Определение № 3667 от 19.12.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3667 гр. София, 18.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20231100607241 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 във вр. с чл.270, ал.4 във вр. с ал.1 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. И. К., чрез негов защитник - адв. П.-М.Б., срещу определение от 23.11.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав по НОХД № 14312 / 2023 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на подс. Г. И. К. мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в по – лека такава. В жалбата се сочи, че неправилно Софийски районен съд е направил извода, че продължава да е налице реална опасност подсъдимото лице да извърши престъпление, която се извежда от наличието на формирана хазартна зависимост. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде определена по - лека мярка за неотклонение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата, намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество намери, че същата се явява неоснователна.

Производството по НОХД № 14312 / 2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу Г. И. К. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

В съдебно заседание на 23.11.2023 г. първостепенният съд е оставил без уважение искането на защитата за изменение на взетата спрямо подс. Г. К. мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в по - лека, като е приел, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното ревизиране. Софийски районен съд е преценил, че продължава да е налице 1 опасност от извършване на престъпление, предвид тежестта на престъплението, за което е внесен обвинителен акт по отношение на подс. Г. К..

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

С определение от 07.05.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 99 състав по НЧД № 6057 / 2023 г., по отношение на подс. Г. К. е била взета мярката за неотклонение “Задържане под стража“. Определението на Софийски районен съд е било потвърдено с определение от 11.05.2023 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав по НЧД № 2644 / 2023 г.

Съгласно процесуалната норма на чл.270, ал.1 от НПК, въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебната фаза. Предмет на проверка в това производство е дали към момента на произнасяне на съда, продължава да съществува обосновано подозрение, че подсъдимото лице е съпричастно към деянието, за което е предадено на съд. На преценка подлежат обстоятелствата относно съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие и / или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет е опасността, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение. В това производство съдът дължи да провери, дали търпяната към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

В конкретния случай въззивният съд намира, че подобно обосновано предположение е налице. Видно от материалите по делото обоснованото подозрение, съществувало у органите на досъдебното производство при внасяне на обвинителния акт, както и от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие не е разколебано и същото продължава да съществува към настоящия момент.

На следващо място, правилно първата инстанция е констатирала, че подсъдимото лице е предадено на съд за тежко умишлено престъпление, което разкрива обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Последната е извлечена както от обремененото съдебно минало на подсъдимото лице и многократното изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода“. Установеният начин на живот на подсъдимото лице, а именно наличието на пристрастеност към хазарт се явява с голяма степен на вероятност да бъде обоснован извод за извършване на друго престъпление против собствеността на гражданите, с цел набавяне на парични средства за участие на хазартни игри.

Изтъкнатите от подсъдимото лице и неговия защитник доводи от личен и социален характер ( очакване за раждане на дете ) също не са могли да мотивират съда да вземе по отношение на него мярка за неотклонение, различна от “Задържане под стража”, тъй като е прието, че същите не могат да бъда противопоставени, както на целите на мерките за неотклонение, така и на релевираната по - горе опасност от извършване на друго престъпление.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с доводите на първата инстанция, че не е 2 налице опасност от укриване, но е налице втората алтернативна предпоставка, а именно реална опасност от извършване на престъпление. Тази опасност се извежда не само от начина на извършване на процесното деяние, но и от обремененото съдебно минало на подсъдимия. Същият не е реабилитиран, поради което и предишните му осъждания се преценяват като отрицателни характеристични данни, които насочват за деец с повишена степен на обществена опасност.

Освен всичко изложено срокът, през който подсъдимото лице изпълнява мярка за неотклонение “Задържане под стража” не се явява неразумен, предвид ритмичното водене на наказателното производство. То се намира на етап съдебно следствие, като предстои да се пристъпи към разпит на свидетели.

Действително, изминалият период от време винаги представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.270 от НПК и в този смисъл е основание за преразглеждане на въпроса, свързан с изменение на мерките за неотклонение. Преценявайки съвкупно обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимото лице, в контекста на продължителността на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, въззивният съд намира, че опасността от извършване на престъпление не е с достатъчно намалял интензитет, за да обуслови действието на по - лека мярка за неотклонение.

Изтъкнатото от защитата за изтекъл значителен период от време от последното осъждане и започнал нов законосъобразен начин на живот, чрез създаване на семейство и трудоустрояване, обосноваващо определянето на по - лека мярка за неотклонение, не са убедителни, тъй като сочените доводи са били налични към момента на извършване от негова страна на деянието, за което се води наказателното производство. От друга страна, посочените обстоятелства следва да отстъпят по тежест пред интересите на правосъдието и необходимостта от гарантиране на обществената сигурност, защото последните два фактора са пряко свързани с възможността наказателното производство да протича достатъчно ритмично и чрез него да бъде неутрализирана и опасността от извършване на престъпление.

С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че изтъкнатите от защитата причини не биха могли да редуцират риска подсъдимото лице да извърши престъпление до степен, която да не налага да търпи тази форма на процесуална принуда. Втората инстанция споделя извода на първата досежно законосъобразността на продължаване на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, тъй като счита същата за необходима и пропорционална на преследваните от закона цели, а именно в най - пълна степен да обезпечи нормалното развитие и приключване на наказателното производство в разумен срок.

Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на Софийски районен съд се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата цялост.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.11.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав по НОХД № 14312 / 2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4