Решение № 1131 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1131 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203885 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, ЕИК: 112596309, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя д-р Й.Л.П. срещу Наказателно постановление № НП 16/02.06.2025 г., издадено от И.Д.Д.

– изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИА „МН“), с което на основание чл. 116к, ал. 3 вр. с ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (Наредба № 49/18.10.2010 г.) във вр. с чл. 46, ал. 3 от ЗЛЗ.

В жалбата се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят твърди, че в седмичния срок след изписването на пациента Д.К.П. не са били готови резултатите от всички изследвания, имащи значение за поставяне на окончателната диагноза. Поддържа, че поради това към посочената в НП датата на нарушението все още да не е възникнало задължението за издаване на епикриза на пациента. Оспорва приетата от наказващия орган дата на извършване на нарушението. Счита, че лекарите и медицинските специалисти от състава на лечебното заведение са предприели адекватни мерки и методи за диагностика и лечение при спазване на диагностично-лечебния алгоритъм и правилата на добрата медицинска 1 практика. Твърди още окончателните резултати от имунохистохимичното изследване да са станали готови на 26.03.2024 г., същият ден случаят да е обсъден от Онкологична комисия и да е издадена епикризата на пациента П..

Взема становище, че към вменената му дата на нарушението 21.03.2024 г. обективно да не е било възможно издаването на епикризата, тъй като да не е могло да се посочи окончателната диагноза на пациента, а това да е необходимо съдържание на епикризата съгласно чл. 322, ал. 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 – 2025 г. Оспорва да е годен субект на нарушението, като счита, че за неиздаване на епикриза в предвидените срокове е следвало да бъде ангажирана отговорността на лекуващия лекар или на началника на отделението за неупражнен контрол, а не на лечебното заведение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност се иска деянието да бъде квалифицирано за маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв.

Б. П., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт Л. П., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Предлага на съда да приеме за доказана фактическата обстановка, описана в наказателното постановление. Поддържа епикризата на пациента Д.К.П. да не е издадена в нормативно предвидените срокове, включително и в по-дългия допустим седмичен срок от изписването на пациента. Взема становище нарушението да е формално. Наложената санкция намира за справедлива. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.06.2025 г., установено от приложената по преписката товарителница, а жалбата е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 25.06.2025 г. съгласно справката на лист 47 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 11.03.2024 г. в 08:20 часа пациентът Д.К.П., на 41 г. бил прегледан от доц. Б.В. в УМБАЛ „Пълмед“ ООД, което дружество осъществявало дейност като лечебно заведение. За извършения преглед бил попълнен лист за преглед 2 на пациент в КДБ/СО с № 000118 от 11.03.2024 г. С направление за хоспитализация с № 2407170314BF/11.03.2024 г. Д.К.П. бил насочен за прием в УМБАЛ „Пълмед“ ООД като спешен пациент. В лечебното заведение той бил приет в Клиниката по лицево-челюстна хирургия, като била създадена История на заболяването (И.З.) № 8536/2024 г. с приемащ лекар доц. Б.В..

Отново на 11.03.2024 г. в 12:45 часа била проведена консултация с д-р А.Г., кардиолог, при която специалистът дал заключение за нисък риск от сърдечно-съдови усложнения. Прегледът бил отразен в декурзуса.

Попълнен бил Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, като анестезиологичния риск бил оценен в най-ниската група ASA I на пациенти в добро здраве, включваща най-лекия контингент болни, без доказани органични съпътстващи заболявания.

На 12.03.2024 г. за времето от 08:00 ч. до 08:40 ч. на пациента Д.К.П. била извършена операция, при която първо било почистено оперативното поле, поставена била анестезия, направена била елипсовидна ексцизия на кожата, като в дълбочина се отпрепарирало туморното образувание в здрави граници и било отстранено. Направен бил послоен шев, поставила се превръзка и бил взет материал за изследване – за хистология. За проведената операция бил съставен Оперативен протокол № 144/12.03.2024 г. от оператор д-р И.В.Н. и асистент д-р Р.И.А..

На 14.03.2024 г. пациентът П. бил изписан от лечебното заведение УМБАЛ „Пълмед“ ООД. Към този момент не бил готов резултатът от извършеното хистологично изследване, който трябвало да бъде посочен в епикризата на пациента. Затова на датата на изписването му епикриза не била издадена.

Резултатът от хистологичното изследване № 5130-37 бил готов на 26.03.2024 г. в 07:49 часа. Същият ден случаят на пациента П. бил обсъден от Обща клинична онкологична комисия, която постановила Решение № 1080 от същата дата. Съгласно това решение като терапевтична стратегия пациентът Д.К.П. бил насочен към хематолог за проследяване и лечение под диспансерно наблюдение. От тази дата била поставена диагноза „Злокачествено новообразувание с неуточнена локализация“ с код С80 по Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ-10).

Отново на 26.03.2024 г. била издадена и епикризата на пациента Д.К.П. по И.З. №8536/2024 г. по описа на УМБАЛ „Пълмед“ ООД. В епикризата бил посочен резултатът от хистологичното изследване с № 5130-37/26.032024 г.

Назначени били два контролни прегледа след изписването на 19.03.2024 г. и на 26.03.2024 г.

Със Заповед № РД-13-96/16.01.2025 г. на заместник-изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ свид. Г. И. М. – главен инспектор в дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ в ИА „МН“, била включена в състава за извънредна проверка по документи на жалбоподателя УМБАЛ „Пълмед“ ООД, която трябвало да се 3 извърши в периода от 17.01.2025 г. до 28.01.2025 г. В хода на проверката проверяващият екип се запознал със създадената в лечебното заведение медицинска документация относно случая на пациента Д.К.П., както и били представени писмени обяснения от лекарите, участвали в диагностичнолечебния процес. За резултатите от извършената проверка бил съставен Констативен протокол № КП-139/17.02.2025 г.

На 28.02.2025 г. свид. М. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № А-52/28.02.2025 г. срещу дружеството жалбоподател, в присъствието на свидетел, но в отсъствието на представител на нарушителя. До жалбоподателя била изпратена покана с изх.

№ 07-32/17.02.2025 г. за явяване за съставяне на АУАН, която била получена на 20.02.2025 г.

Препис от съставения в отсъствие на нарушителя АУАН бил изпратен за предявяване и подписване чрез администрацията на Община Пловдив. На 13.03.2025 г. актът бил предявен на зам.-управителя на УМБАЛ „Пълмед“ ООД, както и препис му бил връчен срещу разписка.

Жалбоподателят подал писмено възражение с изх. № 03-01-7/20.03.2025 г. срещу съставения АУАН, което било прието за неоснователно от наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г. И. М.. От тях се установяват обстоятелствата, които контролните органи са констатирали в хода на извършената проверка. Изяснява се, че епикризата на пациента Д.К.П. е издадена след изтичането на седмичен срок от неговата дехоспитализация от лечебното заведение. От показанията на свидетелката М. се разкрива и съобщената от жалбоподателя причина за неиздаването на епикризата в срок, а именно поради изчакването на резултат от хистологично изследване, за който се изяснява да не е бил готов към изтичането на срока за изготвяне на епикризата. Установява се още от свидетелските показания, че изчакваният резултат от хистологичното изследване е сред обстоятелствата, които е трябвало да бъдат посочени в епикризата. В показанията си свидетелката пояснява, че в практиката си е виждала лечебните заведения в сходни случаи да процедират като издават епикризата в срок, след което тя да бъде допълнена с резултата от по-късно приключилото изследване, който да бъде допълнително връчен на пациента. Показанията на свид. М. намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства, които служат като средство за проверка. В тази връзка свидетелските показания не са единствен източник на 4 доказателствена информация за интересуващите делото обстоятелства.

Показанията на свид. М. са подробни, проверени и вътрешно непротиворечиви, поради което се ползват с доверие от настоящия състав.

От Епикриза на пациента Д.К.П., издадена от Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „Пълмед“ ООД по И.З. № 8536/2024 г. по описа на лечебното заведение (лист 18 от делото) се установява, че пациентът П. е постъпил на лечение на 11.03.2024 г. и е изписан от УМБАЛ „Пълмед“ ООД на 14.03.2024 г.

Установява се още, че епикризата е издадена на 26.03.2024 г. с поставена окончателна диагноза С83.3 Едроклетъчен (дифузен) лимфом по Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето, а на пациента са назначени контролни прегледи след изписването за 19.03.2024 г. и за 26.03.2024 г.

От резултат от хистопатологично изследване № 5130-37 на пациента Д.К.П., И.З. № 8536/2024 г. по описа на УМБАЛ „Пълмед“ ООД (лист 35 от делото) се изяснява, че резултатът от изследването е бил готов на дата 26.03.2024 г. в 07:49 часа.

От Решение на Обща клинична онкологична комисия № 1080/26.03.2024 г. при УМБАЛ „Пълмед“ ООД (лист 36 от делото) се установява, че случаят на пациента П. е разгледан от Комисията на 26.03.2024 г. и е определена терапевтична стратегия за диспансерно наблюдение с насочване към хематолог за проследяване и лечение.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 49/18.10.2010 г.

Посоченото правило за поведение систематически се намира в раздел III от глава четвърта на Наредбата, уреждаща организацията на дейностите при изписване на пациент. Именно изписването на пациент от лечебното заведение е фактът, пораждащ задължението за издаване на епикриза.