Определение № 1114 от 12.03.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1114

Пазарджик, 12.03.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - XIV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

СТЕФАН ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от съдията Стефан Желев административно дело № 267/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от И. Р. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адвокат К. У., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1406721 от 27.02.2026 г., издадена от Б. П. С., на длъжност старши полицай към РУ – Велинград, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не – повече от 6 месеца. Мярката е наложена поради липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и служебно прекратена регистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил.

С жалбата е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, като изтъква, че автомобилът му е нужен за да изпълнява трудовите си ангажименти и да се грижи за семейството си и да полага грижи за детето си. Посочва, че невъзможността да извършва нормална трудова дейност ще му причини значителна и трудно поправима вреда, която не би могла да бъде компенсирана дори и при отмяна на оспорения акт и се надхвърлят обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на административен акт.

Като прецени доводите в жалбата и данните по делото, съдът намира искането за процесуално допустимо, а разгледано по същество за основателно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай като настоящия, в тежест на жалбоподателя и подателя на искането за спиране е да изложи фактическите обстоятелства и да представи на доказателства въз основа, на които може да се направи обоснован извод за реална възможност за понасяне на имуществена вреда (пропуснати ползи и/или претърпени загуби от имуществото на лицето) или неимуществена вреда (напр. болки, страдание, загуба на доверие, репутация и др.), която по своите измерения е значителна или трудно поправима.

От представените с жалбата доказателства е видно, че жалбоподателят живее в [населено място], а работи в [населено място]. С жената, с която е във фактическо съжителство имат малко дете (р. 19.01.2024 г.), като майката в момента е в отпуск по майчинство, а детето боледува често. За тези обстоятелства са представени: трудов договор, служебна бележка, удостоверение за раждане, етапна епикриза и други документи досежно здравословното състояние на детето на жалбоподателя.

В случая е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Изпълнението на мярката води до фактическо лишаване на жалбоподателя от възможността да управлява моторно превозно средство, което засяга пряко правото му на придвижване и възможността му да осигурява доходи за издръжка на семейството, както и да полага грижи за детето си и своите близки - членове на семейството със влошено здравословно състояние. Тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта.

По делото е представена и полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от жалбоподателя автомобил и макар че тя има отношение към съществото на спора, съдът намира, че липсват данни, които да сочат, че спирането на изпълнението на заповедта би застрашило особено важен обществен интерес.

Предвид изложеното, съдът намира, че е оборена презумпцията за надделяващ обществен интерес от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на наложената ПАМ, поради което искането за спиране следва да бъде уважено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1406721 от 27.02.2026 г., издадена от Б. П. С., на длъжност старши полицай към РУ – Велинград, към Областната дирекция на МВР – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.

Съдия: