против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин 7“, ул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет.2, офис 4046,представлявано от управителя А.В.М. и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин 7“, ул.“Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет.2, офис 40-46,представлявано от управителя А.В.М. за прогласяване на осн. чл. 22 ЗПК нищожността на Договор за паричен заем № 4369614/13.01.2022 г.,сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца, и на осн.чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4369614/13.01.2022 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, поради заобикаляне на закона.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 13.01.2022 г. в гр. Козлодуй, ищцата Г. Г. Х. е сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт" АД Договор за паричен заем № 4369614, по силата на който й е предоставена сумата от 5 500 лв. при годишен лихвен процент от 40.00 % и годишен процент на разходите - 48,76 %, а следвало да върне сумата с общо дължима лихва в общ размер на 9 525.96 лв. на 36 погасителни вноски, всяка по 264.61 лв. Съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателката се е задължила да предостави обезпечение на заемодателя, като е следвало да подпише договор с „Файненшъл България" ЕООД за предоставяне на възмездно поръчителство. На същата дата между ищцата и „Файненшъл България" ЕООД, е подписан Договор за предоставяне на гаранция № 4369614 от 13.01.2022 г. като дължащото се възнаграждение по този договор е в размер на 2 210.04 лв. или 61,39 лв. на всяка вноска.

Сочи се, че общият размер на задължението на ищцата, съгласно предоставеният й погасителен план, в който е включено и възнаграждението по договора за гаранция възлиза на сумата от 11 736 лева.

Ищцата счита, че така сключеният Договор за заем е недействителен на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, доколкото не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и че е неясно как е изчислена договорната възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението за поръчителя следва да се счита за част от разходите по договора и да е ясно посочено като елемент от ГПР в договора. Освен това твърди, че двамата ответници са свързани лица и 1 реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за кредитодателя като чрез него се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД е бил наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на сключване на договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено, че "Файненшъл България" ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит, след като бъде поискано писмено това от "Изи Асет Мениджмънт" АД. Наред с това в договора за поръчителство е посочено, че "Изи Асет Мениджмънт" АД събира вноските за възнаграждение за поръчителя. Предвид горното "Изи Асет Мениджмънт" АД е следвало да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в общо дължимата сума по кредита. Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен.

Твърди се, че в процесния Договор за паричен заем № 4369614 е посочен ГПР, понисък от действителния, което представлява невярна информация и следва да окачествена като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

В ИМ се сочи, че уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство, представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Доколкото в тези хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото саниране. Настоящата хипотеза е именно такава поради следните причини. На първо място това е така, защото при справка по партидата на „Файненшъл България" ЕООД в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на процесния договор за поръчителство, както и към настоящия момент, едноличен собственик на капитала на дружеството-гарант е „Изи Асет Мениджмънт" АД кредитор по договора за потребителски кредит, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на nap. 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Същевременно от клаузата на чл. 4, т. 3 от договора за предоставяне на паричен заем /с характер на договор за потребителски кредит/ се установява, че в хипотезата на обезпечение на заема чрез дружество-гарант, то следва да бъде одобрено от кредитора, т.е. кредиторът едностранно определя кое дружество да бъде поръчител по кредита. На следващо място от съдържанието на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че възнаграждението на гаранта е разсрочено на погасителни вноски, чиито падежни дати съвпадат изцяло с падежите на погасителните вноски по договора за потребителски кредит. На следващо място от клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция се установява, че „Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане 2 на възнаграждение по този договор и всички други вземания на гаранта по този договор. На последно място в чл. 12 от договора е уговорено право на гаранта да прехвърли по всяко време своите права по този договор /включително суброгационните права срещу потребителя/ на всяко трето лице по своя преценка, включително на изрично посоченото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, което дружество е посочено изрично като бъдещ цесионер и в чл. 10 от договора за паричен заем.

От гореизложеното следва, че е налице договор за гаранция, сключен с предварително определено от кредитора по договора за потребителски кредит юридическо лице-гарант, представляващо свързано с кредитора дружество, като в договора е предвидено възнаграждението за поръчителството да се плаща в полза на кредитора /а не на гаранта/ заедно с погасителните вноски по кредита, и е уговорена изрично възможността суброгационните права на гаранта да бъдат придобити възмездно чрез цесия от конкретно посоченото в двата договора трето лице „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД /чл. 9, ал. 1, т. 5/, което от своя страна води до възстановяване на платените от гаранта суми и придобиване на вземанията от предварително определения от кредитора цесионер. При тази правна конструкция гарантът нито носи риска от неизпълнение, нито реално получава уговореното възнаграждение, нито упражнява суброгационните си права при плащане.

Единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД на допълнителен финансов приход от 2 210.04 лева, представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка. При липсата на който и да било от елементите от същественото съдържание на договора за поръчителство се налага изводът, че процесната сделка не представлява такъв договор, а по съществото си е съглашение за въвеждане на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, чието възникване му е било известно при сключването на договора /чл. 4, т. 3 от договора за кредит и чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция/. Следователно възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, и е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В случая това не е сторено, поради което договорът за кредит се явява сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

С оглед гореизложеното ищцата счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,а процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен, поради заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е постъпил писмен такъв. Счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като към настоящият момент „Изи Асет Мениджмънт“ АД, не е носител на спорното материално право. Сочи, че задълженията на ищеца към „Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор, са погасени от „Файненшъл България“ ЕООД /по силата на гаранция за плащане, издадена по договор за предоставяне на гаранция/ и това дружество е встъпило в правата на удовлетворения кредитор.

Сочи се също, че вземанията по процесните договори впоследствие са прехвърлени изцяло с всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ АД при условията на чл.99 ЗЗД.

Ответника счита, че с извършването на цесията и съобщаването й на длъжника, стария кредитор се заменя с нов и само спрямо него за длъжника съществува право на иск, поради което не съществува пасивна процесуална легитимация, поради липса на обвързващо страните правоотношение. Дори ищецът да не е уведомен за извършената цесия, то с получаването на настоящия отговор, следва да се счита, че той е уведомен за това, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е кредитор на вземането по Договор № 4369614 за дължимия и незаплатен остатък по договора.

Разпечатката съдържа 24 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dd78182-3c2a-44f5-9433-cd373a1d7d37