Решение № 196 от 14.05.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 978/2025
- Вид
- Решение № 196
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 196 гр. Провадия, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100978 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска № 19 срещу П. Б. С., ЕГН ********** с настоящ адрес с. **** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва:
355,46евро /695,21лева/- представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда- 06.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението; 129,20евро /252,69лева/- представляваща дължима договорна възнаградителна лихва за периода 20.10.2022г. до 27.08.2024г.вкл.;
15,91евро /31,12лева/ представляваща законна лихва за забава за периода 28.08.2024г. до 22.12.2024г.вкл.; 69,44евро/135,82лева/- представляваща дължими заемни такси за теглене от АТМ, за преиздаване на кредитна карта и за нереволвиране на кредитна карта, който вземания произтичат от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.08.2021г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 121/12.02.2025г. по ч.гр.д. № 168/2025г. по описа на ПРС.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 27.08.2021г. между страните е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, неразделна част от който са ОУ по договора и Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на банката, приети с подписване на договора. По силата на договора, банката е предоставила на ответника кредит по банкова сметка в размер на 1000лева усвояван чрез кредитна карта Visa Galaxy pay Wave.
Съгласно договора, на ответника е отпуснат кредитен лимит, с възможност съгл. чл.
37 ОУ за цялостно или частично погасяване на задълженията във всеки момент чрез вноска в брой на каса или превод. Постъпващите плащания погасявали усвоената част от кредита в 1 последователността посочена в чл. 37, ал. 2 ОУ, като кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от кредита. Съгласно чл. 30, ал. 3 ОУ срокът на договора съвпадал с този на валидността на кредитната карта, т.е 3години.
За усвоената част от кредита се сочи, че ответникът дължал променлива лихва, начислявана ежедневно върху фактически ползваната сума, чийто размер към датата на сключване на договора бил 17,95% годишно или 0,05% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент от 0,05% и фиксирана надбавка от 17,90%. За референтния лихвен процент се сочи да представлява индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата със срок над един ден до две години“ за карти в лева. При отрицателна стойност на референтния лихвен процент се приемало, че стойността му е нула. Уговорен бил ГПР от 19,50%.
Погасяването на задълженията се осъществявало чрез ежемесечни вноски на минимална сума за револвиране от 15лева, с падеж 20-о число на месеца и гратисен период от 15дни. При невнасяне на минималната сума за револвиране в гратисния период, съгл. чл.
29, ал. 5 ОУ, по картата се начислявала такса за невнесена минимална сума в размер на 15лева месечно, общо в случая 75лева. На основание чл. 9 от договора и чл. 58 ОУ се дължала и такса за теглене на пари от АТМ в случая в размер на 34,76лева, както и такса за преиздаване на кредитна карта от 26,06лева.
Съгл. чл. 38, ал.1 ОУ, ако в два поредни месеца, считано от падежната дата кредитът не бил револвиран или се револвира с по- малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото да се ползва картата се спирало. Ползването на картата се възстановявало, ако клиентът внесе минималната сума за револвиране до края на петия гратисен период. Ако това не се случи, ползването на кредитния лимит се прекратявало и вземането на банката за целия ползван период ставало изискуемо, като до окончателното му погасяване се олихвявало със законната лихва- така чл. 39 ОУ.
Твърди, че в периода 20.10.2022г- 20.02.2023г., кредитополучателят не е извършил плащане на общо пет месечни суми за револвиране в общ размер от 112лева. С това си поведение се сочи, той да е нарушил договорното задължение по чл. 38, ал. 1 ОУ, което е дало основание на банката съгл. чл. 93, т. 3 ОУ да прекрати договора и откаже преиздаване на картата за нов период съгл. чл. 17, ал.3 ОУ. Затова и се сочи, че крайният срок за ползване на кредита е бил 27.08.2024г., за което банката не дължи уведомяване на кредитополучателя.
Поради настъпила изискуемост на вземането в цялост, за събиране на вземането си, банката се снабдила със заповед по чл. 417 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което сега се обосновава правния интерес от търсената защита.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор. Исковете се оспорват като неоснователни.
Оспорва да е сключил процесния договор за потребителски кредит, като твърди, че подписите в него не са негови, както и тези в приложение U8 към него. Оспорва сумата да е 2 усвоена от него. Доколкото усвояването на сумата се твърди да става чрез кредитна карта, оспорва той да я е получавал, вкл. да е преиздавана, както и да е оперирал с нея.
Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, като сочи да не е бил уведомяван за това. Без значение в случая счита да е разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ОУ, защото съгл. чл. 17, ал. 2 ОУ след изтичане срока на договора, се издавала нова карта. С това, действието на договора съгл. чл. 91, ал. 3 ОУ се подновявало автоматично, ако някоя от страните не го прекрати, а доколкото ищецът претендирал такса за преиздаване на картата, следвал извод за продължаване действието на договора.
Твърди клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора да е неравноправна, защото давала възможност банката да променя едностранно лихвения процент, без да уведомява длъжника за това и без възможност за намаляването й, доколкото не може да е по- малка от фиксираната надбавка. Нямало и опция ответникът да се откаже от договора в случай на едностранна промяна в лихвения процент.
По отношение на заемните такси твърди неяснота относно услугите, за които те са дължими, не са били предварително посочени в договора и ОУ към него. Счита това да е в противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Оспорва тяхната дължимост като противоречащи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Настоява договорената клауза нереволвиране по същността си да представлява предварително определено по размер обезщетение за неизпълнение задължението на длъжника за плащане на минимална сума за револвиране в срок, което предопределяло и характера й на неустойка. Затова и клаузата регламентираща дължимостта й се сочи да противоречи на чл. 33 ЗПК. Счита клаузата за неравноправна и по смисъла на чл. 143 ЗЗП, защото размерът й не бил съобразен с този на дължимата и неплатена сума.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание чрез процесуални представители исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.08.2021г., вземанията, по който ищецът твърди да са изискуеми, поради прекратяване на договора съгл. чл. 93, т. 3 ОУ и отказ за преиздаване на картата за нов период съгл. чл. 17, ал.3 ОУ.
Правният интерес се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 168/2024г. на ПРС, срещу издадената заповед на изпълнение, по което ответникът е възразил в срок. Вземането по заповедта е съответно на това предмет на установителния иск.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по договор за издаване и 3 обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 27.08.2021г; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорни и наказателни лихви и то в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; факти обосноваващи прекъсване/спиране протичането на давностния срок.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
На 27.08.2021г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. По него кредиторът е отпуснал кредит в размер на 1000лева усвояван чрез кредитна карта Visa Galaxy pay Wave, която е маркирано, че следва да бъде получена от офис на банката обозначен с код 0315. Уговорен е променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17,95% годишно или 0,05% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент /РЛП/ от 0,05% и фиксирана надбавка от 17%. РЛП е разписано, че представлява индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ за карти в лева, който се публикува на посочена интернет страница на БНБ. При отрицателна стойност на РЛП, тя се приема със стойност нула, а крайният лихвен процент не може да е по- нисък от размера на фиксираната лихвена надбавка. ГПР е 19,50% и общото задължение възлиза на 1099,87лева, при допускане, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредитът ще се издължава съгласно условията и срока на договора за кредит. Падежната дата на вноската е уговорено да е 20-о число на месеца, а ако той е неработен, за такъв се смята първия работен ден /чл. 36 ОУ/.
Съгласно чл. 7 с подписването на договора, потребителят дава съгласие за събиране на суми от свои сметки в лева и валута с банка ДСК, от които банката да се удовлетворява при неизпълнение на договорните задължения. В чл. 9 е регламентирано задължение за плащане на такси разписани в Тарифата за лихвите, таксите и комисионните по повод издаване и ползване на кредитната карта. С подписа си клиентът е декларирал, че му е предоставена преддоговорната информация по чл. 5 ЗПК.
Неразделна част от договора са Условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит и ОУ по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на банка ДСК.
В Условията са разписани дължимите такси и комисионни за ползване на картата, падежната дата /10-о или 20-о число/, гратисен период от 15дни, минималната сума за револвиране- 3% и срок на валидност на картата- 3години.
Съгласно чл. 5 ОУ банката открива сметка и издава кредитна карта въз основа на сключен договор, като отпуснатият кредитен лимит се предоставя по сметката и може да се усвоява чрез картата, както и без нея в изрично разписани в ОУ случаи. В чл. 6 и чл. 27 са описани платежните операции, които е възможно да се извършват чрез картата, както и начин на усвояване на кредитния лимит без картата. В раздел V са разписани условията по издаване на картата, като е предвидено, че картата се издава със срок на валидност, определен в условията, изтичащ в последния ден на месеца/годината посочени на лицевата й страна. След изтичането на срока се издава нова карта с нов срок на валидност определен в условията, освен ако до края на месеца предхождащ този, в който изтича срокът й на валидност, клиентът не подаде писмено искане за прекратяване на договора. Банката не преиздава картата и когато са налице условията на чл. 93, в т.ч. едностранно и без предизвестие от нейна страна при нарушаване условията на договора или ОУ от клиента. В 4 чл. 19, ал. 3 е предвидено, че при получаване на картата и плика с ПИН, когато е заявено получаване от банков офис, както в случая, клиентът се подписва на обратната страна на картата върху полета за оторизиран подпис в присъствието на служител на банката и потвърждава получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в декларацията за предаване/връщане на банковата карта. В банковия офис картата се съхранява за срок от 6месеца от издаването, като при неявяване за получаването й в него и липса на усвоен кредитен лимит, тя се унищожава, а договорът се прекратява. Съгласно чл. 29 клиентът се задължава ежемесечно, след падежната дата да заплаща минималната сума за револвиране посочена в условията, като неполучаването на извлечение е предвидено, че не освобождава клиента от задължението му да погаси минималната сума в посочения срок. В случай на невнасяне на минималната сума за револвиране в рамките на гратисния период се начислява такса за невнесена минимална сума съгл. Условията. Съгласно чл. 31, ал. 3 ОУ за усвоената част от кредитния лимит чрез картата се дължи променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита посочен в договора начислявана върху фактически ползваната сума ежедневно, а при превишение на кредитния лимит, превишението се оформя като неразрешен овърдрафт и се олихвява с лихва в размер на договорения лихвен процент. В чл.
Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dd54784-dae2-48b7-b218-5a426b63c3c7