Решение № 341 от 17.12.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Дупница, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20251510200916 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 810420-F794780 от 27.01.2025 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на основание чл. 53, вр с чл. 83 от ЗАНН, вр с чл.

185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „АНДИ АИ“ ООД, със седалище: гр. Дупница, ул. „Ерусалим“ №11, с ЕИК 201171700, представлявано заедно и поотделно от управителите А. А.. и И. А. е наложена „имуществена санкция“, в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.

В жалбата депозирана чрез управителя – И. А. А. се излагат доводи, че НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, доколкото твърдяното нарушение не е уредено в нормативен акт, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че установеното наличие на парични средства се дължи на грешка на касиера, че проверената каса всъщност представлява „чекмедже“ в обекта, а не е каса.

Претендира, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, който неправилно не е обсъден и приложен. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя И. А., която заявява, че поддържа жалбата, излага допълнителни доводи в нейна подкрепа и моли за отмяна на НП.

1

Въззиваемата страна НАП, редовно призована се представлява в съдебното заседание от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /27.01.2025 г./, датата на връчване на същото /08.10.2025 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /21.10.2025 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от субект имащ право на жалба срещу процесното наказателно постановление.

На 13.10.2024 г., инспекторите по приходите при ЦУ на НАП – София – актосъставителят М. Ж. и свидетеля Е. В., извършили проверка на търговски обект – магазин за продажба на строителни материали, находящ се в гр. Дупница, ул. „Ерусалим“ №11, стопанисван от дружеството-жалбоподател „АНДИ АИ“ ООД, със седалище: гр.

Дупница, ул. „Ерусалим“ №11, с ЕИК 201171700, представлявано заедно и поотделно от управителите А. А.. и И. А.. В хода на проверката органите на НАП след като извършили контролна покупка, за която им бил издаден касов бон и се легитимирали на работещото в обекта лица, а именно управителя И. А. установили, че на територията на търговския обект има монтирано фискално устройство (касов апарат), което работи и има електронна дистанционна връзка с НАП. При проверката на касовата наличност, органите на НАП установили, че наличността в касата, съгласно изготвен от управителя на дружествотожалбоподател опис е 101,10 лева, а според дневния финансов отчет Х, който бил разпечатан от горепосочения касовия апарат – Фискален бон - копие от 13.10.2024 г. се установило, че оборотът регистриран в обекта до момента на проверката е само 37,50 лева. Проверяващите установили, че касовият апарат в обекта разполага с функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, но от разпечатания отчет е видно, че служебно въведените средства за деня са само 46,50 лева, както и изведените служебно пари са 0,00 лева. След пресмятане на разликата между двете суми е установено, че сбора от оборота в размер на 37,50 лв., и служебно въведената сума от 46,50 лева е в размер на общо 84,00 лева, докато наличността в касата е 101,10 лева или разлика плюс 17.10 лева налични в касата и неотразени чрез функциите на ФУ. На място е съставен протокол за извършена проверка от същата дата, в който са отразени обстоятелствата от проверката. Подписан е от присъствалите при проверката служители и от работещия в обекта управител на дружеството. В същия протокол е поканен законния представител на дружеството или негов пълномощник да се яви, в сградата на НАП на посочената дата, където да представи документи и да му бъде съставен и връчен АУАН за констатираното нарушение.

В последствие, на 22.10.2024 г., в сградата на ТД на НАП, офис – гр. Благоевград, актосъставителят М. Ж. съставил АУАН за посоченото по-горе нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, в 2 присъствието на св. В. и на управителя на дружеството-жалбоподател И. А.. АУАН е подписан от посочените лица, като е връчен и препис от същия на управителя на дружеството-жалбоподател. При подписване на АУАН не са депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 810420-F794780 от 27.01.2025 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ на НАП, упълномощен съгласно Заповед на ИД на НАП № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на основание чл. 53, вр с чл. 83 от ЗАНН, вр с чл.

185, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „АНДИ АИ“ ООД, със седалище: гр. Дупница, ул. „Ерусалим“ №11, с ЕИК 201171700, представлявано заедно и поотделно от управителите А. А.. и И. А. е наложена „имуществена санкция“, в размер на 1000,00 лв., за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № H18/13.12.2006г. на Министерство на финансите.

Със заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел „Оперативни дейности“ – София, в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ на НАП, какъвто е АНО, е оправомощен да издава НП за нарушения по чл. 185 ЗДДС, а по т. 2.1 органите по приходите - АУАН за нарушения по ЗДДС.

По доказателствата:

Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени материали, прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Ж. и В.. Съдът кредитира изцяло показанията на последните, като ги намира за пълни и точни, логични и последователни, и най-вече подкрепящи се изцяло от наличните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира писмените доказателствени материали, тъй като същите отразяват правилно и достоверно установените и описани в тях факти и обстоятелства от проверката на място и констатациите на контролните органи. Не е налице каквото и да е противоречие между изложеното от свидетелите и отразеното в приетите по делото писмени доказателства, вкл. разпечатаните фискални дневни отчети от фискалното устройство и направения опис на парите в касата.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят в по-голямата си част по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, констатираното нарушение не е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, както и в текста на наказателното постановление, тъй като не е посочено в нито един от двата акта, 3 дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, както и дали е налице извършено нарушение по чл. 118 ЗДДС или алтернативно по нормативен акт по неговото прилагане, като не е посочена изобщо словом или цифром връзката между ЗДДС и цитираната Наредба Н-18/20206 г. на МФ, която е издадена именно на основание чл. 118, ал.

4 от ЗДДС, която разпоредба е следвало да бъде посочена с оглед гарантиране правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере връзката между двата нормативни акта, без да трябва да я презюмира и тълкува. АУАН и НП са надлежно връчени на управителя на дружеството-жалбоподател. Правилно е посочена за нарушена нормата на чл.

33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, която наредба е издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и нарушението е именно във връзка със задълженията на търговците уредени в чл. 118 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите: „Извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“ В конкретния случай, АНО е наложил наказание на основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, чиято норма гласи: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ А санкциите по ал. 1 са следните: „глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.“

Съдът намира, че от наличните по делото доказателства, анализирани по-горе, не се установява безспорно, че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като в касата на магазина наистина обективно е имало средства, които не са били служебно въведени и превишават с 17.10 лева оборота на търговския обект за процесния ден, до момента на проверката, но в същото време видно от дневния отчет изваден от ФУ е била използвана функцията „служебно въведени пари“ за въвеждане на сумата от 46,50 лева. Поради това възниква и съмнение относно непосоченото и необсъдено изобщо, респ. недоказано с оглед използваната санкционна правна норма обстоятелство, дали се касае за неотразяване на приходи или не?

Установената промяна в касовата наличност е в размер на 17.10 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута чрез функцията "служебно въведени" суми или чрез евентуално издаване на касов бон, ако се касае за продадена стока/и.

Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение по чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на 4 пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана в случая, на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС, която норма предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 6 000 до 20 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция от 1000 лева до 4 000 лева за ЕТ или ЮЛ, което не издаде документ по непосочения никъде в текста на АУАН и на НП - чл.