Решение № 1383 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. В. 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Н.й Св. С. мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502150 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 63541/16.07.2025 г. на Община Варна срещу решение № 2356/24.06.2025 г., постановено по ГД 12238/2024 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по отношение на М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: ****, че Община Варна, Булстат ****, представлявана от кмета Благомир Коцев, не е собственик на поземлен имот с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ****, с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ № ****; ПИ № **** и ПИ № ****.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Жалбоподателят излага, че неправилно е приложен материалният закон, както и че не са обсъдени в пълнота събраните писмени доказателства. Намира, че са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот бил земеделска земя, като същият не се е намирал в границите на урбанизирана територия. Намира за безспорно доказано това обстоятелство с оглед това, че имот № ** (от който е образуван процесният имот) е бил предоставен за ползване на Д. П. – праводател на ищеца, от което следвал извод, че имотът е бил обобществен, респективно че същият е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Поддържа, че земеделската земя е подлежала на възстановяване, но не е заявена в предвидените от закона 1 срокове, както и че същата не е държавна собственост. Излага доводи в подкрепа на тезата, че по отношение на процесния имот не е приложима разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърди, че е допуснато процесуално нарушение поради непълнота на доклада. Посочва, че не е спазена разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, като не са дадени ясни и точни указания на страните относно фактите, които следва да докаже всяка от тях, както и за кои твърдени факти от значение за делото страните не са посочили доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба с вх. № 79415/19.09.2025 г. от процесуалния представител на въззиваемата, с който оспорва жалбата. Излага становище, че имотът не представлява земеделска земя и е неприложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Счита, че не са събрани доказателства, от които да бъде установено, че процесният имот е бил обобществен или е бил държавен, като по тази причина не е подлежал на реституция. Излага, че наведените пред първоинстанционния съд твърдения за владение на имота са с оглед допустимостта на процеса и доказването на правния интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Посочва, че мораториумът за придобиване на общински недвижими имоти по давност е неприложим, тъй като общината не е придобила процесния имот. Отделно от това излага, че дори и при наличието на мораториум, още към 2004 г. десетгодишната придобивна давност е изтекла. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. Приобщена по делото е молба, в която е изразил становище по съществото на делото. Поддържа подадената въззивна жалба, като повтаря доводите, изложени в нея. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което да бъде отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск. Претендира сторените разноски за двете инстанции.

Процесуалният представител на въззиваемата оспорва въззивната жалба.

Излага съображения, че процесният имот не попада в хипотезата по чл. 25, ал.

1 ЗСПЗЗ. Навежда доводи в тази насока. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД 12238/2024 г. по описа на ВРС е образувано по предявен от М. П. С., с ЕГН **********, срещу Община Варна, Булстат ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който е поискано да бъде установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на поземлен имот с идентификатор № **** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18 - 73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ****, с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ № ****; ПИ № **** и ПИ № ****.

Ищцата твърди, че е придобила гореописания имот вследствие на изтекла в нейна полза придобивна давност. Излага, че владението върху 2 същия е установено през месец юли 1994 г. от нейния праводател – Д. Г. П., която по силата на нотариален акт за собственост по параграф 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ се легитимирала като собственик на 600 кв. м. ид. ч. от лозе и овощна градина, цялото с площ от 950 кв. м., намиращо се в местност ****, землището на кв.

„****“ В. представляващо имот с пл. № ** по проектоплана на вилна зона ****, при граници на имота – от три страни път и имот пл. № **. Твърди, че от посочената дата нейната праводателка е владяла целия имот с пл. № **.

Посочва, че на 14.09.2016 г. е придобила от Д. П. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ ПИ с площ 600 кв. м. и с идентификатор № **** по КККР на гр. В. одобрени със Заповед № РД – 18 – 73/23.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, който е част от имот с пл. № **.

Твърди, че е продължила да владее целия имот и до настоящия момент, от разделянето на който са получени имоти с идентификатори № **** и ****.

Сочи, че двата имота винаги са били оградени като един и помежду им няма ограда, както и че никога не са ползвани като два отделни имота. Твърди, че след придобиването на гореописания имот е продължила да упражнява фактическа власт върху процесния имот без прекъсване и противопоставяне от трети лица, като го ползва като част от имот с идентификатор ****, поддържа го и го стопанисва.

Излага, че през месец октомври 2022 г. е предприела действия по снабдяване с констативен нотариален акт по отношение на процесния недвижим имот. В хода на производството по снабдяване с КНА ответникът – Община Варна, е издала акт за частна общинска собственост за процесния имот. Оттук обуславя и правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, с който да бъде установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на процесния имот. Уточнява, че има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който я оспорва. Твърди, че е придобил процесния имот по силата на закона на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Намира, че са налице предпоставките за придобиване на правото на собственост върху имота, като излага, че той представлява земеделска земя; подлежал е на възстановяване, но не е заявена в предвидените от закона срокове; не е изкупена от ползвател и не е държавна собственост. Твърди, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е бил земеделска земя и не се е намирал в границите на урбанизирана територия. Счита, че същият попада в територия по параграф 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочва, че имотът попада в обхвата на план за новообразуваните имоти, одобрен със заповед от 04.12.2002 г. и 11.03.2003 г. Излага, че процесният имот е новообразуван за разликата над 600 кв. м. от поземлен имот № ** с площ от 1055 кв. м. Твърди, че имот с пл. № ** попада в имот 29 по предходен план. От таблицата за изчисляване на дължимо обезщетение на собствениците към ПНИ се установява, че имот 29 по стария план е записан на неидентифициран собственик. От същата таблица процесният имот с площ от 455 кв. м. попада в границите на имот 29 по стария план и също е записан на неидентифициран собственик. Твърди, че по отношение на процесния имот ползвател не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост.

3

Твърди, че е придобил правото на собственост по силата на закона след прекратяване на правото на ползване на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, а не със съставянето на акта за общинска частна собственост. Твърди още, че от влизане в сила на заповедта на областния управител за одобрение на ПНИ в частта за процесния имот, на основание чл. 25 ЗСПЗЗ, собственик е Община Варна. Излага, че ищцата не е придобила правото на собственост върху процесния имот по давност, като излага съображения за това. Оспорва владението, упражнявано от ищцата, да е противопоставяно на собственика – Община Варна. По изложените съображения моли за отхвърлянето на предявения отрицателен установителен иск и за присъждането на сторените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От нотариален акт за собственост по параграф 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ № 58, том XXII, дело № 10264/1994 г., от 06.07.1994 г., се установява, че Д. Г. П. е призната за собственик на следния недвижим имот: 600 кв. м. ид. ч. от лозе и овощна градина, цялото с площ от 950 кв. м., намиращо се в местност ****, землището на кв. „****“, гр. В. представляващ имот с пл. №** по проектоплана на вилна зона ****, при граници на имота: от три страни път и имот пл. № **, ведно с построената в него сезонна постройка.

От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 112, том IV, рег. № 5590/14.09.2016 г. на нотариус Петър Петров – нотариус с район на действие ВРС, вписан в НК под № 224, се установява, че Д. Г. П. и Д. Й. П. са продали на ищцата – М. П. С., собствения си недвижим имот, при квоти за Д.

П. - ¾ и Д. П. - ¼ , представляващ поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 73/23.06.2008 г., издадена от ИД на АГКК, с адрес на поземление имот гр. В. община В., област В., район „****“, кв. „****“, местност ****, с площ 600 кв. м., ведно с намиращите се в недвижимия имот сграда с идентификатор ****.3, с РЗП 65.36 кв. м., както и сграда с идентификатор ****.4, със застроена площ 17 кв. м.

За поземлен имот с идентификатор **** с площ от 455 кв. м. Община Варна е издала акт № 10901/23.02.2023 г. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, вписан в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 5453/28.02.2023 г., акт № 122, том XIV, дело № 3188.

Със заповед № РД – 1 – 7706 (467) от 04.12.2002 г. на областния управител на област с административен център Варна е одобрен план на новообразуваните имоти за земеделски земи в местност ****, землище кв.

„****“, община Варна, предоставени за ползване на граждани на основание параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Със заповед № РД – 1 – 7706 (68) от 11.03.2023 г. на областния управител на област с административен център Варна е допусната поправка на фактическа грешка в заповед № РД – 1 – 7706 (467) от 04.12.2002 г., като е посочено, че след израза „одобрявам плана на новообразуваните имоти“, вместо „за земеделски земи“ да се чете „за селищно образувание“.

От удостоверение № РР – 25 – 0801 – 3 (1)/02.04.2025 г., издадено от областния управител на област с административен център Варна, се 4 установява, че гореописаната заповед № РД – 1 – 7706 (467) от 04.12.2002 г., поправена със заповед № РД – 1 – 7706 (68) от 11.03.2023 г., е влязла в сила на 15.04.2003 г. за процесния имот.

Писмо с изх. № РД – 12 – 02 – 795 – 1/11.04.2025 г. по описа на ОСЗ – Варна е издадено във връзка с изискана информация за постановено решение относно имот със стар номер **, записан в разписните листи на И. С. Т., попадащ в обхвата на процесния имот с идентификатор **** с площ от 455 кв. м. по КККР на гр. Варна. В него е посочено, че е образувана преписка по заявление с вх. № 50543/02.06.1992 г., подадено от Е. А. Т., като наследник на И. С. Т., където имот номер ** не фигурира и за същия не е издавано решение от ПК – Варна/ОСЗ – Варна.