Решение № 260001 от 25.01.2021, Районен съд - Първомай

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260001 гр. Първомай, 25.01.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година с Председател: София Монева при участието на секретаря Петя Монева, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 121 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал.

1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „А1 България“ ЕАД (с предишно фирмено наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД), ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от А.В.Д. и М.М. – македонски гражданин, ЛНЧ: ******, в качеството съответно на Главен изпълнителен директор и

Изпълнителен директор и по процесуално пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът А.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи сумата от 27, 80 лева (двадесет и седем лева и осемдесет стотинки) – стойност на далекосъобщителни услуги, ползвани в периода от 09.02.2015 г. до 08.04.2015 г. по Договор № М4066223/11.04.2014 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, и сумата от 81, 06 лева

(осемдесет и един лева и шест стотинки) – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор № М4066223/11.04.2014 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 14/10.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 12/2018 г. по описа на Районен съд –

Първомай, ІІ състав.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на Договор № М4066223/11.04.2014 г., сключен между страните при Общи условия, ищецът се задължил да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер ********** по тарифен план „МТЕЛ мобилен интернет промо“ за 24 месеца, а последният се ангажирал да заплаща месечната им стойност въз основа на издадена от доставчика фактура в посочения в същата срок.

Абонатът не изпълнил задълженията си да престира цената на потребените в периода от 09.02.2015 г. до 08.04.2015 г. далекосъобщителни услуги, остойностени от оператора с Фактури № № *********/12.03.2015 г. и *********/14.04.2015 г. в общ размер на 27, 80 лева.

Поради така допуснатата забава на 27.08.2015 г. в съответствие с клаузите на Общите условия и договора ищецът го прекратил едностранно и предсрочно, поради което начислил в тежест на неизправния клиент неустойка в размер на 81, 06 лева, равняващ се на дължимите се от него месечни такси от 13, 90 лева (с включен ДДС) до изтичане на договорния срок на 11.04.2016 г.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 14/10.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 12/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът подал възражение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3774/08.06.2018 г., с който ответникът оспорва исковите претенции и моли за отхвърлянето им като неоснователни.

Страните претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, а ищецът – и тези, понесени в заповедното производство.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба-становище вх. № 2186/04.04.2019 г. пледира за уважаване на исковете, а ответникът се явява лично и заявява, че на 08.04.2019 г. е платил процесните задължения.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на сключен между страните Договор № *********/11.04.2014 г. (л. 15 – л. 17) и Приложение № 1 към него от същата дата (л. 18 – л. 21), както и на приложимите към съглашението Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE (съгласувани с Решение № 1704/23.08.2001 г. на Държавна комисия по далекосъобщения, последно актуализирани във връзка с изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, обн. ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г., наричани Общите условия) ищецът (с предишно фирмено наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД) се задължил да предоставя на ответника до 11.04.2016 г. непрекъснати и качествени електронни далекосъобщителни услуги за пренос на данни по ценови пакет „Мтел мобилен интернет Промо” чрез телефонен номер ********** в зоните на обслужване на мрежите при стандартна месечна абонаментна такса от 13, 90 лева с включен ДДС. Потребителят, идентифициран в системата на доставчика с уникален № М4066223, от своя страна, се ангажирал да му заплаща стойността им в 15-дневен срок след издаване на месечната фактура, а в случай на закъснение – и 10% лихва годишно за всеки ден просрочие.

Според т. 5.3.1. от Приложението – неразделна част от контракта, ако абонатът наруши задълженията си по него, операторът има право предсрочно да го прекрати и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения период на ползване.

Възможността на търговеца едностранно да разтрогне договорната връзка с клиента при неплащане е изрично регламентирана в т. 40ж и т. 54 от Общите условия, съгласието си с които последният декларирал в пункт 5.5. от договорния текст. В общата клауза на т. 54.12. е предвидено, че правоотношението се счита за преустановено от страна на оператора, когато забавата е продължила повече от 124 дена.

Ищцовото дружество документирало доставките на услуги по договорения план за отчетните периоди 09.02.2015 г. – 08.03.2015 г. и 09.03.2015 г. – 08.04.2015 г. с Фактури съответно № № **********/12.03.2015 г. (л. 26 – л. 27) и **********/14.04.2015 г. (л. 28 – л. 29), всяка на стойност от 13, 90 лева (с начислен ДДС), платима съответно до 01.04.2015 г. и до 04.05.2015 г., а със Сметка №

**********/27.08.2015 г. (л. 30) начислил неустойка от 81, 06 лева с падеж на 27.08.2015 г.

Сезиран от кредитора с подадено на 09.01.2018 г. Заявление вх. № 167/09.01.2018 г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 12/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 14/10.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК (л. 15 от ч. гр. дело № 12/2018 г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника на 16.01.2018 г., с която му разпоредил да заплати на заявителя процесните притезания, ведно със законната лихва за просрочие, считано от 09.01.2018 г. до окончатеното издължаване, както и сумата от 7, 40 лева – мораторна лихва върху главницата по Фактура № *********/14.04.2015 г. за периода от 05.05.2015 г. до 18.12.2017 г. В срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК ответникът оспорил вземанията с Възражение вх. № 644/26.01.2018 г. по образец.

След като на 09.02.2018 г. бил уведомен от заповедния съд по регламента чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за правната възможност да предяви иск за тяхното установяване, на 09.03.2018 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът депозирал чрез куриер раглежданата Искова молба вх. № 1695/12.03.2018 г. (л. 2 – л. 4). На 08.04.2019 г. по банковата му сметка, посочена в заповедта за изпълнение, бил нареден банков превод на 321, 26 лева за погасяване от името на ответника на присъдените с нея суми, в уверение на което е представено Платежно нареждане за кредитен превод с УРН: 217РN-**********/08.04.2019 г. (л. 117), издадено от „Тексим банк“ АД, офис Първомай.

При така установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират настоящия спор върху съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Доколкото е насочена към реализиране на дължим по договор резултат, главната претенция черпи материалноправното си основание от чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, според който, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидно договорно правоотношение с ответника, което е породило за него изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. Ответната страна на свой ред следва да установи пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.

Наведените данни сочат, че спорните права произтичат от Договор № *********/11.04.2014 г. (л. 15 – л. 17) с неразделно към него Приложение № 1 от същата дата (л. 18 – л. 21), който бидейки сключен от ищеца в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от ТЗ приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

Съглашението безсъмнено попада в приложното поле и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в § 13а, т. 9 от ЗПК, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана Директивата), по съображения че ищецът се явява „търговец” по разума на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор договаря с потребители, а като такива § 13, т. 1 от ДР на същия закон категоризира физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или професионално занимание.

Предмет на процесния договор са електронни съобщителни услуги, които по дефиницията на § 1, т. 17, изр. 1 на ДР на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) обичайно са с възмезден характер и изцяло или предимно включват пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса чрез мрежи за радиоразпръскване, без такива, свързани със съдържанието и/или контрола върху него.

В качеството на юридическо лице, което осъществява по търговски начин електронни съобщения по регламента на ЗЕС ищцовото дружество се легитимира с особения статут по т. 50 от § 1 на ДР на ЗЕС на „предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги”.

Предвид горното оформянето и правните последици на сделките се регулират от специалните текстове на ЗЕС.

При режима на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл.

226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС операторът урежда отношенията си с крайните потребители, профил на каквито § 1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС придава на юридически или физически лица, които ползват или заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без на свой ред да я предоставят, въз основа на индивидуални договори при изготвени от първия и представляващи неразделна част от тях общи условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС, предприятията разработват и публикуват ценова листа на предлаганите услуги, съдържаща цените им, ценови пакети или тарифи и условия за тяхното потребление.

Необходимо е индивидуалните договори при общи условия да съдържат най-малко следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС: 1. идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс, електронен адрес) и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на услугите подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане.

Разпечатката съдържа 40 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dd288c0-1a6b-4f9f-96b9-926d7a7b3f01