Решение № 334 от 30.12.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Сливен, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20252230201159 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. М. И., ЕГН **********, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Наказателно постановление № 25-0804-006129/23.07.2025г., издадено от Началник група в ОД МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“- Сливен, с което на основание чл.

177, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 126 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага становище относно законосъобразността на наказателното постановление и моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в случай че насрещната 1 страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 03.07.2025г. полицейските служители св. Н. С. и св. М. Я. били на смяна и изпълнявали служебните си задължения като участвали в провежданата в този ден съвместна операция с икономическа полиция при проверка на така наречените пътни помощи. На 03.07.2025г. около 09.59 часа в гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ жалбоподателят управлявал специален автомобил Мерцедес 311 ЦДИ Спринтер, рег. № СН 5076ВА, негова собственост. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители, при която те установили, че на управлявания от жалбоподателя автомобил бил натоварен лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № СН 2881 ВМ, собственост на Н. Н.Н., ЕГН **********. От представените СРМП установили, че управляваното МПС било с маса 2200 кг (G), а допустимата максимална маса, определена от компетентните органи (F2) била 3500 кг. От СРМПС част 1 на превозваното МПС установили, че теглото му G било 1306 кг., с което надвишавало отразената маса, посочена в СРМПС. За така констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 4386352/03.07.2025г., като актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 126 от ЗДвП.

АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, като в акта не били вписани възражения по него. В законоустановения срок нарушителят депозирал писмени възражения против съставения АУАН. Видно от приложената на л. 13 от делото докладна записка от командир на отделение в група „ОДПКПД“ били изложени аргументи за неоснователност на възражението.

Въз основа на съставения акт е издадено НП № 25-0804006129/23.07.2025г. от Началник група в ОД МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“- Сливен. В него е възприета описаната в акта фактическа обстановка като е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 126 от ЗДвП, поради което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. НП е получено лично от жалбоподателя на 12.08.2025г. като против него в законоустановения срок – на 26.08.2025г. (арг. л. 53-58 от делото) е била депозирана жалба пред РС-Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз 2 основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и св.

Я., полицейски служители, чиито показания съдът кредитира като последователни, логични и безпротиворечиви.

По инициатива на жалбоподателя съдът разпита свидетелите Златомир Колев и Н. Николов, чиито показания съдът не кредитира, т.к. същите не допринесоха за изясняване на факти и обстоятелства релевантни за делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, като не кредитира представената от процесуалния представител на жалбоподателя кантарна бележка от 20.11.2025г. (л. 65), т.к. от една страна същата не е на български език или в превод на български, а от друга страна за процесното нарушение релевантни са единствено данните, вписани в СРМПС.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице.

При извършената цялостна служебна проверка, съдът установи, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. АУАН и НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове. Процесното НП е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от представените заповеди. Съдът следва да отбележи, че намира за неоснователни наведените в жалбата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушителят е извършил нарушение на чл. 126 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 126 от ЗДвП при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

Съгласно т. 35 от § 6 от ДР на ЗДвП „допустима максимална маса" е разрешената максимална маса на пътното превозно средство в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи.

3

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че за да е извършено нарушение на чл. 126 от ЗДвП е достатъчно сбора от масата на превозваното ППС и на превозващото ППС да надвишава допустимата максимална маса според свидетелството за регистрация на превозващото ППС. Проверката на това обстоятелство е единствено въз основа на констатация по документите на двете ППС. В настоящия случай е направена констатация за превишение на допустимата максимална маса и тази констатация е отразена в съставения АУАН, който по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, като в тежест на жалбоподателя е да установи, че отразените факти относно констатираното надвишаване на допустимата максимална маса не отговарят на това, което е по документи, което в производството не е сторено. След като не е оборена констатацията в АУАН, то следва да се приеме, че нарушението е било надлежно установено.

Поради изложеното съдът счита, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 126 от ЗДвП, което обаче е следвало да се санкционира по реда на чл. 185 от ЗДвП в редакцията му към момента на извършване на нарушението. В случая съдът счита, че приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП не съответства на констатираното нарушение. Тази санкционна норма се съотнася за нарушенията на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , а не за процесното по чл. 126 от ЗДвП. С оглед изложеното НП следва да бъде изменено, като се приложи правилната санкционна норма, което е сред правомощията на въззивната инстанция. В нормата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено, че когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, съдът изменя акта по чл. 58д. На основание изложено наказателното постановление следва се измени, като се преквалифицира санкционната разпоредба от чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на чл. 185 от ЗДвП.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от АПК е предвидено, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за 4 един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Освен това при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид Решение по дело С-438/22 на СЕС, в което е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.101, §1 от ДЕС.

Като съобрази гореизложеното и като взе предвид обстоятелството, че НП е изменено, както и че производството по настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира че следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0804-006129/23.07.2025г., издадено от Началник група в ОД МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“Сливен, в частта, с което на И. М. И., ЕГН ********** от гр. Н-З. за нарушение на чл. 126 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като преквалифицира основанието за налагане на административното наказание „глоба” в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Сливен да заплати на И. М. И., ЕГН ********** от гр. Н-З., разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5