Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 593 от 03.07.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4316/2023
Вид
Решение № 593
Подписан
03.07.2024
Състав
Светозар Димов Светиев

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Сливен, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20232230104316 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1, вр. 422 от ГПК, вр. чл.183, вр. чл.200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу нея и друго лице е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1125/2023 на СлРС, срещу която е подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК от ответницата. Изложени са подробни съображения в подкрепа на предявените искове, като се твърди, че ищцовото дружество, по силата на договор за поръчителство с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е погасило задължения на ответницата към посочения кредитор. Твърди се, че ответницата е имала сключен договор за продажба на изплащане с „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и не е изпълнила своите задължения.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна сумите, за които срещу нея е издадена заповедта за изпълнение.

От страна на ответницата не подаден в срок отговор на исковата молба, като с влязло в сила определение от 23.04.2024г. е отказано възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба.

1

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. писмено становище се иска уважаване на исковете.

В

Ответницата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2020г. между „А1 България“ ЕАД и ответницата Ц. Енчева е сключен договор за продажба на изплащане №505269385, като е договорено купувачът да заплати първоначална вноска в размер на 13,50 лева, а останалата сума в размер на 310,50 лева да се плати на 23 месечни вноски.

Между ищцовото „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, като ищцовата страна се задължила да обезпечи като поръчител задълженията на абонати, сключили договори за продажба на изплащане.

Със заповед №674/17.03.2023г. по ч.г.д.№1125/2023г. на СлРС е разпоредено ответницата като длъжник да заплати на ищцовото дружество, както следва:

- сумата 243 лева, представляваща главница по договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.02.2023г. до окончателното изплащане;

-сумата 37,67 лева, представляваща лихва за забава от 01.08.2021г. до 09.02.2023г.;

-сумата 25 лева, заплатена държавна такса;

-сумата 400 лева, адвокатско възнаграждение.

Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и срещу нея е подадено в срок от ответницата възражение по чл.414 от ГПК.

Не се установява действителния размер на задълженията на ответницата нито към първоначалния кредитор„А1 България“ ЕАД, нито към ищцовото дружество-поръчител.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за 2 разпределение на доказателствената тежест.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Налице е валиден договор за между ответницата и „А1 България“ ЕАД за продажба на изплащане, но не се установяват задълженията на ответницата-купувач. Сумата по договора след приспадане на първоначалната вноска е 310,50 лева, съгласно погасителния план, а претендираната в настоящото производство сума като главница е 243 лева, като за същата е издадена и заповедта за изпълнение. В заповедното и в исковото производство не става ясно кои са неплатените вноски от ответницата и при това положение не може да се приеме за установено, че тя има установено по основание и размер конкретно задължение. Неопределеността на главницата, а именно за които конкретни вноски от погасителния план се отнася, води до невъзможност за установяване на размера и на претендираната мораторна лихва. Събраният доказателствен материал не позволява да се направи извод за съществуването на процесните вземания. В тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и пряко доказване размера на вземанията си, но в случая това не е сторено.

При това положение исковите претенции по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло, предвид обстоятелството, че по делото не е установен действителния размер на претендираните вземания.

На ответната страна следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което не е прекомерно и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петров Казанджията“ 3

4-А-5

ПРОТИВ

Ц.

К.

Ж.

/Енчева/ с

ЕГН-********** гр.************************ искови претенции за признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумите, за които срещу нея е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1125/2023г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Рачо Петров Казанджията“ 4-А-5 ДА ЗАПЛАТИ на

Ц.

К.

Ж.

/Енчева/ с

ЕГН-********** гр.************************ сумата

400

/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4