Решение № 106 от 22.06.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Разград, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Х.в

Петър М. Милев при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Х.в Въззивно гражданско дело № 20223300500116 по описа за 2022 година

С Решение № 29 от 28.02.2022г. постановено по гражданско дело № 20213310100440 по описа за 2021 година на РС – Исперих, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска, предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост, от К. ИЛ. К., ЕГН-********** от ***, действащ чрез упълномощен адв.Ж.Ч., АК-Разград против Община Исперих, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, ул.”Д.” № 2, представлявана от кмета инж.Б.Ш., за признаване за установено по отношение на ответника, правото на собственост на ищеца върху поземлени имоти, находящи се в землището на гр.Исперих, в ***”, както следва:

- Нива с площ от 1097 кв.м., четвърта категория, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Исперих, одобрени със Заповед № РД-18-94/14.02.2019г. на изп.директор на АГКК, при граници и съседи: имоти №№ ***, *** и ***;

- Нива с площ от 703 кв.м., трета категория, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Исперих, при граници и съседи: имоти №№ ***, ***, *** и *** и

- Нива с площ от 629 кв.м., четвърта категория, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Исперих, при граници и съседи: имоти №№ ***, ***, *** и ***., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и 1

НЕДОКАЗАН.

Недоволен от това решение, останал ищецът К. ИЛ. К., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Ж.Ч. от АК - Разград. Намира решението в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което делото бъде върнато за ново разглеждане или исковите претенции бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не депозира отговор.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Ж.Ч. от АК - Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.

Акцентира, че процесния имот никога не е бил включен в блокове на ТКЗС, не е бил одържавяван, поради и което не е могло да бъде включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Сочи, че е придобил правото на собственост върху имоти, въз основа на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС, като владението е продължило повече от 50 години преди предявяването на иска. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е неправилно, на визираните във въззивната жалба основания, по следните мотиви:

По оплакването на жалбоподателя, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да се отмени и делото върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Тъй като още с исковата молба ищецът, сега жалбоподател, е направил искане за допускане до разпит при режим на водене на трима свидетели /т.2 от доказателствата - л. 6 РС/, а първоинстанционния съд е приел, че ищецът не е ангажирал гласни доказателства /л. 51 гръб дело РС/, настоящия състав намери, искането в жалбата за допускане на гласни доказателства относно фактите изложени в исковата молба за основателно, с оглед разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК. На осн. чл. 267, ал.2 ГПК, въззивия съд изслуша отново вещото лице изготвило СТЕ пред РС, тъй като прецени това за необходимо.

Пълномощникът на ищеца изрази съгласие с приемането на всички писмени доказателства ангажирани от двете страни пред първоинстанционния съд, както и заяви че няма възражения срещу доклада на делото направен от 2 първоинстанционния съд, на осн. чл. 146 ГПК.

Поради гореизложеното, дори и да се приеме, че вследствие на нарушаване на съответните правила ищецът е бил лишена от възможност да участва в делото пред първоинстанционния съд, то това нарушение е санирано от въззивия съд. Така искането на жалбоподателя за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд се явява неоснователно.

По същество.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК.

Ищецът е депозирал искова молба, с която е предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК срещу Община Исперих, за признаване на установено в отношенията между страните, че е собственик на процесните имоти въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС /след изрично уточнение пред въззивния съд/, тъй като е упражнявал фактическа власт върху имотите повече от 50 години до датата на предявяване на иска – 16.06.2021г.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

С протоколно решение № 1 от 29.07.2008г. от заседание на комисия по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № 17 от 16.06.2008г. на Директор на ОД „Земеделие“ – Разград, са били определени имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ в землище Исперих, съгласно приложение № 1 /л. 39-4 4РС/. В това приложение, като земи станали собственост на общините поради изтичане на 10-годишния срок преди влизане в сила на измененията на ЗСПЗЗ ДВ, бр.13 от 2007г., на осн. § 26 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007г./, като: под № 442 е посочен процесния имот с идентификатор ***, с площ от 1.095 дка. За този имот е съставен Акт № 3287/15.04.2009г.за частна общинска собственост от Община - Исперих, под № 446 е посочен процесния имот с идентификатор ***, с площ от 0.702 дка. За този имот е съставен Актове № 3946/01.06.2009г. и № 6694/18.05.2018г. за частна общинска собственост от Община - Исперих, под № 448 е посочен процесния имот с идентификатор ***, с площ от 0.629 дка. За този имот е съставен Акт № 3948/01.06.2009г.за частна общинска собственост от Община – Исперих.

Ответната община е отдавала процесните имоти под наем на свидетеля Л. П. Т. с Договори за наем на земеделска земя № 193 от 24.06.2019г., № 132 от 08.07.2020г., и № 140 от 01.07.2021г. /л. 45-50 РС/.

Видно от заключението на СТЕ, което заключение съдът приема като пълно, ясно и правилно, както и от разпита на вещото лице пред въззивната 3 инстанция е, че :

1. За периода от 1966г. до влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Исперих, одобрени със Заповед № РД-1894/14.02.2019г. на Изп.директор на АГКК, респ. на картата на възстановената собственост се установи:

В периода 1962-1979г. нивите с идентификатори *** и ***, съответно с площи 1097 кв.м. и 629 кв.м., представляват изключени от регулационните граници на града части, съответно от планоснимачен № 365, записан в разписния лист на М.Т.Ш. и от планоснимачен № 382, записан на Г.М.. Не е записана промяна в собствеността през този период.

В периода 1979г.-2001г., същите две ниви с идентификатори *** и ***, представляват останалите извън регулационния план на града части от планоснимачни номера 208 и 209, като по разписния лист пл.№ 208 е записан на И.К.И., а пл.№ 209 – на В.С.Г..

По сега действащия ЗРП на града, одобрен със Заповед № 25/29.01.2001г., двата обсъждани имота с идентификатори *** и ***, представляват имот планоснимачен № 2338 извън регулационния план на града, който имот по разписен лист е записан на И.К.И..

За нивата с идентификатор ***, при направените справки в ОСЗгр.Исперих и Община-Исперих, експертизата не установява писмени и графични данни относно границите, площта, местоположението и собствеността на поземления имот, освен наличната информация към кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Исперих.

2. В Община-Исперих и ОСЗ-гр.Исперих, не се установи наличие на отчуждителни документи и проведени отчуждителни процедури относно процесните имоти.

С Протоколно решение № 1 от 29.07.2008г., одобрено със Заповед № 44/22.10.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“, са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, което решение е основание за актуването им за общинска собственост, като процесните имоти фигурират в този Списък и за тях са съставени актове за частна общинска собственост, както следва:

- за поземлен имот № *** с площ от 1.096 дка на основание чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 1 от 29.07.2008г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 3287/15.04.2009г.;

- за поземлен имот № *** с площ от 0.629 дка на основание чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 1 от 29.07.2008г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 3948/01.06.2009г.;

- за поземлен имот № *** с площ от 0.702 дка на основание чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 1 от 29.07.2008г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 3946/01.06.2009г.

3. Двете ниви с идентификатори *** и ***, съответно с площи 1097 4 кв.м. и 629 кв.м., се намират непосредствено до северната регулационна граница на гр.Исперих. Сравнявайки наличните кадастрални данни от кадастралните и регулационните планове на града от 1962г., 1979г. и 2001г., с кадастралната карта, одобрена през 2019г., площта и границите на тези имоти не са претърпели съществени изменения и те съществуват в този си вид понастоящем.

Нивата с идентификатор *** се намира на около 80 м. от регулационната граница на града. За нея няма данни от стари картни материали, за да се констатират настъпили промени.

3. Към момента на огледа процесните имоти фактически се ползват – обработват в реални граници, идентични с тези по картата на възстановената собственост, от наемател Л. П. Т., който за последните три години има сключени Договори за наем на земеделска земя с Община-Исперих за временно възмездно ползване на процесните три имота, съответно Договор № 193/24.06.2019г., Договор № 132/08.07.2020г. и Договор № 140/01.07.2021г.

При изслушването му във възиввната инстанция вещото лице сочи, че няма идентичност между имот с идентификатор *** и имота описан в представения от ищеца Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 22.04.1966г. № 86, том I дело № 198/1966г. на РС Исперих, вписан партидна книга том 40, стр. 776 /л.7 РС/. Ето защо, съдът намира въпросния нотариален акт за неотносим в настоящото производство. /Следва да се изтъкне, че ищецът изрично конкретизира, че основанието на което претендира придобиване на собствеността не е сделка - покупка, а придобивна давност/.

Според показанията на свидетелите Х. А. Х.в, П. Л. Г. и Л. П. Т. /л. 2426 ОС/ ищецът обработвал процесните имоти от преди 40 години, като ги считал за свои и демонстрирал това.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното от него основание, а ответникът – възраженията си, че от гледа точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата, респ. общината, поради което е налице основание за включване на имота в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличието на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест да докаже осъществяването на основанието, на 5 което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не е собственик на имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е тежестта да докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ Ищецът не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. дело № 1327/2009 г. на ВКС, II ГО.