Решение № 128 от 19.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Русе, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян

Членове:

Милен П. Петров

Боян Войков при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело № 20224500500143 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

"Пресгрупа Утро" ЕООД-гр.Русе, представлявано от управителя М.Й.Д., е обжалвало решение №33/13.01.2022г. постановено по гр.д.№ 407/2021г. на Районен съд-Русе, с което е уважен предявеният против дружеството иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, в размера на 7000.00лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт. Иска се отмяна на решението от въззивния съд и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск и да се присъдят разноските по делото за двете инстанции.

Ответникът във въззивното производство Н.Д. М., в отговора на жалбата изразява становище за нейната неоснователност, иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно и претендира деловодни разноски.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд-Русе е образувано по искова молба на Н.Д. М. против "Пресгрупа Утро" ЕООД-гр.Русе, с която е предявен иск с правно осн.чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, депресивни състояния, душевни 1 терзания, страх, безпокойство, срам и омерзение, претърпени вследствие на публикация в издавания от ответното дружество вестник “Утро“ от 28.01.2016г.

Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства от фактическа страна е установено, че в бр. 21 на в."Утро" от 28.01.2016г. е публикувана статия, озаглавена "Наказание "забележка" изправи пред съда училищен директор", с подзаглавие „Поне 40 преподаватели от Европейското се стекоха в Административния съд“.

Статията е публикувана на стр.5, като в нея, без да се споменават имената на учениците, е описано, че те са играли „паркур“, в стая, която е близо до кабинета на директора на училището.В стаята е имало камери, които са заснели шумното забавление и така е установено кой какво прави.В публикацията е посочено, че една от майките на наказаните ученици не е била съгласна с наказанието и подала жалби в Административния съд и в Регионалния инспекторат по образованието. В статията е изложено и мнението на преподаватели от СОУЕЕ към реакцията на майката. В централната част на страница 5 е поместено факсимиле на писмо до редакцията на в.“Утро“ и до ръководството на СОУЕЕ „Св.Константин Кирил философ“, в което ищцата заявява, че иска да не се разкриват нейните лични данни, както и тези на сина й. Моли редакцията да съобрази разпоредбата на чл.11а,ал.1 ЗЗДет., съгласно която сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители.Писмото съдържа молба на М., да се съобрази и предвидената в ЗЗДет „тайна на информацията“, а именно: „Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите “. Писмото е публикувано с имената и адреса на подателя- ищец. В самата статия също са написани собственото и фамилното на ищцата, както и факта, че същата е юрист. С исковата молба са представени и разпечатани на хартиен носител коментари по повод на статията, която е била поместена и в електронното издание на вестника. В първоинстанционното производство е приложено копие от преписка на Комисията за защита на личните данни/л.128 и сл. от гр.д.№407/2021г. на РРС/.От същата се установява, че с решение №П-2089/05.01.2017г.,постановено по жалба с рег. № П2089/23.03.2016г. подадена от Н. Д. М.-лично и в качеството й на законен представител на М.К.М., срещу „Пресгрупа Утро“ЕООД и СОУ за европейски езици „Св.Константин Кирил Философ“, Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за неоснователна по отношение на СОУ за европейски езици и я оставя без уважение. С решението е обявена за основателна жалбата против “Пресгрупа Утро“ЕООД и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД наложила на "Пресгрупа Утро" ЕООД административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000.00лв., затова, че в качеството си на администратор на лични данни дружеството обработило личните данни на Н. Д. М. и на сина й – М.К.М., в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД.

Решението на Комисията, постановено на 05.01.2017г. е било обжалвано от Н.М. и М.М., пред Административен съд - София.С решение от 17.11.2017г. по адм.д. №1177/2017г. на Административен съд София-град, жалбата е отхвърлена, като неоснователна.С решение №11292/22.07.2019 г., постановено по адм.д. №230 2/2018 г. на Върховния административен 2 съд, е отменено решение №6809/17.11.2017 г. по адм.д. №1177/2017 г. на Административен съд – София - град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на Н.М. и К.М., действащ със съгласието на майка си и законен представител Н.М., срещу решение № П-2089/05.01.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която е обявила жалба рег. № П2089/23.03.2016 г. на Н.М., лично и М.М., със съгласието на майка си и законен представител Н.М. за основателна по отношение на "Пресгрупа Утро" ЕООД за извършено нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и на основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД е наложила на "Пресгрупа Утро" ЕООД административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000.00 лв. за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработило личните данни на Н.М. и сина й М.М. в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД . Върховният административен съд е върнал административната преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. В частта, с която е отхвърлена жалбата на Н.М. и М.М., действащ със съгласието на майка си и законен представител Н.М., срещу решение № П-2089/05.01.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която е обявила жалба рег. № П2089/23.03.2016 г. на Н.М., лично и М.М., със съгласието на майка си и законен представител Н.М., за неоснователна по отношение на СОУ за европейски езици "Св.

Константин – Кирил Философ" гр. Русе, решението на Административен съд-София-град , е оставено в сила. В мотивите на решението си ВАС е посочил, че с ъгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 /отм. ДВ, бр. 17 от 2019г./ ЗЗЛД, в приложимата редакция, личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно; да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват и да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват. В обсъждания случай тези изисквания са нарушени от „Пресгрупа Утро“ ЕООД. Въпреки обстоятелството, че публикацията засяга информация, свързано с малолетно лице и изричното предупреждение на законния представител, че се противопоставя същата да съдържа лични данни, които биха позволили неговото идентифициране, медията не се е съобразила със законовите правила, гарантиращи правата на детето, в т.ч. охраната на личните му данни и е публикувала достатъчно информация за него и майка му, която е позволила да бъде установена самоличността им.

С Решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г. ,КЗЛД е обявила жалба с рег. №П2089/23.03.2016 г. подадена от Н. Д. М. и М.К.М., за основателна по отношение на „Пресгрупа Утро" ЕООД за извършване на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите чрез разпространението и съхранението им в нарушение на чл.2,ал.2, т.3 и т. 5 ЗЗЛД /отм./.Предвид констатираното нарушение на чл.2,ал.2,т.3 и т.5 ЗЗЛД/отм./ Комисията издава на „Пресгрупа Утро“-ЕООД, издател на в.“Утро“ задължително предписание за заличаване в тридневен срок от влизане на решението в сила, на личните данни на Н. Д. М. и М.К.М., включително и от архива на електронния вариант на в.„Утро“, достъпен в Интернет. Видно от писмо-уведомление изх. №5/06.01.2021г. , управителят на ответника уведомява Комисията, че е изпълнено задължителното предписание, дадено с решение №П-2089/16 от 16.11.2020г., за заличаване в тридневен срок от влизане на 3 решението в сила на личните данни на Н. Д. М. и М.К.М., в архива на вестника, вкл. в архива на електронния вариант на в.“Утро“.

Решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г. на КЗЛД е обжалвано пред Административен съд – Русе от Надежда М. и М.М., като жалбоподателите са претендирали отмяна на решението, връщане на преписката на органа за ново произнасяне, като се дадат задължителни указания на КЗЛД при следващото разглеждане на преписката да наложи предвидената имуществена санкция на нарушителя. С решение от 29.03.2021г. по адм.д.

№761/2020г. на Административен съд-Русе, решение № П-2089/16г. от 16.11.2020г. на КЗЛД е отменено и преписката е изпратена на КЗЛД за ново произнасяне в отменената част, в срок от 1 месец от влизане в сила на решението, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. С решение №688/26.01.2022 г., постановено по адм.д. №6022/2021 г. на Върховния административен съд /л.33 и сл. от настоящето дело/ решение от 29.03.2021г. по адм.д. № 761/2020г. на Административен съд Русе е обезсилено и съдебното производство е прекратено изцяло. В мотивите на решението си

ВАС е посочил, че първоначалната жалба на двете физически лица, с които е инициирано съдебното производство е недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателите.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д.К./приятелка и бивш колега на ищцата/ и Н.М./приятелка на ищцата/.

Кожухарова установява, че в края на 2015г., ищцата й е споделила, че синът й е бил наказан за нарушение на дисциплината в училище, което М. не смятала, че детето е извършило, поради което решила да обжалва заповедта за наказанието пред

Административен съд- Русе.Свидетелят сочи, че лично е присъствала, когато на служебният телефон в кабинета на ищцата в ОП-Русе се обадил журналист от в-к „Утро“ – Н.П., която я уведомила, че от училището са подали информация във вестника за инцидента, за заповедта и затова, че е обжалвана, като информацията е била представена по начин, по който е сигурно, че М./син на ищцата/ е извършил нарушението на дисциплината в училището, а М. използвайки служебното си положение на прокурор е предприела всички мерки, с цел да потули случката и синът и да бъде оневинен, но оневинен не защото липсват доказателства, а оневинен заради това, че тя използвала „правилните хватки“, за да бъде отменено наказанието на сина й.По време на разговора М. заявила, че изнесената информация не е вярна и се възпротивила да бъде публикувана информация, съдържаща нейни лични данни и тези на детето, което журналистта я уведомил, че ще направи.След публикуване на статията/в нейния електронен вариант/, възпроизведена и в други електронни медии, започнали обидни коментари, клетви и т.н. срещу ищцата и синът й.Ищцата била изключително разтревожена, всеки ден на служебния й телефон звъняли журналисти от най-различни медии, които търсели информация по въпроса с процесната статия.

След публикуването на статията във в-к „Утро“ започнали да звънят на ищцата не само в служебен аспект/като говорител на ОП-Русе/, а и в личен такъв, и да търсят информация по въпроса за статията. Този факт станал достояние и на колегите на М., като 4 част от тях се дистанцирали от нея, доверили се изцяло на изложеното в статията и я упреквали за нейната позиция, че едва ли не иска да оневини сина си въпреки неговата безспорна вина за извършеното нарушение. Имало подмятания за нисък родителски капацитет, което много я наранявало и тя дори започнала да се съмнява в собствените си качества като родител. Ищцата се притеснявала и от оповестяване на домашният й адрес, предвид работата й като прокурор. Детето също било притеснено, станало затворено, престанало да общува с други хора, което се отразявало и на ищцата.