Решение № 4354 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4354 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20241100506845 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

С жалба вх. №37283/ 10.05.2024г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. №680, Л. Д. В. длъжник по изпълнително дело №20248440400680 е обжалвала насочване на изпълнението върху доход, който счита за несеквестируем, както и отказа на съдебния изпълнител за вдигане на наложен запор, обективиран в съобщение изх.

№23224/23.04.2024г. Жалбаподателката излага, че наличието на запор по сметката по която получава пенсия и помощи по ЗХУ, макар и да не обхваща несеквестируем доход, я поставя в невъзможност да тегли с банковата карта от всеки банкомат суми.

Налагало се да тегли на каса, но срещу банкова такса, която е висока за нея. Счита отказа да се вдигне запора за незаконосъобразен, предвид обстоятелството, че е инвалидизирана и трудно се придвижва до клон на банката за теглене на суми. В жалбата оспорва и размера на таксите и разноските начислени в изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взикателят „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, като твърдението на жалбоподателката, за насочване на изпълнението върху несеквестируем доход не отговоря на истината.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СГС, като е изложил на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по 1 обжалваното действие.

Софийски градски съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата е допустима - същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представения препис от изпълнителното дело№20248440400680 по описа на ЧСИ С.Я., същото е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД и длъжник Л. Д. В., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.01.2024г. по гр. д. № 1048 /2023 г. на СРС, с предмет парично вземане - сумата от 669,49лв., разноски в исковото производство, сумата 65,48лв. разноски в заповедното производство Предприети са действия по установяване имущественото състояние на длъжниците, установяване наличието на публични задължения, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор върху банкови сметки. ЧСИ е наложил запор върху сметка на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.04.2024г., при условията на отказ, удостостоверен по реда на чл.44,ал.1 ГПК.

Със запорно съобщение изх. № 15765/19.03.2024г. до „Обединенена българска банка“ АД е наложен запор върху банковите сметки на длъжника Л. В.. В запорното съобщение изрично е посочено, че удръжките се правят ежемесечно, при спазване на правилата на чл.446 ГПК и чл.446а ГПК./л.31 от приложеното изп. дело №20248440400680/

Длъжникът Л. В. е депозирала възражение с вх.№27443/04.04.2024г. направила искане за вдигане на наложения от съдебния изпълнител запор.

С разпореждане от 17.04.2024г. съдебният изпълнител оставил без уважение искането на длъжника за вдигане на наложен запор.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.435, ал.2 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдия изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. В нормата на чл.436, ал.2, т.2 е посочено изпълнителното действие - насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

2

В случая длъжникът обжалва насочването на принудителното изпълнение върху имущество – банкова сметка, по която постъпва пенсия и социално плащане по чл.70, т.1 от ЗХУ, които смята за несеквестируеми.

Нормата на чл.446 ГПК регламентира размера на удръжките, които могат да се правят от трудовото възнаграждение на длъжника, като е направено разграничение в зависимост от получаваното трудово възнаграждение, както и наличието или не на деца, които длъжникът издържа. С оглед на това следва да се приеме, че трудовото възнаграждение е частично секвестируемо и наложеният върху него запор може да обхваща само секвестируемата част.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. В мотивите е посочено, че несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част.

В разглеждания случай в запорното съобщение изрично е посочено, че удръжките от постъпилите суми следва да се правят ежемесечно, при спазване на правилата на чл.446 ГПК и чл.446а ГПК. Ето защо същият обхваща само секвестируемата част от дохода и от пенсия. Дори самата жалбаподотелка излага в жалбата си, че наличието на запор по сметката не обхваща несеквестируемия доход, но се налага да тегли суми на каса в банката , срещу висока за нея такса.

Предвид горното не е налице незаконосъобразност на визираните в жалбата изпълнителни действия. Неснователни са оплакванията и относно начислените такси в изпълнителното производство. Начислените такси и разноски са дължими и съобразени с минимума по ТТР към ЗЧСИ.

Ето защо постъпилата жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №37283/ 10.05.2024г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. №680 от Л. Д. В. - длъжник по изпълнително дело №20248440400680 срещу насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, както и 3 срещу отказа на съдебния изпълнител за вдигане на наложен запор, обективиран в съобщение изх.№23224/23.04.2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4