Разпореждане № 5787 от 10.05.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5787 гр. София, 10.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110205920 по описа за 2023 година след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Делото е образувано по жалба на “А.....“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ....., ул. „...“ №7, вх.А, ет.4, ап.9, представлявано от управителя М. Х. Б. против издадено срещу дружеството-жалбоподател Наказателно постановление №14-0000965/09.12.2022 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник. Жалбата е била подадена до Районен съд - Перник, където било образувано НАХД №00.../2023г. по описа на същия съд, което е било насрочено в открито съдебно заседание за 28.02.2023 г., в което е даден ход на съдебното следствие, разпитани са трима свидетели и са приобщени писмени доказателства. За събиране на допълнителни писмени доказателства, делото е отложено за 25.04.2023 г., в което заседание не е даден ход на делото, а производството по същото е прекратено служебно от съда и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Съдът е приел, че в обжалваното НП мястото на деянието не е изрично посочено, но е било посочено, че лицето е полагало труд в гр. София, поради които факти, съдебният състав е приел, че „не е компетентен да вземе отношение по същество на делото за деяние, извършено в гр. София“.

Настоящият състав на СРС изразява несъгласие с горния извод, касаещ местната подсъдност на настоящето дело, доколкото при извършената проверка по чл.59, ал.1 от ЗАНН, констатира, че в обстоятелствената част на обжалваното НП действително не е посочено изрично мястото на извършване на нарушението. При това положение, валидно е правилото, предвидено в чл.

1

42, ал.1 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, съгласно което при произнасяне по въпроса за подсъдността съдът изхожда от обстоятелствената част на обвинението. В конкретния случай обаче, в обвинението липсва твърдение за място на деянието, като се поддържа, че лицето е имало издадено от Агенция по заетостта разрешение за работа, с място на работа в „А............“ ООД гр.

К......., но в попълнена от него декларация е посочил, че е полагал труд в гр.

София. При това положение не може да се изведе твърдение на наказващия орган, че нарушението е извършено в гр. София, до какъвто извод е достигнал колегата от РС-Перник, доколкото такова твърдение липсва. Единствено с оглед на изпълнителното деяние в състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят може да се направи извод за мястото на същото, с оглед на събраните по делото доказателства, което изисква преценка по същество, каквато е недопустима при определяне на местната подсъдност на делата. В случая, именно такава преценка е направена на „новопостъпилите документи“ и въз основа на установените на тях факти е направен извод за местната подсъдност, който считам за неправилен. В случая, при липса на изрично посочено или ясно изводимо от изложените в НП факти място на извършване на нарушението, валидна е подсъдността по чл.36, ал.3 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, при съответно приложение на разпоредбата и доколкото НП е издадено от ДИТ-Перник, то и делото е подсъдно на РСПерник.

Отделно от това, считам, че с оглед изобилната практика на ВКС в този смисъл, включително и по наказателни дела от общ характер, доколкото местната подсъдност за разлика от родовата такава, не е абсолютна /не влече незаконосъобразност на постановения съдебен акт, при липса на изрично направено възражение от страните/, то с даване хода на съдебното следствие по делото от РС-Перник, без наличие на възражения от страните досежно местната подсъдност, същата се е стабилизирала, дори и да се приеме, че с оглед на останалите правила за определяне на местната подсъдност, предвидени в ЗАНН и НПК, делото да не е било место подсъдно на РСПерник.

Всичко това налага извод за наличие на основание за прекратяване на производството по НAХД №5920/2023г. по описа на СРС, НО, 129 състав и повдигане на спор за подсъдност пред Върховния касационен съд на Република България.

2

Така мотивиран и на основание чл.44, ал.1 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, съдията-докладчик

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по НAХД №5920/2023г. по описа на СРС, НО, 129 състав.

ПОВДИГА спор за подсъдност с РС-Перник и ИЗПРАЩА делото на ВКС за решаване на спора.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3