Решение № 669 от 25.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 237/2023
- Вид
- Решение № 669
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 02.06.2023
- Състав
- Никола Чомпалов
Цитирани разпоредби
- чл.162 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.625 · Търговски закон
- чл.628 · Търговски закон
- чл.630 ал.2 · Търговски закон
- чл.632 ал.1 · Търговски закон
- чл. 632 ал. 2 · Търговски закон
- чл.634в · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 669 гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100900237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625, вр. с чл.628 ТЗ. Образувано е по молба на длъжника „П.“ ЕООД, с която се иска да се открие производство по несъстоятелност поради „неплатежоспособност“ и „свръхзадлъжнялост“. Твърди се от молителя, че има неизплатени задължения към НАП в размер на 235 360,48 лв. – главница, 105 066,81 лв. – лихви, както и задължения към свои контрагенти в размер на 159 000 лв. – „МВФ-1“ ЕООД, и в размер на 7591,49 лв. – „К.Е.“ ЕООД. Поддържа се, че молителят длъжник не разполага с активи, с които да покрие своите парични задължения. Иска се от молителя да се открие производство по несъстоятелност и да се обяви в несъстоятелност.
Представен е междинен баланс на молителя към 01.02.2023 г.
Представени са счетоводен баланс на молителя към 31.12.2022 г., отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г.
Представен е счетоводен баланс към 31.12.2021 г., както и отчет за приходите и разходите за 2021 г.
Представен е счетоводен баланс към 31.12.2020 г., както и отчет за приходите и разходите за 2020 г.
Представен е счетоводен баланс към 31.12.2019 г., както и отчет за приходите и разходите за 2019 г.
Представен е ревизионен акт N Р-22221719006418-091-001/19.11.2020 г., с който са установени задължения на молителя за данъци и осигуровки в размер на 229 633,38 лв.
Представена е годишна данъчна декларация на молителя за 2019 г., както и годишна данъчна декларация за 2020 г.
1
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството пред съда е искане на длъжника по чл.625 ТЗ.
От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени парични публичноправни задължения към НАП, а в подкрепа на тези твърдения е представен ревизионен акт N Р-22221719006418-091-001/19.11.2020 г., с който са установени задължения на молителя за данъци и осигуровки в размер на общо 229 633,38 лв. – главница и лихви. Вземанията на държавата за дължими данъци по ЗДДС и по ЗКПО е публично вземане, защото попада сред посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания.
Публичноправните задължения на молителя за дължим данък по ЗДДС и произтичат от извършваната от него търговска дейност, защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно стоки и услуги – чл.2 ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от молителя търговска дейност.
Този извод на съда следва да се отнася и по отношение на задължението за плащане на осигурителни вноски, доколкото за извършването на търговска дейност молителят търговец е наел по трудови договори лица, за които се дължи внасяне на осигурителни вноски.
Доколкото няма данни за погасяване на данъчните задължения и на задълженията за осигурителни вноски, съдът намира за доказано, че молителят е в неизпълнение на изискуеми парични публичноправни задължения. При тези факти съдът намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.
От представения междинен баланс на молителя към 01.02.2023 г. се установява, че притежава краткотрайни активи на стойност 22 хил.лв., а задълженията му възлизат на 507 хил.лв. Това означава, че задълженията в пасива многократно превишават стойността на активите, а съотношението се равнява на 0,0433, на колкото следва да се определи коефицентът за обща ликвидност. Коефицентът за бърза ликвидност също се равнява на 0,0433, доколкото активите на стойност 22 хил.лв. се формират от вземания от 15 хил.лв. и инвестиции от 7 хил.лв. Следва да се спомене, че задълженията в пасива са отнесени като задължения над 1 година, но данните по делото сочат, че това са изискуеми задължения, защото публичните задължение на стойност 233 хил.лв. се установи, че са с настъпил падеж към издаване на ревизионен акт N Р-22221719006418-091-001/19.11.2020 г.
Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица –0,0433, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ към 2
01.02.2023 г., е основание за фактическия извод за недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивото на този коефицент /под единица/ показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно имущество своите краткосрочни парични задължения.
При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът към подаване на молбата се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични задължения. Този доказателствен извод на съда се подкрепя от посочените стойности в счетоводен баланс към 31.12.2022 г. – стойностите на краткотрайните активи и на пасивите съвпадат със стойностите по междинния баланс към 01.02.2023 г.
За начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 31.12.2019 г., защото към тази се установява от представените по делото доказателства, че е налице обективно състояние на невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори с наличните краткотрайни активи. От отчета за 2019 г. е видно, че към 31.12.2019 г. краткосрочните задължения в размер на 627 хил. лв. значително превишават по стойност краткотрайните активи в размер на 567 хил.лв., а това съотношение обуславя извод, че показателите на коефицентите за ликвидност са под 1-ца.
Според съда искането с правно основание чл.630 ал.2 ТЗ е основателно. Това е така, защото икономическите показатели по отчетите сочат, че длъжникът обективно не може да бъде оздравен, а съотношението между стойността на краткотрайните активи и стойността на краткосрочните задължение се влошава през годините. Продължаването на дейността на длъжника би довело до вреда за интереса на кредиторите, доколкото обективното икономическо състояние на предприятието на длъжника не позволява неговото оздравяване и удовлетворяване на кредиторите чрез доходността от дейността му - оздравяване на предприятието обективно не е възможно. Отлагането на фазата на осребряване на масата на несъстоятелността ще доведе до калкулиране на излишни разходи, увеличаване на задлъжнялостта на предприятието и намаляване на степента на удовлетворяване на кредиторите. Конкретната съвкупна преценка на динамиката на водещите показатели за ликвидност, стойностите на които прогресивно се влошават през годините.
През продължителен период длъжникът е в пълна зависимост от своите кредитори, която като обективно състояние сочи, че е изключено да се преодолее с оглед ниските стойности на активите и високите стойности на пасивите. Ето защо съдът приема, че възможността 3 предприятието на длъжника да се оздрави е изключена. Фактите по делото сочат, че предприятието на длъжника не разполага с потенциал да се оздрави и да „излезе“ от състоянието, в което се намира от 31.12.2019 г. Налице е необратимост, защото през годините размерът на задълженията непрекъснато нараства, а в този случай продължаването на дейността ще генерира натрупване на нови задължения, което ще увреди масата на несъстоятелността и ще намали възможността за удовлетворение на кредиторите.
Доколкото няма данни за налично имущество, от което да се покрият началните разноски и не са привнесени такива от лицата по чл.625 ТЗ, производството следва да се спре на основание чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че длъжникът следва едновременно да се обяви в неплатежоспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, ап.****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „П.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, ап.****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „П.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, ап.****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „П.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, ап.****.
СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника „П.“ ЕООД, ЕИК ****, по т. дело № 237/23 г. на СГС, VI-4 състав.
УКАЗВА на длъжника „П.“ ЕООД, ЕИК ****, и на неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, ап.****, да заплати по сметка на СГС държавна такса от 250 лв.
4
Препис от решението да се изпрати до АВ за вписване в ТР; да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5