Определение № 517 от 16.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 2424/2024
- Вид
- Определение № 517
- Подписан
- 16.08.2024
- В сила
- 30.08.2024
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.129 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 517 гр. Пловдив, 16.08.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Частно наказателно дело № 20245330202424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпила жалба от Д. Ф. Ф. против Постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.02.2024г. на прокурор в РП – Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 720/2021г. по описа на Трето РУ при ОДМВР - Пловдив. По изложени в жалбата съображения се иска постановлението да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата и делото върнато със задължителни указания за извършване на допълнителни процесуалноследствени действия.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото материали, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и при наличие на правен интерес, доколкото изхожда от лице, което се явява пострадало от престъплението. Разгледана по същество същата е основателна.
Досъдебно производство № 720/2021г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив е образувано на основание чл.212 ал.1 и чл.213 ал.1 от НПК за това, че на 07.11.2021г. в гр. Пловдив на Д. Ф. Ф., ЕГН ********** е била причинена средна телесна повреда – счупване на 4, 5, 6, 7, 8 и 9-то ребро, довело до трайно затруднение движението на снагата – престъпление по чл.129 ал.1 от НК.
В обжалваното постановление прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелите Д. Ф. и Г. П. се познавали, тъй като в миналото били съседи. Били в добри отношения. Св. П. чрез „Филипа Коста“ ЕООД стопанисвал язовир за спортен риболов в с. Войводиново, обл. Пловдив. През лятото на 2021г. св. Ф. започнал работа в дружеството, но без сключен трудов 1 договор. Уговорката между двамата била св. Ф. да работи два дни и два дни да почива. Първоначално получавал повече пари, но след това по 50 лв. на ден, като според св. Ф. причината за намаляване на възнаграждението му била липсата на достатъчно работа, а според св. П. – честите отсъствия на св. Ф., несъбиране от негова страна на всички такси и неотчитане на всичките приходи от продажбата на риба. В края на м. октомври 2021г. св. Ф. спрял да ходи на работа на стопанисвания от св. П. язовир, тъй като последният вече не искал той да работи там. Св. Ф. претендирал, че св. П. му дължи 334 лв., представляващи неизплатено възнаграждение за времето, през което бил на работа.
Вечерта на 07.11.2021г. св. Ф. употребил алкохол – около 4 бири от по 330 мл. и около 200 мл. водка, след което започнал да звъни на св. П. по телефона. Първоначално св. П. не отговарял на позвъняванията на св. Ф.. След като св. П. отговорил на поредното позвъняване на св. Ф. в хода на разговора установил, че последният е пиян и си искал парите. Прокурорът приел, че показанията на свидетелите Ф. и П. се различават относно съдържанието на разговора, като и двамата твърдят, че св. Ф. си искал парите, но докато последният твърди, че дал срок на св. П. до края на месеца, за да му се издължи, то П. посочва, че Ф. започнал да го заплашва по телефона да си му даде парите, тъй като иначе щял да види какво ще му се случи и че ще си ги получи десетократно, както и че ще отиде до дома му, където П. бил със семейството си. Въпреки противоречието между показанията на свидетелите Ф. и П. относно съдържанието на разговора между тях, според прокурора се установява, че Ф. слязъл пред блока, в който живеел на адрес: *****, за да изчака П., който му казал, че ще отиде при него. След пристигането на св. П. между него и св. Ф. възникнал конфликт, при което последният получил различни наранявания – счупване на 4, 5, 6, 7, 8 и 9-то ребро в дясно, наличие на кръв на дясната гръдна половина, както и охлузвания на лява лакътна става. Счупването на шест ребра в дясна гръдна половина е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, а наличието на кръв в дясната половина на гръдната кухина представлявало разстройство на здравето временно опасно за живота. Изливът на кръв в гръдната кухина е пряко свързан със счупените шест ребра.
Описаната фактическа обстановка прокурорът приел за установена от гласните и писмените доказателства, както и от заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, въз основа на които стигнал до извода, че описаният от св. П. механизъм на причиняване на нараняванията на св. Ф. и действията на всеки един от тях в по-голяма степен на вероятност отговарят на случилото се в действителност. Св. П. твърди в показанията си, че св. Ф. го е хванал за яката, псувайки и заплашвайки го, при което П. го отблъснал с ръце в гърдите, след което Ф. паднал върху пейка, претърколил се през нея и паднал на земята. От своя страна св. Ф. в показанията си посочва, че е бил ударен в лицето от св. П., в резултат на което паднал и последният започнал да го рита в ребрата и да стъпва върху него. До този си извод прокурорът е 2 стигнал предвид заключенията на съдебномедицинските експертизи, съгласно които в случая са налице счупвания на серия ребра по една линия, а не различни счупвания от страната на ударите и счупване по една линия в гръдната половина, притисната към пътната настилка, което би било повероятно да се получи като резултат от нанасяне на множество удари и упражнен натиск /притискане/ към сравнително широка повърхност /каквито са твърденията, съдържащи се в показанията на св. Ф./. Като аргумент, подкрепящ направения извод относно достоверността на показанията на св.
П., прокурорът е посочил и това, че същият бил последователен в твърденията си, а пострадалият Ф. в хода на разследването променял показанията си, включително отричал пред блока да е имало пейки. Предвид изложеното прокурорът е приел, че двете средни телесни повреди на св. Ф. не са в резултат на нанесени му множество удари с тяло, а на падането му – първо на пейка, а след това и на земята. Липсата на установени наранявания по лицето на пострадалия и вътрешните противоречия в показанията му обосновават според представителя на РП - Пловдив недоказаност на твърдените от св. Ф. удари в областта на лицето, нанесени му от св. П., а оттук и виновно умишлено /с евентуален умисъл/ причиняване на Ф. на две средни телесни повреди, респ. престъпление по чл.129 от НК. Ето защо и на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК прекратил наказателното производство.
Съдът, след като се запозна с обжалваното постановление, с доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, с оглед правомощията си по чл.243 ал.5 от НПК да провери изцяло прокурорския акт, намира, че прокурорът е прекратил наказателното производство без да е изяснена по несъмнен начин обективната истина по делото.
Действително съгласно заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи и най-вече това на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 29к/2023г., описаните травматични увреждания – счупване на шест ребра в дясно по лопатъчна линия, наличие на 350 мл. кръв в дясна половина на гръдна кухина /хемоторакс/ и охлузвания на лявата лакътна става са получени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, или косото му действие. Счупване на серия ребра, в случая шест десни ребра по една линия, се наблюдава предоминантно по индиректен механизъм /огъване на гръдната клетка със счупване на костите извън мястото на прилагане на силата/.
Огъване на гръдната клекта до степен получаване на серийни счупвания може да се получи при удар с или върху твърд тъп предмет със сравнително широка плоска повърхност. Серийни счупвания по лопатъчна линия обичайно са характерни при прилагане на силата по странична /едностранно/ в случая дясна повърхност на гръдния кош. Такава характеристика притежават множество предмети, в това число и пейка. Нанасянето на множество удари в областта на гръдния кош с крак е по-вероятно да доведе до множествени счупвания по различни линии на счупване в гръдната половина на нанасяне на ритниците и счупване по една линия в гръдната половина, притисната към 3 пътната настилка. Падане върху твърд тъп предмет с налична широка плоска повърхност, какъвто е пейката, отговаря на посочения механизъм за серийно счупване на ребра и е напълно възможно да го реализира със или без придадено ускорение на падащия. В обобщение, обаче, вещите лица са посочили, че не може с категоричност да се конкретизира точният начин на получаване на счупванията на ребрата, както и че и двете описани хипотези са възможни. В този смисъл е и заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 98/2022г. /допълнителна експертиза към съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 435/2021г./, съгласно което счупване на серия от ребра, в случая шест десни ребра по една линия /лопатъчна линия/ може да се получи по директен /пряк/ удар в мястото на счупванията/ и индиректен механизъм /огъване в мястото на счупването при прилагане на сила извън него/. При нанасянето на директни удари с предмет със сравнително малка, ограничена повърхност като човешкия юмрук или крак, обичайно се наблюдава счупване на по-малък брой ребра, рядко серия като тази в конкретния случай. Освен това счупванията, причинени от нанасяне на удари с предмет с ограничена повърхност, често са по две успоредни една на друга линии. Серийни счупвания на последователни ребра като в конкретния случай най-често се срещат при удар с предмет с широка повърхност /какъвто е теренът/ или при притискането на гръдния кош към нея. Експертът счита, че е възможно получените серийни счупвания на ребра в дясна гръдна половина да са получени при падане от ръста, след нанесен удар в областта на лицето така, както се съобщава в гласните показания. Не може с категоричност да се изключи и възможността описаните счупвания на ребра да са получени и от множество нанесени удари в областта на гръдния кош.
Действително, както е посочил и прокурорът в обжалваното постановление в случая са налице счупвания на серия ребра по една линия, а не на различни счупвания от страната на ударите и счупване по една линия в гръдната половина, притисната към пътната настилка, което би било повероятно да се получи като резултат от нанасяне на множество удари и упражнен натиск /притискане/ към сравнително широка повърхност, каквито са твърденията, съдържащи се в показанията на св. Ф.. В същото време, обаче, съгласно заключенията на изготвените по делото експертизи не може с категоричност да се посочи начинът на получаване на счупванията на ребрата, като и двете описани хипотези са възможни.
Според прокурора аргумент, подкрепящ направения от него извод, е последователността в твърденията на св. П. за разлика от пострадалия Ф., който в хода на разследването променял показанията си, включително отричал пред блока да е имало пейки, което обстоятелство се опровергавало от извършения оглед на местопроизшествие, както и от показанията на живущи в блока лица и изпратените на място полицейски служители. Това наложило провеждането на допълнителен разпит, в който след предявяване на протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, св. Ф. вече твърдял, че е бил удрян и бит от св. П. не пред блока, а на улицата, по средата на 4 платното, където го чакал. На следващо място, в противоречие с първоначално дадените показания, в които заявил, че св. П. слязъл от колата, отишъл при него и го ударил, в дадените след това показания пострадалият твърдял, че той е отишъл до колата на св. П., след което последният слязъл и го ударил – не веднъж, каквито са били първоначалните му твърдения, а два пъти – веднъж с дясната ръка, свита в юмрук, в лявата страна на лицето и още веднъж – с лявата ръка, свита в юмрук, в дясната страна на лицето. Наред с горното в допълнително дадените показания св. Ф. твърдял, че в резултат на нанесените му от св. П. удари е паднал на лявата си страна, при което последният започнал да го мачка с крака си върху десните му ребра като спускал силно вертикално крака си върху десните му ребра, за разлика от това, което първоначално е посочил, че след като е бил ударен от св. П. с юмрук в лицето е паднал по гръб.