Решение № 357 от 28.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Варна, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20223001000369 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от “Банка ДСК” АД –гр.

София, чрез ю.к. А., против решение № 36/25.03.2022 г. постановено по гр.д.

№ 237/2021 г. по описа на Окръжен съд - Разград, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на „Банка ДСК“ АД срещу Д. Д.

Н. за дължимост на следните суми: 2 174,26 лв. – главница; 1 273 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2020 г. – 28.03.2021 г.; 62,90 лв. – санкционираща лихва за периода 10.09.2020 г. – 28.03.2021 г.; 128,66 лв. законна лихва за периода от 29.03.2021 г. – 08.04.2021 г.; 120 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Инвокира подробни аргументи в подкрепа на твърденията, че последващите момента на подаване 1 на заявлението по чл. 417 ГПК плащания, не би следвало да се отразяват на основателността на иска по чл. 422 ГПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Д. Д. Н., подаден лично от въззиваемата страна, с който се изразява становище за допустимост на въззивната жалба, но по същество необоснована. Релевират се подробни аргументи в подкрепа правилността и законосъобразността на обжалваното решение. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните части.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от упълномощен процесуален представител срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване. Жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване, жалбата отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.

Въззивното производство е допустимо.

В провелото се по делото открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Представя списък с разноски и прави искане за присъждане на ю.к. възнаграждение на осн. чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ.

Въззиваемата страна Д. Н., редовно призован, не се явява, не се представлява в о.с.з.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от БАНКА ДСК АД – гр. София, чрез пълномощника ю.к. Д., срещу Д. Д. Н., с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването в полза на банката вземане, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 13.09.2018 г., сключен между страните , включващо следните суми:

42 105,78 лв. – главница;

1 273,17 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2020 г. –28.03.2021 г.;

62,90 лв. – санкционираща лихва за периода 10.09.2020 г. – 28.03.2021 г.;

128,66 лв. – законна лихва за периода от 29.03.2021 г. – 08.04.2021 г. и 2

120,00 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 09.04.2021 г. до окончателното й изплащане. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковата претенция с издадени в полза на банката по ч.гр.дело №751/2021г. на РРС заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, изпълнителен лист въз основа на нея, по който е образувано изп. дело № 376/2021г. по описа на ЧСИ Д. Д. с рег. № 762 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Разград, срещу длъжника Д. Н., както и подадено от ответника в законоустановения срок възражение срещу заповедта за изпълнение. Писмен отговор от ответника Д. Н. по исковата молба не е депозиран в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

В провелото се по делото о.с.з. се е явил лично и по съществото на делото заявява, че дължимите в полза на банката суми са тези установени от заключението по изготвената по делото СИЕ.

В настоящото производство не е спорно основанието на исковата претенция, спорен е единствено размера на същата, в който се дължи.

Жалбоподателят моли за присъждане и на отхвърлените с първоинстанционното решение суми, а именно: 2 174,26 лв. – главница; 1 273 лв. – договорна лихва за периода 10.09.2020 г. – 28.03.2021 г.; 62,90 лв. – санкционираща лихва за периода 10.09.2020 г. – 28.03.2021 г.; 128,66 лв. законна лихва за периода от 29.03.2021 г. – 08.04.2021 г.; 120 лв. – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Варненският апелативен съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно предметните предели на въззивното производство по чл. 269 ГПК, събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред въззивната инстанция страните не оспорват наличието на валидно сключен Договор за кредит за текущо потребление между страните на 13.09.2018г., сключен между страните в законоустановената писмена форма по чл. 430, ал. 3 ТЗ, без данни същият да нарушава норми от ЗПК и/или ЗЗП. Цената на кредита е 50 000 лв., за която сума кредитополучателят се е задължил да върне в срок от 120 месеца, без гратисен период, погасявайки чрез разплащателна сметка, с месечни вноски съгласно 3

Погасителен план (Приложение 1 към Договора), с падежна дата 10-то число на всеки месец и краен срок на издължаване 13.09.2028г. Относно забава в плащанията по погасителния план в чл.18.2 от ОУ, подписани от кредитополучателя, е предвидена възможността, в случай на забава обслужването на кредита за повече от 90 дни, кредиторът да направи кредита предсрочно изискуем, за което следва задължително да уведоми кредитополучателя. Кредитополучателят е изпаднал в забава за над 90 дни, поради което ищецът - кредитор е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което с покана-уведомление с изх. № 0020-2001373/11.02.2021г. на ЧСИ Д. Д. с р-н на действие ОС-Разград и вписан под № 762 на КЧСИ (л.19) е уведомила редовно кредитополучателя на 19.02.2021г.

(л. 20) при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК. Надлежно упражненото право на кредитодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем основателно е поставило кредитополучателя в дълг за връщане на цялата главница, договорната лихва и лихва за забава от момента на уведомяването.

Длъжникът – и пред първоинстанционният съд, и по време на въззивното производство не оспорва основателността на исковата претенция, напротив признава дължимостта на кредитираната сума касателно забавените вноски, но оспорва размера на исковата претенция. С отговора на въззивната жалба навежда доводи за правилност на извода на съда за новонастъпили по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на задължението, респ. основателната част от исковата претенция по чл. 422 ГПК.

Съгласно дадените с ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК и т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, разяснения, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Разясненията включват и възприетото становище, че преценката за частичната 4 основателност (респ. частичната неоснователност) на иска следва да е направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене и съдебният състав да вземе предвид относимите към предсрочната изискуемост факт(и), настъпил след предявяване на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Видно от заключението на приетата по делото СИЕ, която съдът кредитира като правилна изготвена и отговаряща на материалите и доказателствата по делото, общата сума дължима от кредитополучателя по Договора е 65 224, 74 лв., от които 50 000 лв. главница и 15 264,40 лв. лихва, платими на 120 вноски съгласно Погасителния план. Последното обслужване на кредита е било на дата 07.12.2020г., като за периода 10.10.2018г. – 07.12.2020г. общо постъпилите суми във връзка с погасяването на процесния кредит са в размер на 13 022, 61 лв., от които главница в размер на 7 894,22 лв. Към датата на връченото на кредитополучателя съобщението за предсрочна изискуемост задължението му към кредитодателя е в размер на 43 441,85 лв., от които 42 105,78 лв. главница, договорна лихва за период 10.09.2020г. – 29.03.2021г. – 1 273,17 лв., и наказателна лихва за периода 10.09.2020г. – 29.03.2021г. – 62,90 лв., като предсрочната изискуемост вещото лице определя за настъпила на 29.03.2021г. Законната лихва за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК или от 29.03.2021г. до 08.04.2021г. (с оглед датата на депозиране на заявлението в съда на 09.04.2021г.) е в размер на 128,66 лв., а на осн. т. 5 от Приложение № 3 е дължима и такса „разходи при изискуем кредит“ в размер на 120 лв. Или размерът на задължението към 09.04.2021г. е бил 43 690,51 лв., без да са били отчитани плащанията след тази дата.

След датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 09.04.2021г., по сметката, по която се отчита процесният кредит, са постъпили вноски за погасяване на кредита, осъществени от длъжника Д. Н., с общ размер от 4 500 лв., от които 3 000 лв. внесени на 21.04.2021г. и 1 500 лв. внесени на 22.04.2021г. Съобразявайки горепосочената задължителна съдебна практика на ВКС (обективирана в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК и ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 на ОСГТК, ВКС), както и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 5

10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. на 2-ро т.о. на ВКС, с посочената сума от 4 500 лв. следва да се намали размера на задължението на Д. Н. към Банка ДСК по процесната заповед за изпълнение, тъй като обстоятелството се явява новонастъпило по см. на чл. 235, ал. 3 ГПК и съдът следва да съобрази плащането и погасяването на част от задължението към момента на приключване съдебното дирене в исковия процес иницииран по реда на чл.

422, вр. чл. 415 ГПК. Исковата претенция за 43 690,51 лв. се явява основателна за дължимите към момента на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК суми, но предвид гореизложеното разрешение, същата следва да се намали с постъпилите 4 500 лв. платени от длъжника след 09.04.2021г. средства по обслужващата кредита сметка. По отношение установените с експертното заключение други постъпления след 09.04.2021г., а именно в общ размер на 1 684,63 лв., осъществените чрез принудително събиране по реда на изпълнителното производство, съгласно възприетото разрешение с цитираните по-горе ТР на ВКС, настоящият състав на съда приема, че не могат да доведат до намаляване размера на задължението по заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист.

По отношение реда на погасяване следва да се спази задължителната в тази насока съдебна практика на ВКС, възприета по тълкувателен път, а именно в ТР № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и недостатъчност на плащанията след 09.04.2021г. в размер на 4 500 лв. да покрият целия размер на изискуемата сума, погасителният ефект за законната лихва за забава настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. На това основание, със сумата в размер на 4 500 лв. следва да се приеме погасяването на част от вземането по заповедта за изпълнение, като се погасяват найнапред разноските, след това лихвите и най-после главницата.