Решение № 5325 от 19.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5325 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.Р.С., 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110118518 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 947 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изработка и монтаж на дограма по договор за изработка от 19.12.2023 г., сключен между „М.М.“ ООД и „Д.Л.“ ЕООД.

Ищецът „М.М.“ ООД твърди, че между него и ответника „Д.Л.“ ЕООД е налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за изработка от 19.12.2023 г. Ищецът изпълнил задължението си по този договор да изработи дограмата, поради което на 13.02.2024 г. и 14.02.2024 г. били съставени приемо-предавателни протоколи и фактура за дължимото от ответника възнаграждение по договора. На 14, 15 и 16.02.2024 г. бил извършен и монтажът на дограмата. Въпреки това ответникът не заплатил на ищеца дължимата по договора сума.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, в който пълномощникът на ответника „Д.Л.“ ЕООД оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че на 19.12.2023 г. между страните е бил сключен договор за изработка и монтаж на дограма и че в изпълнение на този договор е заплатил на ищеца част от дължимото възнаграждение в размер на 7 384 лв. с ДДС. Възразява обаче, че не дължи остатъка от уговореното в договора възнаграждение от 7 947 лв. с ДДС, тъй като дограмата е била изработена и доставена до обекта, но не била монтирана от служители на ищцовото дружество. В тази връзка е оспорил подписите върху представения по делото приемопредавателен протокол от 14.02.2024 г.

Съдът, като взе предвид направените доводи и възражения на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

1

Договорът за изработка е неформална сделка. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по тях е извършил качествено и в срок работата и че тя е приета от ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на уговорената цена или наличието на недостатъци на работата.

Не се спори между страните и от представения договор за изработка и монтаж на дограма от 19.12.2023 г. се установява, че между страните е бил сключен договор за изработка, по силата на който ищецът се е задължил да изработи и монтира в срок до 02.02.2024 г. дограма в посочен от ответника обект /находящ се в гр.София, бул.“Цар Борис III“ 234/, а ответникът– да заплати възнаграждение в размер на 14 769 лв. с ДДС. Не се спори и от представените по делото фактура № 49 от 19.12.2022 г. и преводно нареждане от 03.01.2024 г. и от приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза на в.л.П. Д. се установява, че част от дължимото възнаграждение в размер на 7 384 лв. с ДДС е заплатено от ответника на ищеца с преводно нареждане от 03.01.2024 г. Не се спори и от представените пътен лист и свидетелските показания безспорно е установено, че ищецът е изпълнил задължението си да достави дограмата на 14.02.2024 г. Не се спори и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответникът не е заплатил остатъка от уговореното по договора за изработка възнаграждение в размер на 7 947 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 88 от 13.02.2024 г. Следва да се спомене, че дължимият остатък по договор всъщност е 7385 лв. с ДДС, като соченото във фактура № 88 от 13.02.2024 г. не отговаря на същия.

Спорен е само въпросът дали ищецът е извършил монтаж на тази дограма и съответно на това дали ответникът дължи заплащане на остатъка от уговореното възнаграждение в размер на 7 947 лв. с ДДС. Както бе посочено и по-горе, ответникът е възразил, че не дължи тази сума, тъй като не е доказано приемането на извършените от ищеца работи, защото представеният приемо-предавателен протокол от 14.02.2024 г. не е подписан от негов представител. Във връзка с това негово възражение по делото са представени приемо-предавателни протоколи от 13.02.2024 г. и от 14.02.2024 г., приети са заключения на експертизи и са разпитани свидетели. В приемо-предавателния протокол от 13.02.2024 г. е посочено, че дограмата е доставена на обекта. Същият е подписан за приел от представител на ответника А.Атанасов. В приемо-предавателния протокол от 14.02.2024 г. е посочено, че ищецът приема изцяло изработката на дограмата. Този протокол е подписан от неизвестно лице за възложителя „Д.Л.“ ЕООД: от приетото и неоспорено заключение на графическа експертиза на в.л.Л. Г. се установява, че подписът на възложител в този протокол не е положен от служителите на ответното дружество М. П. Н. и Севдалин Антонов Кръстев. Предвид направеното от ответника изрично оспорване на подписа на този документ и въз основа на горепосоченото заключение на експертизата съдът приема, че протоколът от 14.02.2024 г. не е подписан от представител на ответника. Поради това не е налице одобряване на работата от страна на възложителя и протоколът от 14.02.2024 г. не доказва пълно и точно изпълнение на възложената работа.

2

Както бе посочено по-горе, не се спори между страните и от приемо-предавателния протокол от 13.02.2024 г., пътен лист и показанията на разпитаните по делото свидетели Атанас Атанасов, Л. Н. и Костадин Котов се установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да изработи и достави на ответника процесната дограма, но не я е монтирало: дограмата била монтирана впоследствие от фирма „Керико пласт“ ЕООД, в изпълнение на сключен от ответника с тази фирма договор 27.02.2024 г. за сумата 1 620 лв.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р. М., че по-голямата част от дограмата, с изключение на две-три рамки, била монтирана от служители на ищцовото дружество няколко дни след доставката на 14.02.2024 г., а именно на 19.02.2024 г. Показанията на този свидетел в тази им част противоречат както на показанията на другите разпитани свидетели, така и на представените по делото писмени доказателства, конкретно на договора от 27.02.2024 г. за монтаж на дограма, приложения № 1 и № 2 към този договор и приемопредавателен протокол от 06.03.2024 г. От тези доказателства безспорно се установява, че ответникът е сключил договор с трета фирма- „Керико пласт“ ЕООД за монтаж на намиращата се на обекта дограма по количество и размери, договорени в спецификация, представляваща приложение № 1 към договора. От показанията на свидетеля Костадин Котов и приемо-предавателния протокол от 06.03.2024 г. се установява, че този договор е бил изпълнен и ответното дружество е заплатило на „Керико пласт“ ЕООД уговореното в него възнаграждение за монтажа на дограмата в размер на 1 620 лв. Ако дограмата е била монтирана от служители на ищцовото дружество на 19.02.2024 г., както твърди свидетеля М., не би се наложило ответното дружество да сключва договора от 27.02.2024 г. за монтаж на тази дограма. Представеният от ищеца договор от 10.02.2024 г. не доказва, че дограмата е монтирана от служители на ищцовото дружество или от лице, на което ищецът е възложил тази работа, нито че нейният монтаж е заплатен от ищеца. Действително, от договора е видно, че ищцовото дружество е сключило с „ОМО 07“ ЕООД договор за монтаж на процесната дограма в срок от 7 дни след 10.02.2024 г. Не са представени доказателства, обаче, че този договор е бил изпълнен и че ищцовото дружество е заплатило на изпълнителя възнаграждение за работата: съгласно уговорено в чл.5 от този договор, извършените работи и дължимото възнаграждение се установяват с протокол образец 19, подписан и подпечатан от двете страни по договора, какъвто протокол не е представен по настоящото дело. Фактът, че служители на „ОМО 07“ ЕООД не са извършили монтажа се подкрепя и от показанията на свидетелката Л. Н., според които само един ден за около 1 час /от 14 до 15 ч./ обектът бил посетен от неизвестно лице /едно момче/, което се качило горе и само огледало обекта.

Поради гореизложеното съдът приема, че ответникът дължи на ищеца възнаграждение за изработената и доставена дограма, но не и възнаграждение за нейния монтаж.

Доколкото в договора за изработка и монтаж на дограма от 19.12.2023 г. е уговорено едно общо възнаграждение за изработването и монтажа на дограмата в размер на 14 769 лв., съдът приема, че ответникът дължи на ищеца пазарната стойност само на изработената 3 дограма /но не и на монтажа/, която видно от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза на в.инж.В. М. възлиза на 13 429,34 лв.с ДДС. Останалата сума от 1 339,66 лв.

/над размера от 13 429,34 лв.с ДДС до пълния уговорен в договора размер от 14 769 лв. с ДДС/, следва да се приеме, че е възнаграждение за монтажа на дограмата, което не се дължи.

Тази сума до известна степен съответства и на действително уговорената и заплатена от ответното дружество сума за монтажа на дограмата, съгласно договора от 27.02.2024 г., сключен с „Керико пласт“ ЕООД. Поради това съдът счита, че след заплащането на сумата 7 384 лв. с ДДС с преводното нареждане от 03.01.2024 г. ответникът е останал да дължи на ищеца сумата 6045,34 лв. /14 769 лв., минус 7 384 лв., минус 1 339,66 лв./. До този размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 7 947 лв.- да се отхвърли.

По разноските:

Предявен размер: 7947 лв. ; Уважена част: 6045,34 лв. Отхвърлена част: 1901,66 лв.

Разноски на ищеца в общ размер на 2 017,88 лв., съгласно представения списък за разноските /317,88 лв. държавна такса, 400 лв. възнаграждение за вещо лице по съдебносчетоводната експертиза и 1300 лв. адвокатско възнаграждение/.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата 1535,02 лв., разноски по делото съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

Разноски на ответника в общ размер на 2 450 лв., съобразно представения от него списък за разноските /450 лв. възнаграждение на вещо лице и 2000 лв. адвокатско възнаграждение/.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал. 2 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 586,27 лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 304,28 лв., част от разноски за назначена служебно съдебнотехническа експертиза.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 95,72 лв., част от разноски за назначена служебно съдебно-техническа експертиза.

Всички суми, присъдени с решението, се дължат в евровата им равностойност, съгласно Закон за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.Л.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.... да заплати на „М.М.“ ООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.... както следва:

4

- на основание чл.266, ал.1 ЗЗД евровата равностойност на сумата 6045,34 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка и монтаж на дограма от 19.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6045,34 лв. до пълния предявен размер от 7 947 лв., като неоснователен.

- на основание чл.78, ал.1 ГПК евровата равностойност на сумата 1535,02 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „М.М.“ ООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.... да заплати на „Д.Л.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.... на основание чл.78, ал.3 ГПК евровата равностойност на сумата 586,27 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Д.Л.“ ЕООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.... на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на С.Р.С. евровата равностойност на сумата 304,28 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА „М.М.“ ООД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление гр.... на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на С.Р.С. евровата равностойност на сумата 95,72 лв., разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.