Определение № 327 от 04.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Варна, 31.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20243001000251 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е производство по частна жалба вх. № 3002/07.05.2024 г., по описа на Окръжен съд - Добрич, подадена от „Ганчев 2003“ ЕООД, против разпореждане № 336/25.04.2024 г., постановено по търг. дело № 11/2022 г., по описа на Окръжен съд – Добрич , с което е била уважена молба на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист на основание чл.

404 т. 1 ГПК. Жалбоподателят, действащ чрез адв. М. И. излага оплаквания за незаконосъобразно определяне от първата инстанция на размера на присъдените в негова полза съдебни разноски, тъй като длъжникът в производството е бил осъден за разноски както с решението на първата инстанция, така и на въззивен съд. Моли за отмяна на разпореждането в частта му, с която съдът не се е произнесъл по цялото му искане, включително разлика над сумата от 976 лв.(допълнително присъдена от въззивна инстанция горница) и уважаване на молбата му и за сума от 4031.15лв, определена според жалбоподателя от въззивния съд.

Съдът, като извърши преценка за допустимостта на частната жалба, установи следното:

След приключване на исков процес с влязло в сила частично отхвърлително решение, ответникът е поискал от първоинстанционния съд издаване на изпълнителен лист за всички направени от тази страна разноски.

Осъждането, за което молителят е предявил своите процесуални права, не е било конкретизирано нито като определени суми, нито като конкретно индивидуализирани актове, издадени за разноските в трите инстанции. С обжалваното определение съдът е уважил искането, като е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на молителя за сума, която е възприел като присъдени от въззивна инстанция разноски. Липсват каквито и да са мотиви, с които искането на жалбоподателя да е преценено като неоснователно, съответно липсва и изричен диспозитив за отхвърляне на 1 молбата му.

Интерес да сезира въззивен съд с проверка на първоинстанционен акт има само страната, чието искане не е било уважено. Както самият жалбоподател сочи обаче, неговото искане не е било изобщо разгледано, а това изключва преценката на описаната от страната като обжалваема „част“ като съдебен акт, накърняващ интересите на молителя. От мотивите на постановеното разпореждане също не може да се извлече ясна воля за „ограничаването“ на правата на кредитора, очертано като основен дефект на постановения от първа инстанция акт. Само ако съдът изрично обоснове причината за непосочване в изпълнителния титул на сума над 976лв до сборът, конкретизиран в настоящата жалба, би могло да възникне надлежно и право на неудовлетворения изцяло молител да обжалва отхвърлителен диспозитив, обявен за конкретна поискана разлика. Понастоящем обаче е налице само посочване като обжалваем акт на несъществуваща част от разпореждането, а жалба с такова съдържание не може да се приеме за редовна (чл. 275 ал. 2 вр. чл. 260 т. 2 ГПК).

Същевременно, като съобразява, че началната бланкетност на искането по чл. 404 ал.1 ГПК вече е преодоляна с конкретизираното искане за легитимиране на ответника с изпълнителен лист и за сума от 4031.15лв, като остатък от определените след компенсация общо разноски за двете инстанции от въззивния съд, настоящият състав преценява, че оплакванията на страната за непълнота на произнасянето не кореспондират на искане, адресирано до въззивен съд, тъй като отстраняването на непълноти в произнасянето по цялото предявено искане, независимо от причините за това е в компетентност на първата инстанция( чл. 406 ал.4 вр. чл. 247 и 250 ГПК).

Констатациите изложени по-горе обосновават необходимостта от прекратяване на делото и връщането му на ДОС за отстраняване на противоречията между изложените оплаквания за непълнота на произнасянето и искането за въззивен контрол, евентуално постановяване на допълнителен акт, подлежащ на ново самостоятелно обжалване или връщане на останалата след съответни указания несъобразена с изисквания за редовност частната жалба. Тъй като задължението за администриране на частната жалба е задължение на съда, постановил обжалвания съдебен акт, производството пред ВАС следва да бъде прекратено, респ. делото – върнато на окръжния съд за изпълнение на дадените указания.

По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧТД № 251/2024г. по описа на АС – Варна.

ВРЪЩА делото на ОС – Добрич за отстраняване на нередовности и допълнително администриране на искането на жалбоподателя съобразно дадените по-горе указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3