Решение № 3 от 09.01.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Търговище, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101034 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 от ГПК във вр. с 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, евентуално съединен с чл. 26, ал.1, пр.3 и пр.2 от ЗЗД и чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП

Постъпила е искова молба от И. Д. И. от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.София, ******, чрез адв.Л. И. Б. САК, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК:207024290, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1784, р-н Младост, бул.Цариградско шосе № 115 Е, ет.5, представлявано от Н. П. с предявени обективно съединени искове по чл.26, ал.1, пр.1 и 3, за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № 1010559 от 31.01.2024г., в условия на евентуалност иск за програсяване нищожност на клаузата за заплащане на неустойка по чл.18 от договора.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 31.01.2024г. сключил с ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 Договор за потребителски кредит № 1010559 от 31.01.2024 г., наричан по-нататък “Договора за кредит” или „Договора“, по силата на който ответното дружество му предоставило потребителски кредит при следните основни параметри:

Размер на кредита - 2000 (две хиляди) лева; Срок на кредита - 18 месеца; Брой погасителни вноски: 18 (осемнадесет) вноски; Размер на погасителна вноска:

1

4 х 83,33 лв. и 14 х 191,43 лв.; Фиксиран лихвен процент по кредита: 50 % ;

Годишен процент на разходите - ГПР: 62,94 %.

Обезпечение: кредитополучателя. поръчител или

Б. гаранция по избор на

Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 от ЗПК, като излага подробни аргументи за това в исковата си молба.

Поддържа становище, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като уговорената в договора договорна лихва противоречи на добрите нрави и не е породил действие между страните.

В случай, че съдът прецени, че договорът за кредит не е недействителен, в условията на евентуалност, счита, че клаузата за заплащане на неустойка, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечеррие по кредита, предвидена в член 18 от процесния договор за кредит, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, с оглед на което оспорва действителността й.

Релевира твърдения, че до настоящия момент по така сключения Договор за потребителски кредит № 1010559 от 31.01.2024г. е заплатил на ответното дружество сума в размер на 2 500 лева.

С оглед гореизложените съображения счита, че е заплатил, въпреки липсата на основание сума в размер на 500 (петстотин) лева, която претендира на основание чл. 55 от ЗЗД, като недължимо платена.

МОЛИ съда постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 1010559 от 31.01.2024г., сключен между „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 и И. Д. И., ЕГН **********, е нищожен.

В условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузата за заплащане на неустойка, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение по кредита, предвидена в член 18 от процесния договор. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Депозирал е становище. Претендира разноски.

Ответното дружество – „Кредирект“ ЕООД гр.София е допозирало отговор в срока по чл.131 от ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на претенциите на ищеца за обявяване на недействителност 2 на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, доводите за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени при липсващо основание суми. Твърди, че договорът е валиден и между страните има действащо облигационно задължение. Моли съда да ги отхвърли. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител. Депозирал е становище. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства на 31.01.2024г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 1010559 от 31.01.2024г. при следните параметри : Размер на кредита - 2000 (две хиляди) лева; Срок на кредита - 18 месеца; Брой погасителни вноски: 18 (осемнадесет) вноски; Размер на погасителна вноска: 4 х 83,33 лв. и 14 х 191,43 лв.; Фиксиран лихвен процент по кредита: 50 % ; Годишен процент на разходите - ГПР: 62,94 %;

Обезпечение: кредитополучателя. поръчител или

Б. гаранция по избор на

Сумата по кредита е преведана на ищеца на същата дата, което се установява от приетата разписка № 0300022218733674 от 31.05.2024г.

С отговора ответнот одружество е приложило електронно подписано искане от ищеца за сключване на договор, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета без възражения от съда и страните се установи, че разходите които са включени в калкулацията на ГПР. посочен в договора, а именно-62.94% са : Главница 2000.00лв.; Срок на кредита - 18 месеца; Годишен лихвен процент - 50%. В случай, че неустойката, която се начислява при непредставяне на обезпечение в размер на 3793.86лв., предвидена в чл.18 от процесния договор за кредит, бъде включена при изчисляването му, процента на ГПР би бил 514.5550%.

Размерът на неустойката, която е предвидена в чл.18 от процестния договор за кредит, ако кредитополучателят не представи обезпечение е в размер на 3 794.02лв.

На дата 31.05.2024г. ищецът И. Д. И. е заплатил 2000лв. по Договор за потребителски кредит №1010559 от 31.01.2024г.

3

Разбити по пера - главница, лихва, неустойки, други разноски и прочие, са както следва: Неустойки - 922.18лв./3*297.67+29.17/; договорна лихва 249.99лв./3*83.33/ и Такси - 827.83лв., които представляват : Администриране на просрочен кредит 7 дни - 15.00лв.; Администриране на просрочен кредит 14 дни- 15.00лв.;Администриране на просрочен кредит 21 дни - 15.00лв.;

Администриране н а просрочел кредит 30 дни - 20.00лв.;Законова лихва 3.92лв.;Администриране на просрочен кредит 42 дни - 20.00лв.;

Администриране на просрочен кредит 56 дни- 25.00лв.; Законова лихва 8.17лв.; Администриране на просрочен кредит 70 дни - 25.00лв.; Неустойка за забава 10% потребителски - 680. 74лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи: Районен съд Търговище е сезиран с установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК за нищожност на сключения между страните договор за кредит от 31.01.2024г. поради противоречие с добрите нрави на уговорения лихвен процент по кредита; поради заобикаляне на закона – разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; както и поради противоречие на договора със закона – с разпоредбите на чл.10, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за нищожност на клаузата за неустойка по чл.18 от договора за кредит, поради накърняване на добрите нрави- като прекомерна, поради заобикаляне на ограничението за максимален размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК; както и поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД за нищожност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона.

Искът е допустим, тъй като от една страна предметът и обемът на търсената съдебна защита се определя от волята на ищеца, а от друга страна искът е предявен между страните по едно облигационно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, доколкото уважаването на иска ще рефлектира върху правоотношението и ще даде възможност на ищеца да претендира връщане на даденото въз основа на нищожния договор.

Основателността на главния иск предполага установяване по делото на противоречие на договора за потребителски заем с императивни законови разпоредби и с добрите нрави, а на предявените под евентуалност искове – противоречие със закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите 4 нрави на клаузата, съдържаща се в чл.18 от договора за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания – в случая противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК поради неточно посочване на размера на договорената възнаградителна лихва и ГПР предвид обстоятелството, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение съставлява скрита добавка към договорната лихва и разход за заемателя, който следва да бъде включен в ГПР.

Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на неустойката произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като се има предвид видът и размерът на задължението, чието изпълнение се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и други; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението 5 между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В случая уговорената между страните неустойка е за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.

Това задължение е непарично. От неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – два дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговарят поръчителите, и техният брой, както и непосилните изисквания за представяне на Б. гаранция в размер на заемната сума, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. Действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително задължение на практика представлява скрит косвен разход за заемателя, който увеличава значително цената на кредита. То няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на косвени разходи за заемателя, които трябва да са включени в ГПР на основание чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни 6 премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.