Решение № 210 от 23.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Кюстендил, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20261500500192 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.432 КЗ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, р-н „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ №1 срещу Решение № 98/26.02.2026г., постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.

№ 1799/2025 г. по описа на същия съд.

С оспорения съдебен акт РС - Дупница е осъдил ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на С. В. В., с ЕГН ********** на основание чл. 432 КЗ, вр. чл.

45 ЗЗД сума в размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, в резултат на смъртта на брат й Х. В. В. на 02.07.2020 г., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 02.07.2020 г. на второкласен път 1-62, км. 14+180 (в посока от с. Н. към Я.), виновно от водача на мотоциклет „*******“ с рег. № *****, гражданската отговорност на който била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлил е претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 02.07.2020г. до 26.01.2023г.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната част. Излагат се доводи за неправилност на същото, произтичаща от неговата необоснованост и постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд погрешно е приел за установено наличието на „особено близка и трайна житейска връзка“ между ищцата и починалия, съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

Посочва се, че събраните доказателства, установяващи съвместно живеене в една 1 къща на различни етажи, оказвана помощ при ремонти, емоционална съсипаност на ищцата, влошено здраве след смъртта, не доказват елемента на „изключителност“ на връзката, а описват обичайни и типични за традиционното българско семейство отношения на обич и привързаност между брат и сестра. Въззивникът се позовава на константна практика на ВКС, според която за признаване право на обезщетение е необходимо да са налице конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка близост, като например израстване на децата сами или заместване на родителска грижа. Твърди се, че такива обстоятелства не са установени по делото и че не е доказана причинно-следствена връзка между смъртта на брата и влошаването на здравословното състояние на ищцата. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, а евентуално - намаляване на размера на обезщетението.

В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна С. В. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението на районен съд е правилно. Изтъква, че събраните гласни доказателства са установили съществуването на силна привързаност и обич, както и че са живеели в една къща и взаимно са се подкрепяли, което обосновава правото на обезщетение, съгласно ТР № 1/2016 г. на ВКС. Счита, че присъденият размер на обезщетението е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като се позовава на съдебна практика на ВКС и на променените икономически условия в страната. Моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№5280/14.04.2026 г. от адв. Р. А., процесуален представител на ищцата С. В. В., срещу Определение № 427/01.04.2026 г. на РС - Дупница, с което районният съд е оставил без уважение подадената от адв. А. молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, обективираща искане за увеличение размера на присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател намира определението за неправилно, като сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение от 480 лв. е значително под минималния размер, определен в Наредба № 1/2004 г.. Твърди, че при уважен иск за 15 000 лв. и предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., съдът е длъжен, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, да присъди възнаграждение не по-ниско от минималното по Наредбата, което в случая възлиза на 1750 лв.. Позовава се на трайна практика на ВКС, включително ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, според която присъждането на възнаграждение под минималния размер е в противоречие със закона. Иска се изменение на определението и присъждане на възнаграждение в размер на 1750 лв.

В отговора на частната жалба „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Основният довод е, че съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), националният съд не е обвързан автоматично от минималните размери, установени в Наредба № 1/2004 г..

Поддържа се, че съдът следва да извърши самостоятелна преценка за съответствието на претендираното възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай се твърди, че спорът е типичен застрахователен такъв, не се отличава със специфична сложност, а извършената процесуална дейност не надхвърля обичайния обем, поради което Наредбата няма задължителен характер и присъденият от съда по-нисък размер е правилен.

Окръжен съд – Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка на първоинстанционния акт съгласно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Процесуално допустима е и подадената въззивна частна жалба. При проверката по чл. 269 от ГПК 2 съдът констатира, че обжалваното решение, респ. определение са валидни и допустими.

Преценявайки правилността им, Окръжен съд – Кюстендил приема следното от фактическа и правна страна:

От приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № 5269/27.09.2021 г., издадено от Община Дупница, се установява, че ищцата С. В. В. е сестра на починалия Х. В. В.. В удостоверението изрично е отразено, че към момента на своята смърт Х. В. В. е бил със семейно положение „женен“.

От съдържанието на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.11.2020 г., постановено по пр. вх. № 1309/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – Кюстендил, се установява, че на 02.07.2020 г. около 11:20 часа на второкласен път II-62, км 14+180 (в посока от с. Н. към Я.), е настъпило тежко пътнотранспортно произшествие. Х. В. В. е управлявал лек автомобил „*****“ с рег.

№ ***** и е започнал маневра завиване в обратна посока със скорост около 15 км/ч от десния банкет на пътното платно. В същия момент зад автомобила с изключително висока скорост от 182,45 км/ч се е приближил мотоциклет „*****“ с рег. № *****, управляван от С. В. Р., извършващ изпреварване на няколко автомобила в лявата лента.

Мотоциклетистът е ударил челно лекия автомобил в зоната на лявата предна врата с голяма сила, обърнал е автомобила по таван, като самият водач на мотоциклета е проникнал в купето на автомобила. В резултат на удара водачът С. В. е загинал на място, а Х. В. В. е изпаднал в състояние на клинична смърт и е починал при транспортирането му с екип на ЦСМП към болничното заведение. Наказателното производство по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК поради смъртта на дееца С. В., чието изключително противоправно и виновно поведение (управление на МПС със скорост, превишаваща максимално разрешената с близо 90 км/ч) е определено като единствена и непосредствена причина за настъпилото ПТП и леталния изход.

Не се спори между страните, а се установява и от представената справка, извлечение от Гаранционен фонд, че към датата на инцидента – 02.07.2020 г., за управлявания от делинквента мотоциклет е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с полица серия СО № ***** и срок на покритие от 08.04.2020 г. до 08.04.2021 г.

От писма с изх. № 5589/16.11.2022 г. и изх. № 685/06.02.2023 г. по образуваната пред застрахователя щета №-0801-003549/2020-03 се установява, че ищцата е предявила доброволна застрахователна претенция на 26.10.2022 г., по която застрахователят е постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

От неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 206/2025 г., изготвено от вещото лице д-р В. Н. въз основа на материалите по делото и СМЕ на труп № 32/2020 г., се установява, че смъртта на Х. В. В. се дължи на тежка множествена травма (съчетана черепно-мозъчна, гръдна, коремна и травма на крайниците), включваща счупвания на черепа, мозъчни контузии, фрактури на гръбначния стълб, двете ключици, десет леви и осем десни ребра, таза и лявата бедрена кост, както и пълно напречно разкъсване на аортата в областта на дъгата с масивен двустранен хемоторакс и остра кръвозагуба, които увреждания са абсолютно несъвместими с живота.

Травматичните увреждания са получени приживе по механизма на удари с голяма сила в левите части на купето и общо сътресение на тялото при страничния удар от мотоциклета. Вещото лице е категорично, че е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на лицето. Констатираните при аутопсията хронични заболявания (лека атеросклеР., миокардиосклеР. и ингвинални хернии) нямат никакво отношение към настъпването на смъртта. Експертът е изяснил, че предвид колосалния кинетичен удар и деформацията на купето, смъртоносният 3 резултат е бил неизбежен независимо от наличието или липсата на поставен обезопасителен колан.

Относно характера на отношенията между ищцата и починалия брат, както и въздействието на неговата смърт върху нея, пред районния съд са събрани показанията на свидетелите М. В. С. и Л. М. Г. (съседки на семейството).

От показанията на св. М. С. се установява, че познава ищцата и брат от деца.

Двамата са живели в обща триетажна къща на ул. „******" № *** в гр. Д., като Х. е живял на втория етаж заедно със съпругата си, за която се оженил през 2002–2003 г., а С. е живеела на третия етаж. Отношенията им били много добри. Докато Х. бил студент във военното училище, ищцата помагала финансово на майка им (тъй като бащата бил болен) и му готвела и чистела в общата кухня на първия етаж. Преди смъртта си Х. работил като главен инженер и заместник- кмет в Община Невестино.

Свидетелката посочва, че смъртта на Х. се отразила много зле на ищцата – тя била съсипана, затворила се в себе си, ограничила контактите си и всяка седмица посещавала гробищата в продължение на три години, придружавана от свидетелката.

С. споделяла, че има диабет и високо кръвно налягане, като свидетелката не знае дали ищцата е имала тези здравословни проблеми преди инцидента. Свидетелката сочи, че автомобилът на С. се водел на името на брат , но не знае кой го е закупил и дали е подарък.

От показанията на св. Л. Г. се установява, че С. и Х. живеели в една къща на отделни етажи и се разбирали много добре. Разликата във възрастта им била около 11 години в полза на С.. Когато Х. бил ученик, С. се грижела за него, ходела на родителски срещи и финансово подпомагала семейството. Впоследствие Х. помагал при ремонтни дейности по къщата. След неговата смърт ищцата трябвало сама да ремонтира покрива. Свидетелката посочва, че след загубата на брат си ищцата се сринала, станала сприхава и избухлива, през първите 40 дни ходела ежедневно на гробищата, а след това – всяка седмица. Появили се оплаквания от диабет и високо кръвно налягане, за които ищцата приемала медикаменти, като лекар казал, че е от силно нервно напрежение. Свидетелката потвърждава, че не е обсъждала с ищцата дали тя е имала същите заболявания преди катастрофата. Относно лекия автомобил свидетелката също не знае кой е платил цената му.

Разпечатката съдържа 37 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dd272b1-9826-481a-a2a5-3210385eb69f