Решение № 145 от 22.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Смолян, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20225440100971 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Ищецът С. М. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: * е предявил срещу * – гр. Смолян, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, * обективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1824, 10 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца и незаплатен нощен труд в размер на 244,82 часа за периода от 06.10.2019г. до 30.09.2022 година, получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 242, 74 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за извънреден труд, считано от първо число от месеца, следващ периода, за който се дължи съответното допълнително трудовото възнаграждение до датата на предявяване на иска.

Ищецът излага, че е е служител в системата на МВР от 2003г., като към настоящия момент заема длъжността *, което е на структурно подчинение 1 към * - Смолян /*-Смолян/ и съгласно чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител, като осъществява службата си на 12-часови смени.

В исковата молба се сочи, че предвид характера на заеманата длъжност, ищецът полага труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до сега се е изчислявало сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и без съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд, както следва: За периода от 06.10.2019г. до 31.12.2019г. (четвърто отчетно тримесечие на 2019г.) се твърди, че ищецът е отработил 136 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 155,45 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 19,45 часа за посочения отчетен период.

Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 115,13 лева.

Сумата за часова ставка за 2019г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 5,92 лева за час. За периода от 01.01.2020г. до 31.03.2020г. (първо отчетно тримесечие на 2020г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20,88 часа за посочения отчетен период. Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125,27 лева. Сумата за часова ставка за 2020г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6,00 лева за час. За периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. (второ отчетно тримесечие на 2020г.) ищецът е отработил 136 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 155,45 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 19,45 часа за посочения период.

За периода от 01.07.2020г. до 30.09.2020г. (трето отчетно тримесечие на 2020г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20,88 часа за посочения период.

Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125. 27 лева.

Сумата за часова ставка за 2020г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6.00 лева за час. За периода от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. (четвърто отчетно тримесечие на 2020г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20,88 часа за посочения период. Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125.27 лева. Сумата за часова ставка за 2020г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6.00 лева за час. За периода от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. (първо отчетно тримесечие на 2021 г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20.88 часа за посочения период. Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125.

27 лева. Сумата за часова ставка за 2021г., съобразно трудовото му 2 възнаграждение за съответния период възлиза на 6,00 лева за час. За периода от 01.04.2021г. до 30.06.2021г. (второ отчетно тримесечие на 2021 г.) ищецът е отработил 136 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 155,45 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 19,45 часа за посочения период. Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 116. 69 лева. Сумата за часова ставка за 2021г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6.00 лева за час. За периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г. (трето отчетно тримесечие на 2021 г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20,88 часа за посочения период. Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125.27 лева. Сумата за часова ставка за 2021г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6.00 лева за час. За периода от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. (четвърто отчетно тримесечие на 2021 г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20,88 часа за посочения период. Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125.27 лева. Сумата за часова ставка за 2021г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6.00 лева за час. За периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г.

(първо отчетно тримесечие на 2022г.) ищецът е отработил 136 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 155,45 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 19,45 часа за посочения период. Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 116.69 лева. Сумата за часова ставка за 2022г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6,00 лева за час. За периода от 01.04.2022г. до 30.06.2022г. (второ отчетно тримесечие на 2022г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20,88 часа за посочения период.

Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125.27 лева.

Сумата за часова ставка за 2022г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6.00 лева за час. За периода от 01.07.2022г. до 30.09.2022г. (трето отчетно тримесечие на 2022г.) ищецът е отработил 146 нощни часа, които приравнени на часове дневен труд се равняват на 166,88 часа дневен труд. Разликата незаплатен извънреден нощен труд възлиза на 20,88 часа за посочения период Дължимата сума за положен извънреден нощен труд възлиза на 125.27 лева. Сумата за часова ставка за 2022г., съобразно трудовото му възнаграждение за съответния период възлиза на 6.00 лева за час. В исковата молба се твърди, че към момента за посочения тригодишен период назад, положеният от ищеца извънреден труд не е преобразуван от нощен в дневен такъв с коефициент 1,143, не е начисляван и не е заплащан на същия. Ищецът счита, че предвид изменението на чл.187 ал.1 и ал.4 от ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г., според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната продължителност на работното време през нощта е 3

8 часа за всеки 24-часов период. Създадената нова ал.4, според която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1,143, какъвто коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумарно изчисляване на работното време. Ищецът намира, че с тези изменения в ЗМВР се установява законово закрепено неравенство в третирането на държавните служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, т.е. те са поставени в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение, като това е в противоречие с изрично прогласеното в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР приложение спрямо служителите на МВР на уредената в КТ специална закрила на нощния труд. Претендира и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Излага, че В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в ЗМВР и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал. 10 (предишна ал. 9) във връзка с ал. 8 (предишна ал. 7), чл. 187а, ал. 4 и чл. 188, ал. 1 от ЗМВР, министърът на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 29.07.2016 г.), Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), Наредба № 8121з1174/21.10.2020 г (обн., ДВ, бр. 93 от 30.10.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.) и Наредба № 8121з[1]1353/15.12.2020 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), регламентиращи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 3, ал. 3, съответно ал. 2, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. Трудът, който служителят е полагал, е по 8 часа нощен труд. В отговора на исковата молба се излага, че С оглед предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаквата нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд, в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не 4 е налице празнота, която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до норма, следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал. 10 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че съдът приеме исковата молба за основателна, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.