Решение № 3432 от 19.07.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3432/19.7.2018г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12937 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 49319/ 31.08.2017 год. от Г.Л. Ж., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Б.К.и.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от: 40000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука от 10.05.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 10.05.2016 год. до окончателното изплащане на задължението; 1076.35 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за нетрудоспособност, да периода 10.05.2016 год. – 15.05.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 387.36 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, да периода 10.05.2016 год. – 17.07.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и извършените производство разноски.

В исковата молба се излага, че от

05.02.2015 год. страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „*“. На 10.05.2016 год., по време на изпълнение на трудовите си задължения, ищцата предприема действия - слизане от товарния кран, използвайки фабрично предвидената стълба на крана, подхлъзва се на третото стъпало, губи равновесие и увисва на ръцете си, скача и пада на земята. В резултат на последното, ищцата получава разтягане на коляното със скъсване на колатерна връзка във вътрешната част. Поставена и е диагноза – изкълчване, навяхване и разтягане на външна и вътрешна колатерна ставна връзка на ляво коляно. С Разпореждане от 07.03.2017 год. на НОИ, ТД - Варна, е прието че злополуката е трудова. В резултат на злополуката ищцата изпада в състояние на неработоспособност, включително и към момента на предявяване на иска. Лечението е съпроводено с редица медицински интервенции, в т. ч. и ренгенова диагностика, оперативна намеса, болничен престой, физиотерапевтични процедури, постоянни лекарски прегледи, прием на медикаменти. Лечението е съпроводено със силни болки, невъзможност за самостоятелно придвижване в първите месеци след инцидента, чувство на страх, физически и емоционален дискомфорт.

Ответникът

– „Б.К.и.“ АД депозира писмен отговор, срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между процесната злополука и твърдените имуществени и неимуществени вреди, а също и твърдението за настъпила неработоспособност на ищцата. Намира, че проведените медицински интервенции и лечение, са в резултат на заболявания, от които ищцата страда преди инцидента. Релевира възражение за съпричиняване, като сочи, че причина за травматичното увреждане е груба небрежност на служителката, същата не е паднала от стълбата, а е скочила от крана. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Третото лице – помагач З. „А.Б.“ АД депозира отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск, като поддържа изцяло твърденията и възраженията на ответника по иска. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между телесните увреждания и настъпилата злополука, оспорва факта на настъпване на злополуката, и описаните време, място и механизъм. Възразява, че физическото и здравословно състояние на лицето преди злополуката, и наличието на предходни увреждания, и травми са допринесли за увреждането на ищцата. Възразява, че настъпването на инцидента е резултат на проявена от ищцата груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради нарушаване инструкциите и правилата за безопасност на труда, и пренебрегване мерките за безопасност, като предприемайки скачане от височината, вместо слизане по стълбите, ищцата е допринесла за настъпване на инцидента.

Оспорва се интензитета и обхвата на претърпените неимуществени вреди, като се оспорва и връзката между извършените разходи за лечение с уврежданията, настъпили в резултат на събитието. Оспорва съдържанието, и констатациите на разпореждането от 07.03.2017 г. на НОИ, ТП Варна и на протокола от 24.02.2017 г. на същия орган. На следващо място, третото лице не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с ответника, валидно за периода 09.11.2015 г. – 08.11.2016 г., с посоченото в застрахователния договор покритие. Твърди, че претендираните неимуществени вреди не са резултат на застрахователно събитие, което да представляват покрит застрахователен риск, поради което и не е налице основание за ангажиране на неговата отговорност.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, а и се установява от приобщените писмени доказателства (трудов договор № 230277/ 05.02.2015 год.), обстоятелството че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което, считано от 06.02.2015 год., ищцата заемала длъжността «*» в ответното дружество.

Приобщена на л. 168 от делото е длъжностна характеристика за длъжността «*» в «Б.к.и. ЕАД, с която ищцата е запозната на 05.02.2015 год.

Видно от представената на л. 160 служебна бележка № 18, на 18.05.2015 год. на Г.Л. Ж. е проведен инструктаж относно безопасни и здравословни условия на тру и противопожарна охрана.

С допълнително споразумение № 215139/ 01.03.2016 г. заеманата от ищцата длъжност е променена от «*» на «*».

Приобщена на л. 140 от делото е длъжностна характеристика за длъжността «*» в «Б.к.и. ЕАД, с която ищцата е запозната на 01.03.2016 год.

Видно от представената на л. 143 служебна бележка № 28, на 07.03.2016 год. на Г.Л. Ж. е проведен инструктаж относно безопасни и здравословни условия на тру и противопожарна охрана.

Видно от приобщения на 17 амбулаторен лист, на 10.05.2016 год., в 17.10 часа, ищцата е посетила спешно отделение при МБАЛ «*», с оплаквания за травма в коляно на левия крак. Поставена е ортеза за 6 седмици.

Видно от амбулаторен лист № 2152/ 11.05.2016 год., на ищцата е поставена диагноза – изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна връзка на коляното. Оплакванията на пациента са свързани с болки в лявото коляно.

Съгласно представените на л. 23 – 29 амбулаторни лист, поставената диагноза е потвърдена при последващи прегледи на ищцата, извършени в периода 27.05.2016 год. – 14.12.2016 год., а така също и от осъщественото на 05.10.2016 год. образно изследване.

Видно от приобщената на л. 19 епикриза, на 28.01.2017 год. на ищцата е извършена оперативна интервенция – артроскопия на ляво коляно. Изписана е на 30.01.2017 год.

Видно от представените на л. 45- 51 болнични листове и експертни решения, в периода 11.05.2016 год. до 20.06.2017 год., Г.Л. Ж. е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност.

Въз основа на декларация вх. № 5101 –

03- 38/ 23.01.2017 год. от Г.Л. Ж., в периода 07.02.2017 год. – 24.02.2017 год., назначена от ръководителя на ТП на НОИ – Варна, е извършила разследване на злополуката, резултатите от което са обективирани в Протокол № 5101- 03 – 38 #6/ 24.02.2017 год. Видно от същия, по време на заседание на комисията е присъствала Р. Л. – юрисконсулт при „Б. КИ“ ЕАД.

С Разпореждане

№ 5104-03-67/ 07.03.2017 г. на НОИ

ТП - Варна злополуката, декларирана от пострадалото лице Г.Л. Ж., осъществена на 10.05.2016 год. е призната за трудова, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Прието е, че злополуката е станала през работно време, при слизане от портален кран, регламентиран начин (фабрично предвидена от производителя стълба), по време на което пострадалата се подхлъзва, увисва на ръцете си и след като не успява да стъпи отново на стъпало от стълбата, скача и пада. В следствие на падането получава изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална връзка на ляво коляно.

Разпореждането не е обжалвано от заинтересованите страни.

С Експертно решение № 2489/ 20.06.2017 год. е определено, че освидетелстваната Г.Л. Ж., да бъде трудоустроена без височинна работа.

Видно от представените на л. 66 – 69 копия от касови бонове, за периода 10.05.2017 год. 17.07.2017 год. са закупени медикаменти и медицински консумативи, на обща стойност 384.47 лв.

Въз основа на заявление от 26.05.2017 год. от Г.Л. Ж. (л. 121), на 14.06.2017 год. З. „А.Б.“ изплаща на ищцата обезщетение в размер на 500.00 лева.

Видно от представената справка от НАП

ТД – Варна (л. 265) се установява, че за периода 06.10.2017 год. – 30.03.2018 год. ищцата е имала сключен трудов договор с „*“ АД – гр. Варна.

Със Заповед № 203132/ 17.05.2017 год. трудовото правоотношение между страните е прекратено. Заповедта е връчена на работника на 18.05.2017 год.

От заключението на вещото лице Д. П. по изготвената в хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се установява, че полученото от ищцата обезщетение за нетрудоспособност, за периода 10.05.2016 год. 15.05.2017 год., е в размер на 6021.27 лв., а размерът на трудовото възнаграждение, което би получила за същия период е 7097.62 лв.

От заключението на вещото лице Д. Д. изготвената в хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се установява, следното: на 10.05.2016 год. Г.Л. Ж. е получила комбинирана травма в областта на лявата колянна става, с разкъсване на вътрешната странична връзка и разкъсване на тялото и задния рог на латералния мениск; травматичните увреждания от този вид се получават при форсирано движение в областта на колянната става; в случая травмата на ищцата би могла да се получи при падане от височина, с последващо форсиращо движение в областта на ставата; проведено е консервативно и оперативно лечение на лявата колянна става; към настоящия момент оздравителния процес е приключил, като е налице умерено изразен оток и болезненност в областта на ставата; ищцата има установени заболявания, ангажиращи сърдечно – съдовата система, централната нервна система, стомашно – чревния тракт, зрителния анализатор, дихателната система, установени са и предходни травми в областта на горни и долни крайници, но е и на колянната става; не е налице връзка между разглежданото увреждане на лявата колянна става и предшестващите заболявания травми; закупените от ищцата медикаменти за закупени във връзка с травмата в областта на коляното; налице е причинно – следствена връзка между първоначалната травма и последващите изменения на вътреколянни структури; припадъците на ищцата се дължат на заболяване на централната нервна система и нямат връзка с процесната злополука.

От заключението на вещото лице Р. М. изготвената в хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се установява, следното: в резултат на травмата от 10.05.2016 год. ищцата е получила навяхване на колянна става с увреждане на предна кръстна връзка и разтягане на вътрешна странична връзка, обусловили трайно затруднение на функцията на левия долен крайник за повече от 45 дни; телесното увреждане е получено в резултат на падане върху левия крак, с усукване в лява колянна става; лечението е започнало с поставяне на ортеза за обездвижване на колянната става, но поради незадоволителен резултат е предприета оперативна интервенция; лечението не е завършено, като при извършения преглед е установена от експерта частична нестабилност на коляното, която би могла да се преодолее, чрез провеждане на лечебна физкултура или провеждане на оперативно лечение за пластично заместване на предната връзка; настоящата състояние на ищцата се дължи на колянната нестабилност, получена при травмата; в медицинската документация липсва описана травма на ляво коляно преди злополуката; използваните медикаменти са относими към лечението на травматичното увреждане; между злополуката и получените от ищцата припадъци няма връзка.