Определение № 24 от 10.01.2024, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. Девня, 10.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20233120100164 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. чл. 415 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ООД, ЕИК:103002253, представлявано от управителя В. Р. срещу П. Р.

П., ЕГН: ********** и К. М. Р., ЕГН: ********** и двете с адрес: ***.

Насрочено е за разглеждане в открито с.з. на 22.01.2024 г. от 10, 00 часа.

На 22.12.2023 г. е постъпила молба от надлежно упълномощен проц. представител на ищеца, вкл. и с правото да оттегля предявените искове, с която същият заявява, че на основание чл. 232 от ГПК оттегля предявения иск и моли за прекратяване на исковото производство. Направено е изрично искане за присъждане на направените разноски от страна на ищеца в настоящото производство.

С оглед оттеглянето на иска производството по делото следва да се прекрати, като предвид обстоятелството, че искането е направено преди приключване на първото по делото съдебно заседание, не е необходимо съгласието на ответника.

По отношение на искането за разноски:

Налице е трайно установена съдебна практика, според която задължението на ответника за разноски в хипотезата на прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от исковете е в пряка зависимост от това, дали същият е станал причина за завеждане на делото и оттеглянето/отказа от иска е в резултат на погасяване на задълженията, сторено след депозиране на 1 исковата молба. В Определение № 626 от 20.08.2012 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д.№ 275/2010г., IV г.о. се приема, че в случай на оттегляне/отказ от иска, което е предприето, поради новонастъпили след предявяването на исковата претенция, поради независещи от ищеца обстоятелства, а поради извънпроцесуалното поведение на ответника /с които се погасява заявеното за защита спорно право/, то отговорен за разноските е ответника. Този извод се налага по аргумент изведен от нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, с оглед на това, че с извънпроцесуалното си поведение ответника е дал повод за завеждане на делото. Поради това и с погасяване на задължението му, отпада и необходимостта за съдебна намеса. Преценката в този случай се основава само на предприетото от ответника действие, иницииращо отпадане на задължението, а не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. В същия смисъл са и Определение № 388 от 30.06.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 2192/2013г. II т.о., Определение № 116 от 28.12.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 560/2012г. II т.о., Определение № 767 от 05.09.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 2581/2012г. II т.о., Определение № 571 от 14.07.2010г. по ч.т.д. № 558/2010г. на II т.о. и Определение № 98 от 20.02.2009г. по ч.т.д. № 91/2009г. на IV г.о. В настоящото производство, с депозираната молба от 22.12.2023 г. ищецът претендира съдебно – деловодни разноски, както следва: държавна такса в размер на 76, 99 лева и възнаграждения за особени представители на ответниците в размер на по 300 лева за всеки един от тях или разноски в общ размер на 676, 99 лева. Заявява, че разноските, направени в заповедното производство са изцяло заплатени от двете ответници и че не претендира юрисконсултско възнаграждение.

Извършването на разноски в претендирания размер се доказва от наличните по делото банкови документи, поради което същите следва да се присъдят в тежест на ответниците по равно, като всяка от тях следва да заплати на ищцовото дружество сумата от по 338, 50 лева.

Предвид прекратяването на делото внесения от ищеца депозит за вещо лице следва да му се върне.

Съгласно задължителните указания, дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл. 422 о т ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск обезсилва издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо настоящият съд следва да обезсили издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1151/2022 г. по описа на ДРС.

Предвид приключването на делото следва да се изплатят възнагражденията на назначените особени представители по делото, 2 изготвили отговори на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК в определения от съда размер на от по 300 лева за всеки един от тях, които суми да се изплатят от внесения от ищеца депозит.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 232 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №164/2022 г. по описа на РС – Девня поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 732/10.11.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 1154/2022 г. по описа на ДРС срещу П. Р. П., ЕГН: ********** и К. М. Р., ЕГН: ********** по заявление на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ООД, ЕИК:103002253 ОСЪЖДА П. Р. П., ЕГН: ********** и К. М. Р., ЕГН: ********** и двете с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ООД, ЕИК:103002253, представлявано от управителя В. Р., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33 сумата от по 338, 50 лева /триста тридесет и осем лв., 50 ст/ всяка една от тях, представляващи направени от ищеца разноски по делото за държавна такса и възнаграждение на особен представител.

ДА СЕ ВЪРНЕ по посочената в исковата молба банкова сметка внесения от ищеца депозит за вещо лице по настоящото дело в размер на 300 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 3