Решение № 6037 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6037 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Михаела Касабова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100503395 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.11.2022 год., постановено по гр.дело №67506/2021 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ф. Х. Д. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 778.59 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, уж.к.“****, абонатен №46369, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №5781/2021 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в – 29.01.2021 год. до окончателното й изплащане, сумата от 244.97 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 год. до 13.01.2021 год. и сумата от 19.29 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №5781/2021 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в – 29.01.2021 год. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3.23 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 год. до 13.01.2021 год. – изцяло и ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и в 1 заповедното производство в размер на 634.45 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Ф. Х. Д..

Жалбоподателката поддържа, че по делото било доказано, че не била живяла на адреса, на който се намирал процесния недвижим имот. Следователно не била потребила претендираното от ищеца количество топлинна енергия. Не били издадени каквито и да било счетоводни документи на нейно име от страна на ищеца и третото лице-помагач. Не била титуляр на клиентска партида за имота. Всички фактури били издадени на името на Е.А.И., която била и единствения титуляр на партидата за имота. Между страните било налице облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Заявление-декларация до ищеца било подадено само от майка й Е.И.. С решение по гр.дело №77480/2018 год. по описа на СРС, ГО, 156 с-в, било прието, че облигационно правоотношение съществува между ищеца и Е.И.. Индивидуалните сметки също били издавани на името на Е.И.. Ответницата била собственик на 1/4 ид.ч. от имота, но нямала качеството на потребител на топлинна енергия. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, но е неправилно.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия 2 с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо се лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а от § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран 3 и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, а и не е спорно във въззивното производство, че процесният недвижим имот /жилище/ е бил притежаван от Е.А.И. и Х.Д.И. в режим на съпружеска имуществена общност. Х.И. е починал на 02.05.2006 год. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Е.А.И. и дъщеря си Ф. Х. Д. /ответницата по делото/. На 11.10.2006 год. Е.А.И. е подала до ищеца молба-декларация за откриване на нейно име на клиентска партида за имота, като такава е била открита под №46369.

Действително в разглеждания случай няма съмнение, че ответницата е придобила по силата на законово наследствено правоприемство 1/4 ид.ч. от процесния топлоснабден имот /а Е.А.И. притежава останалите 3/4 ид.ч./. Възражението, с което същата оспорва материалноправната си легитимация, обаче, е основателно. Ползването на имота само от единия от съсобствениците е било заявено при ищеца от страна на Е.А.И., поради което и противно на приетото от СРС настоящият съдебен състав счита, че именно последната дължи цената на доставената в жилището топлинна енергия за собствените й битови нужди.

Следователно и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест се налага извода, че през исковия период между страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, поради което и ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните главници. А щом няма главно вземане, не може да има и задължение за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за исковото производство и заповедното производство в размер на 634.45 лв.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 24.11.2022 год., постановено по гр.дело №67506/2021 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в, в частта му, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ф. Х. Д. искове с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта му, в която ответницата Ф. Х. Д. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в размер на 634.45 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”****, срещу Ф. Х. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1 778.59 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, уж.к.“****, абонатен №46369, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №5781/2021 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в – 29.01.2021 год. до окончателното й изплащане, сумата от 244.97 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 год. до 13.01.2021 год. и сумата от 19.29 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2017 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №5781/2021 год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в – 29.01.2021 год. до окончателното й изплащане.