Решение № 2330 от 24.06.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 2330/24.06.2022 г., постановена по НАХД № 1605/2022 г. по описа на СРС, НО, 15 –и състав

Наказателното производство е по реда на Глава XXVIII от НПК.

Производството е инициирано по внесено от Софийска районна прокуратура срещу обвиняемия СТ. Г. К. постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за това, че на 15.04.2021 г., около 19:00 часа в ХХХХ, не е изпълнил заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закон за защита от домашно насилие - № ХХХХ, издадена от CPC, III ГО, 37 състав, по гр.дело № ХХХХ г., връчена на 15.03.2021 г., с която му се забранява да приближава на повече от 50 м. АН. ИВ. Р. и жилището на адрес ХХХХ ХХХХ, като посетил същото жилище, в което по това време била Р. – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

В хода на съдебното производство Софийска районна прокуратура не изпраща свой процесуален представител.

В съдебно заседание, проведенo по делото, обвиняемият СТ. Г. К. не оспорва отразените в постановлението фактически положения. В хода на съдебното следствие дава обяснения, в които твърди, че на 15.04.2021 г. действително е посетил адреса, на който живее АН. ИВ. Р., находящ се на адрес ХХХХ ХХХХ, но същото е направил по предварителна уговорка с последната и по нейна молба. Сочи, че по предварителна уговорка с Р. е отишъл да види сина си, като по време на посещението е почистил и нахранил детето, като не е имало какъвто и да било конфликт между него и майката на сина му.

В последната си дума заявява, че на процесната дата е доближил АН.

ИВ. Р., но по конкретни причини за това. Моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства в хода на досъдебното производство, на основание чл. 378, ал. 2 НПК, и анализира събраните в хода на съдебното следствие такива, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Обвиняемият СТ. Г. К. е роден на ХХХХ, ЕГН **********.

Обвиняемият СТ. Г. К. и свидетелят АН. ИВ. Р. съжителствали съпружески, без сключен граждански брак, от което съжителство имали две общи деца – Д.С. К., ЕГН ХХХХ и В.С. К., роден на ХХХХ. и починал на ХХХХ г. След смъртта на сина им В.С. К., взаимоотношенията между родителите се влошили и те взели решение да преустановят връзката си.

След прекратяване на съвместното им съжителство и предвид влошените им взаимоотношенията, свидетел Р. често депозирала жалби и сигнали в различни институции срещу обвиняемия К..

Вследствие на последното и за защита на личната си сфера през 2021 1 година свидетел А.Р. инициирала съдебно производство за оказване на защита от домашно насилие, във връзка с което било образувано гр. д. № ХХХХ г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 37 – и съдебен състав. По същото дело на 26.02.2021 г. била издадена Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие № 20054516, съгласно която обвиняемият СТ. Г. К. бил задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на АН. ИВ. Р. и Д.С. К., както и му се забранявало да приближава на повече от 50 метра АН. ИВ. Р. и Д.С. К., освен в сгради на полицията, разследващите органи и съдебните сгради, както и до тяхното жилище с адрес в ХХХХ. Със същата Заповед и на основание чл.

5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН СТ. Г. К. бил отстранен от семейното жилище, находящо се на горепосочения адрес.

Заповедта за защита била връчена лично на обвиняемия К. срещу подпис на 15.03.2021 г. Съгласно изрично посоченото в текста на заповедта, последната подлежала на незабавно изпълнение, не подлежала на обжалване и имала действие до издаването на заповед за защита по съответното гражданско производство, а именно - до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.дело № ХХХХ г. по описа на СРС, ГО, III ГО, 37 – и състав.

На 15.04.2021 г. било проведено съдебно заседание по гр. дело № ХХХХ г. по описа на СРС, ГО, III ГО, 37 – и състав, на което присъствал лично обвиняемият С.К., а свидетелят Р. била представлявана от пълномощник, в хода на което съдебно заседание с определение на съда и на основание чл.253 ГПК Заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие № 20054516 от 26.02.2021 г. била отменена в частта, с която била наложена забрана на обвиняемия С.К. да приближава сина си Д.С. К.. За посочения съдебен акт свидетелят Р. била уведомена след съдебното заседание от представляващия я в същото процесуален представител.

След приключване на съдебното заседание по гр.дело № ХХХХ г. по описа на СРС, ГО, III ГО, 37 – и състав на 15.04.2021 г. обвиняемият С.К. провел телефонен разговор с АН. ИВ. Р., в процеса на който също я уведомил за отмяната на заповедта за домашна защита, а тя го информирала от своя страна, че не е присъствала на заседанието, тъй като претърпяла операция и не се чувствала добре здравословно. В същия разговор двамата постигнали съгласие вечерта същия ден – 15.04.2021 г. С.К., заедно с неговата майка – М.

К., да посетят дома на свидетеля Р. и да се видят с детето Д. К..

Съобразно уговореното, на 15.04.2021 г. около 19:00 часа, обвиняемият К. и неговата майка – М. К., посетили адреса, на който живеела св.Р., а именно - в ХХХХ. Същите позвънила на входната врата, като свидетелят Р. им отворила и доброволно ги пуснала в жилището си. Тъй като не се чувствала добре и била притеснена, че не може да се справя физически след извършената оперативна интервенция, последната позвънила на своя 2 приятелка – свидетеля Р. К. П. да дойде в апартамента и да й прави компания, докато обвиняемият и майка му са при детето. След пристигането на св. П., същата, заедно с А.Р. се отделили в спалнята на жилището, за да може св.Р. да си почива, а обвиняемият К. сложил вечеря на детето Д. К..

По – късно същата вечер обвиняемият С.К., заедно с неговата майка – М. К., напуснали жилището на св.Р..

На 19.05.2021 г. свидетел А.Р. сигнализирала органите на реда за вземане на отношение срещу С.К. във връзка със системно нарушаване на Заповед за незабавна защита от 26.02.2021 г.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, както следва: показанията на свидетелите АН. ИВ. Р., дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие, както и в хода на досъдебното производство (л. 7 СП, л.34 - 35 ДП, л. 38 - 38 ДП), Р. К. П. (л. 38 СП, л. 41 ДП), обясненията на обвиняемия СТ. Г. К., писмените доказателства - копие от Заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие № 20054516 от 26.02.2021 г., сведение за връчване от 15.03.2021 г., разпореждане по чл.64 ЗМВР рег. № 226п-8616/16.03.2021 г. на МВР, докладна записка, справка за съдимост, протокол от 15.04.2021 г. по гр.дело № ХХХХ г. по описа на СРС, ГО, III ГО, 37 – и състав, решение № 20225898 от 29.12.2021 г. по гр.дело № ХХХХ г. по описа на СРС, ГО, III ГО, 37 – и състав.

Съдът възприема като достоверни събраните по делото гласни и писмени доказателства, тъй като същите кореспондират помежду си, липсват противоречия между тях и преценени в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата обстановка по делото, по безспорен и несъмнен начин.

От приложените към материалите на делото писмени доказателства, безспорно се установява датата на връчване на заповедта за незабавна защита, издадена на 26.02.2021 г., лично и срещу подпис на обвиняемия К., а именно на 15.03.2021 г. (л. 18 от ДП).

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите АН. ИВ. Р. и Р.

К. П., от които по еднопосочен и непротиворечив начин се установяват действията и поведението на обвиняемия К. по отношение на свидетеля А.Р. на инкриминираното място и време. Съдът намира същите за последователни, логични и добросъвестно депозирани, установяващи по безспорен начин описаната по-горе и възприета от съда фактическа обстановка. В показанията си свидетелите възпроизвеждат безпротиворечиво интересуващите предмета на делото факти и обстоятелства, а именно – че на 15.04.2021 г. обвиняемият К. е посетил жилището, находящо се на адрес в ХХХХ и се е намирал в непосредствена близост до свидетел Р., че между К. и Р. не е имал никакъв конфликт, че обвиняемият се е грижил за сина си, а свидетел Р. е лежала в другата стая на апартамента, тъй като не се чувствала добре вследствие на проведена хирургична интервенция. Изводимо от свидетелските показания е също така, че на 15.04.2021 г. свидетел Р. е била уведомена, че процесната 3 заповед за защита е била отменена в частта, относно възможността С.К. да доближава детето Д. К., знаела е, че бащата ще посети домашния й адрес, за да осъществи контакт със сина си и не се е противопоставила на това, напротив – доброволно е допуснала обвиняемия в жилището, находящо се на горепосочения адрес. Следва да бъде посочено, че визираните показания кореспондират и с депозираните обяснения от страна на обвиняемия, поради което и съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи, като ги намира за кореспондиращи с обективната истина по делото.

Следва да се има предвид, че обясненията на обвиняемия, освен доказателствено средство, са и средство за защита. Поначало неспорно е, че заради качеството си на главна страна в процеса, същият е заинтересован делото да завърши по начин, който не го уврежда. Като ясно проявление на правото на защита, чл. 55, ал. 1 от НПК дава право на обвиняемия да депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да държи сметка за тяхната истинност. Двойствената природа на обясненията задължава решаващия орган да обсъди това доказателствено средство в контекста на показанията на останалите свидетели, на другите обективни доказателства по делото, на собствената им логичност и вътрешна убедителност и едва след това да прецени дали да ги отхвърли или възприеме - изцяло или в отделни техни части.

Съобразявайки изтъкнатите критерии, настоящата съдебна инстанция прие, че версията на обвиняемия за случилото се на инкриминираната дата и място е убедителна и подкрепена от другите проверени доказателствени източници, поради което я кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение. Доколкото по делото няма противоречив доказателствен материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – argumentum а contrario от чл.

305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

От приетото по делото актуално свидетелство за съдимост на обвиняемия съдът извлече информация относно липсата на предходни негови осъждания, както и че същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Обект на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК са обществените отношения, гарантиращи изпълнението на влезлите в сила съдебни актове и заповеди за защита от домашно насилие, респективно Европейска заповед за защита. За осъществяване на това престъпление, от обективна страна се изисква деецът да попречи или да осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или да не изпълни заповед за защита от домашно насилие или Европейска заповед за защита. От субективна страна, 4 разглежданият престъпен състав може да се осъществи само при форма на вината „пряк“ умисъл – деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието си и да предвижда общественоопасните му последици, както и пряко да цели настъпването им.

На първо място следва да се посочи, че в случая съдът приема, че нарушената от обвиняемия Заповед за незабавна защита е годен за изпълнение съдебен акт. Действително в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 НК е предвидена наказателна отговорност за лице, което не изпълни Заповед за защита от домашно насилие. Последната, както и Заповедта за незабавна защита, са различни съдебни актове, издадени на различно основание и по различен ред. Същевременно и двата акта се издават от съд по реда, предвиден в ЗЗДН, като със същите се налагат идентични по своя характер и естество ограничителни мерки – тези, предвидени в разпоредбата на чл. 5 ЗЗДН. Тези констатации следват от посочените в ЗЗДН основания за издаването на Заповедите, съответно предназначението им. В този смисъл, в разпоредбата на чл. 296, ал. 1 НК законодателят използва термина "Заповед за защита от домашно насилие" по-общо, като няма предвид единствено съдебния акт, издаден по реда на чл. 15 от ЗЗДН. Под „Заповед за защита от домашно насилие“ следва да се разбира всеки акт на съда, издаден на основание определена разпоредба на ЗЗДН, с който на дадено лице се налагат някои от предвидените в този закон мерки за защита, независимо от правното основание, реда на издаване, възможността за обжалване. В противен случай, неизпълнението на съдебен акт, с който се налагат мерки за защита по ЗЗДН, би останало несанкционирано, особено като се има предвид хипотезата по чл.