Присъда № 2 от 19.01.2026, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Присъда рег. № 2/19.01.2026 г. по НЧХД № 547 по описа на Д.кия районен съд за 2024 г.

Съдебното производство по делото е образувано въз основа на Определение № 239/08.05.2024 г. по НЧД 405/2024 г. по описа на ВКС, с което е било изпратено за разглеждане в РС Д. НЧХД № 44/2024 г. по описа на РС КаВ..

Производството по НЧХД № 44/2024 г. по описа на РС К. е било образувано по депозирана на 15.02.2024 г. Тъжба от И.П.К. ЕГН ********** от гр. В. срещу Д.Л.М. ЕГН ********** от с. С., обл. Д. с повдигнато обвинение по чл. 147, ал. 1, пр. 2-ро от НК /приписване на престъпление с дата на извършване 25.07.2023 г./ и по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК /публична обида с дата на извършване 02.02.2024 г./.

Доколкото по отношение на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, описано в тъжбата, извършено на 25.07.2023 г., са били изтекли предвидените в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК, срокове за подаване на тъжбата, с Разпореждане от 14.06.2024 г. съдът е преК.тил наказателното производство по НЧХД № 547/2024 г. по описа на ДРС В ЧАСТТА относно повдигнатото с тъжбата частно обвинение против Д.Л.М. ЕГН ********** от с. С., обл. Д. за извършено на 25.07.2023 г. престъпление по чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.

Наказателното производство по НЧХД № 547/2024 г. по описа на ДРС е продължило по повдигнатото с тъжбата частно обвинение против Д.Л.М.

ЕГН ********** от с. С., обл. Д. за извършено на 02.02.2024 г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Видно от тъжбата, частният тъжител живеел в родната си къща в с. С., общ. Ш.. Негови съседи били семейството на Д.М.. В продължение на много години тя е отправяла необосновани обвинения срещу К..

На 02.02.2024г. около 15,00 часа, докато частният тъжител К. се прибирал в дома си в с. С., общ. Ш., подсъдимата Д.М. излязла на улицата и в присъствието на ....ата на К. – Д.Р.К., започнала да крещи, като го нареК. „....“ и му казала „..........“

С оглед изложените в тъжбата факти и обстоятелства, съдът с разпореждане от 27.08.2024 г. е дал ход на тъжбата, подадена от И.П.К. с ЕГН ********** от гр. В. против Д.Л.М. ЕГН ********** от с. С., обл. Д., като е К.лифицирал описаното в тъжбата като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2024 г. в с. С., общ. Ш., обл. Д. e казала 1 нещо унизително за честта и достойнството на И.П.К. в негово присъствие, като го нареК. „....“ и му казала „.........“, като обидата е нанесена публично.

В проведеното открито съдебно заседание съдът се е произнесъл и по искане от страна на К., като е преценил, че доколкото се касае за неимуществени веди, евентуално причинени с описаното в тъжбата деяние, доказването им би затруднило процеса, не е приел за съвместно разглеждане предявения от И.П.К. против Д.Л.М. граждански иск в размер на 2 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на описаното в частната тъжба деяние, ведно със законната лихва считано от датата на деянието. Не е конституирал частния тъжител И.П.К. с ЕГН ********** в качеството на граждански ищец в процеса.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от повереника на частния тъжител.

По пренията повереникът на частния тъжител пледира, че от събраните гласни и писмени доказателства се потвърдило обвинението, че на 02.02.2024 г. около 15 часа, прибирайки се в дома си частният тъжител е посрещнат от подсъдимата и без всякакъв повод и причина в присъствието на ....ата му Д.Р.К. е започнала да крещи по отношение на него: „....! .........!“ По този повод той се чувства обиден най-вече от фаК., че тия хора цял живот са били съседи, но тя през всички години е обиждала както него, така и неговите родители.

Този факт се потвърдил от разпита на свидетелите в предходните заседания, че в разговор с частния тъжител той е споделил с тях, че именно на 02.02. около 15 часа, подсъдимата Д.Л. е изреК. тези К.лификации по отношение на него.

Видно от заключението от видео-техническа експертиза, действително се чува най-вече: „.... с ....!“, което потвърждавало именно и фаК., описан в частната тъжба. Видно от изготвената съдебно-психиатрична експертиза преди това става ясно, че подсъдимата Д.Л.М. страда от персистиращо налудно разстройство, /параноя/ - F 22. Това е психично заболяване и представляващо в тесния смисъл на думата „психоза“, което от своя страна покрива критериите за продължително разстройство на съзнанието, поради което Д.М. няма психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Счита, че тъжбата е основателна и моли да бъде уважена в цялост, както е подадена.

Частният тъжителят от своя страна посочил, че 25 години е работил във В., пенсионирал се, върнал се на село и работите продължила по същия начин, както са били преди години с обиди. За конкретния случай се придържа към казаното от адвоката му.

Подсъдимата Д.М. отказва да дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение пред решаващия съд.

2

По пренията защитникът на подсъдимата пледира за признаването й за невинна в извършването на инкриминираното деяние и оправдаването й по повдигнатото с тъжбата обвинение, като излага доводи, че така подигнатото обвинение не било доказано с нито едно от исканите и приети доказателства в настоящото производство пред настоящия състав. Първото са свидетелствата на г-жа К., която е ....а на тъжителя. Нейните свидетелски показания били от съдебно заседание, проведено на 17.02.2025 г. На въпрос тя отговорила: „Да.

На 02.02. мъжът ми отиде да празнува и аз бях в градинката и го видях, като се прибира. Той от вратичката се спря при мен да говори.“ След направено искане и извършена справка, официално депозирана от Централно музикален продуцентски център В., където Д.Р.К. работи, ставало ясно, че на 02.02.2024 г. на тази дата е имало спеК.къл „Севилският бръснар“ и Д.К. е била на работа от 14:00 часа до 22:00 часа. Доколкото ставало въпрос за разстояние от 80 км., не можело тази свидетелка да е била в 15: 00 часа в с. С., след като от 14:00 часа е била на работа. На следващо място, след извършената експертиза от д-р С. и вещото лице Г., същите заключили, че Д.М. няма психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В експертиза вещото лице Я.Ц. бил категоричен, че в този на видеозапис, липсвало да са добавени или махани кадри от видеозаписите, но в същото време на въпрос на защитника отговорил, че „тайм“ кода можело да бъде манипулиран. Това, което „тайм“ кода показвало като дата не означавало, че това е тази дата. Другото е, че не може да бъде категоричен от коя посока се чуват гласовете. Само предполага, заради това, че вижда човешка фигура. С оглед на гореизложеното защитата пледира да подсъдимата да бъде обявена за невИ.на по повдигнатото престъпление и да й се присъдят сторените разноски.

За потвърждаване на изложеното в частната тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно заседание, частният тъжител е ангажирал писмени доказателства – жалба до Районна прокуратура Д. от К. против М., флаш памет със запис, както и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.Р.К. – ....а на частния тъжител и К.И.И. – приятел на К., живущ в с. С., общ. Ш..

В хода на съдебното следствие, от страна на подсъдимата били поискани и разпитани още св. Б.Г.Б. – съседка на страните в с. С., както и св. М.Н.С. – .... на подс. М.. А като писмени доказателства са приложение две Постановления за отказ на Районна прокуратура Д. за образуване на ДП по пр. пр. № 388/2024 г. и № 313/2024 г.

Също така били назначени и изготвени Комплексна психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата и Съдебно-техническа експертиза на предоставен от тъжителя и приобщен по делото файл със видео и звукозапис, 3 за който се твърди, че пресъздава описаната в тъжбата деятелност. Приобщени били материали от преписки от прокуратурата и К.йни прокурорски актове по жалби със страни – подсъдимата и частния тъжител.

Приобщени били и данни за личността на подсъдимата.

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител И. К. и подсъдимата Д.М. били съседи и живеели на една улица в с. С., общ. Ш.. От години техните взаимоотношения били влошени, като по този повод имало подадени редица жалби в прокуратурата по различни поводи.

На 02.02.2024 г. частният тъжител К. заедно със св. К.И.И. били заедно в кметството на селото да празнуват Петльовден и да се почерпят. Около 14,00 -14,30 ч. К. тръгнал да се прибира в дома си в селото.

На 03.02.2024 г. вечерта подсъдимата М. се е обадила на св. Б.Б. – нейна съседка, като била много разстроена, плачела и й е разказала, че на 02.02.2024 г. докато тя и мъжът й са били в двора на къщата си, К. блъскал по вратата (външна метална порта на двора), заплашвайки, като е казал на ....ата си: „..........“ В същото време обаче жена му не е била в това село. М. е споделила също, че двамата с мъжа й много са се изплашили и са се прибрали в къщата.

На 03.02.2024 г. частният тъжител К. пък се видял със св. К.И.И. и му разказал, че като се е прибирал предния ден, е чул да го .... комшийката Д.. Да му вика, че „.........“.

Същия ден К. показал на св. И. камерите, където се чувало като го .... подсъдимата. На камерата се виждало, че К. не е отправял заплахи към подсъдимата, въобще нищо не й е казвал, просто си е влязъл в тях. Св. И. не е видял на записа К. да е блъскал по входната врата на подсъдимата, която не се виждала на камерата, чувало се на записа как .... „.........“ и го обижда.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключението на вещите лица по изготвената Комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза, психичното състояние на Д.М. към момента, респ. към датата на описаното в частната тъжба деяние - 02.02.2024 г. е с клинична характеристика на психично заболяване, покриващо критериите според Международната К.сификация на болестите Ревизия 10 /МКБ-10/ наличие на ПЕРСИСТИРАЩО НАЛУДНО РАЗСТРОЙСТВО (ПАРАНОЯ)/F22/, с когнитивни промени по дементен тип.

ПЕРСИСТИРАЩО НАЛУДНО РАЗСТРОЙСТВО (ПАРАНОЯ) /F22/ е психично заболяване представляващо в тесния смисъл на думата „психоза“, 4 което от своя страна покрива критериите за продължително разстройство на съзнанието, поради което Д.М. няма психична годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Видно от приетото и неоспорено от страните заключение по СТЕ, предоставената за изследване преносима флаш памет съдържа 1 бр. видеофайл наименован „1564799527603275“ с размер 7.92МВ. След стартиране на видеозаписът се установява, че е осъществен от външно разположена видеокамера през светлата част от денонощието. Видно от таймкода се установява периода от време на заснемане от 14:55:26 ч. до 14:57:44 ч. на 02.02.2024 г., като през същия не се установява липса или добавяне на кадри във видеозаписа, които да нарушават логическата последователност от действия на записа. Което дава основание да се направи извода, че записът е автентичен без следи от манипулации.

След стартиране на видеофайла се установява едно лице, което влиза през вратата към двора на селска къща. Установява се и наличие на звукозапис, от който се разбира, че има разговор - спор между две лица - мъж и жена, съдейки по гласа им, който е следният:

Женски глас: - ...?

Мъжки глас: -... .......

Женски глас: - ......

Мъжки глас: - ....!

Женски глас: - ...

Мъжки глас: - ...

/К.й на разговора/.

В проведеното съдебно заседание, на въпрос на защитника на подсъдимата „Може ли да бъде променен „тайм“ кода, т. е. да е запис от друг ден, а да показва този ден?“, вещото лице Ц. е отговорило: „Това е възможно.

Въпрос на настройка на самото устройство. Ако записът е направен днес, може да му се зададе дата– например 2024, 2025. От нас зависи каК. дата ще посочим. Аз виждам, че на този запис е показана тази дата и този час, но няма пречка да бъде друга дата, т. е. - те да не са реални.“ Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства, а именно: Материалите по ЧНД № 405/2024 г. по описа на ВКС; НЧХД № 44/2024 г.: Тъжба от И.П.К. с вх. № 541/15.02.2024 г.;