Определение № 1708 от 15.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1708 гр. Бургас, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502121 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано въз основа на депозирана частна жалба с вх. № 49098/18.11.2025г. по описа на Районен съд - Бургас от Д. Д. И. против Определение № 6123 от 03.11.2025г., постановено по гр. дело № 4763/2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е спряно производството по гр. дело № 4763/2025г. по описа на Районен съд – Бургас до приключване на производството по образуваното ДП 106/2025г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пор. № 136/2025г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, пр. пр. № 1108/2025г. по описа на ОП – Бургас, с краен акт.

С частната жалба се претендира да бъде отменено атакуваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Частната жалба е депозирана в срок (съобщение за постановеното определение е получено от жалбоподателя Д. Д. И. чрез нейния процесуален представител – адвокат Антон Стоянов на дата – 11.11.2025г., а частната жалба е депозирана на 18.11.2025г.) и дължимата държавна такса е заплатена.

В частната жалба се посочва, че за да спре производството по делото, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че има образувано досъдебно производство по описа на ОД на МВР, от изхода на което 1 производство зависи настоящия правен спор, относно начина на узнаване на ищцата на „личната кореспонденция“ на ответницата с трети лица.

В жалбата се посочва, че по така образуваното досъдебно производство няма повдигнато обвинение към ищцата, същото е образувано против неизвестен извършител, тоест – това, че има образувано досъдебно производство не означава, че от изхода, респективно от прокурорския акт на Окръжна прокуратура – Бургас ще се установят факти и/или обстоятелства, които ще повлияят на настоящия правен спор.

Твърди се, че в конкретния случай не става въпрос за „лична кореспонденция“ на ответницата с трети на спора лица, а за имейла на училището, който е на съответния директор на училището в с. Горица, а и всичко, което е представено като писмени доказателства, извадка от платформа „Фейсбук“, също не е лична кореспонденция на ответната страна.

Ответната страна по частната жалба – С. Г. А. депозира писмен отговор на частната жалба, в който посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В писмения отговор се посочва, че в конкретния случай жалбоподателят Д. И. не отрича, че към настоящия момент има образувано досъдебно производство относно подадена жалба от С. А. против нея и преди да бъде образувано досъдебното производство наблюдаващия прокурор се е запознал с подадената жалба и в случай, че прецени, че са налице данни за извършено престъпление разпорежда да бъде образувано такова, а след като наблюдаващият прокурор е преценил, че следва да се образува досъдебно производство, то той е приел, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление.

Ответната страна в своя писмен отговор посочва, че действително към настоящия момент няма повдигнато обвинение, но това е въпрос на време, защото следва да се извършат допълнителни следствени действия.

Твърди се, че не е вярно изложеното, че в случая не се касае за лична кореспонденция.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявен е иск от Д. Д. И. против С. Г. А., с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да й заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на клеветнически изявления и обиди от ответната страна спрямо ищцата във социалната мрежа Фейсбук, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 10 000 лева от датата на предявяване на исковата молба – 01.07.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се посочва, че ищцата Д. Д. И. изпълнява длъжността – Директор на ОУ „Христо Ботев“ – с. Горица, Община Поморие, а ответната страна – С. Г. А. е изпълнявала длъжността Директора на цитираното училище, но се е пенсионирала. В исковата молба се твърди, че С.

А. е отправила искане да бъде назначена на работа в училището, след като нейният трудов договор е бил прекратен, но Д. И. й е отказала и тя е започнала да осъществява системен тормоз и сериозно напрежение чрез свои познати учители в учебното заведение и е започнала да отправя обидни коментари и заплахи по адрес на ищцата, целенасочено е разпространявала и е продължила да разпространява невярна информация за ищцата, с цел да урони нейния авторитет, като е насърчавала негативни настроения сред колегите си и сред родителите на учениците.

Ответната страна по исковата молба – С. Г. А. депозира писмен отговор на исковата молба, в който посочва, че оспорва исковата молба и счита, че предявеният иск е неоснователен. В писмения отговор се посочва, че ответната страна дълги години е изпълнявала длъжността Директор на ОУ „Христо Ботев“ – с. Горица и през месец юли 2023г. се е пенсионирала, а ищцата е заела длъжността, която тя е изпълнявала. В писмения отговор се посочва, че ответната страна е предложила съдействие на ищцата, но тя не е потърсила нейната помощ и е започнала да води яростна атака против нея по всякакъв начин – злепоставяла я пред колеги и пред всички институции, с които училището е работило и по този начин е омаловажила труда й и накърнила достойнството й. В писмения отговор се посочва, че от месец ноември 2023г. ответната страна няма достъп до стария си профил във Facebook, но той продължава да е активен и вероятно е сменена паролата, тъй като тя няма достъп до този профил със старата парола. Твърди се, че ищцата 3 има достъп до служебния мобилен телефон и компютър, до които е имала и ответната страна като Директор на училището и възползвайки се от служебното си положение е получила неправомерно достъп до личния й профил, макар че е изтрила паролата от настройките на компютъра и вероятно от месец ноември 2023г. злоупотребява, като изпраща покани за приятелство и продължава да чете съобщенията от нейните приятели, до които тя няма достъп и предоставя нейните лични данни без нейно знание и съгласие.

Ответната страна посочва, че с цел да защити правата си и да докаже, че ищцата е влязла неправомерно в нейния профил във Facebook е подала жалба, тъй като ищцата сама е влязла в съществуващия профил, променила е достъпа до него и сама е извършвала кореспонденция от нейно име. В тази връзка – в писмения отговор е отправено искане производството по делото да бъде спряно до приключване на преписката пред Окръжна прокуратура, която е била образувана въз основа на депозираната от нейна страна жалба с влязъл в сила съдебен акт.

Ответната страна предявява и Насрещен иск против Д. Д. И., с който претендира да бъде осъдена ответната страна да й заплати сума в размер от 3 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени й неимуществени вреди за това, че същата на неустановена дата през месец ноември 2023г. е осъществила неправомерен достъп до нейната служебна поща, като е променила паролата й за достъп без нейно знание и съгласие, както и неправомерно е влязла във фейсбук профила й, като отново без нейно знание и съгласие е променила паролата й за достъп, както и е извършила разпространение на личната й кореспонденция.

Към депозирания писмен отговор на исковата молба е представено и копие от Писмо от Окръжна прокуратура – Бургас, от което е видно, че е образувано досъдебно производство № 106/2025г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пор. № 136/2025г. на Окръжна прокуратура Бургас, пр. пр. с вх. № 1108/2025г. по описа на ОП – гр. Бургас, на основание чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на ОП – Бургас от 17.03.2025г. за това, че в неустановен ден през 2023г. в немаловажен случай, неправомерно осъществил достъп до информационната система, като осъществил неправомерно достъп до профила на С. Г. А. от гр. Бургас в социалната мрежа Фейсбук – престъпление по чл.

319, ал. 1 от НК.

4

С Разпореждане от 04.03.2026г., постановено по частно гр. дело № 2121/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, съдът е изискал справка от Окръжна прокуратура – Бургас дали досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител или е привлечено като обвиняем конкретно лице. По делото е депозирана и Справка с вх. № 5271/13.03.2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас, от която се установява, че по делото няма лице, привлечено в качеството му на обвиняем, респективно – не са взети мерки за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Изрично в представената справка се посочва, че въпреки проведените процесуалноследствени действия по разследването, към настоящия момент не са събрани данни за евентуалния извършител на престъплението, като на органите на МВР е възложено извършването на оперативно издирвателни мероприятия в тази връзка.

С атакуваното Определение № 6123 от 03.11.2025г., постановено по гр. дело № 4763/2025г. по описа на Районен съд – Бургас е спряно производството по делото до приключване на производството по образуваното Досъдебно производство № 106/2025г. по описа на ОД на МВР – Бургас, пор.

№ 136/2025г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, пр. пр. № 1108/2025г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, с краен акт. В постановеното определение, първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за спиране на делото до приключване на производството по образуваното досъдебно производство. Съдът в своите мотиви е посочил, че изходът на заявения граждански спор зависи от установяването на начина на узнаване на ищцата на личната кореспонденция на ответната страна с трети за спора лица и доколкото никой не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, за настоящия процес е преюдициално разрешаването на въпроса, с който е сезирана Окръжна прокуратура – Бургас и надлежно установяване дали са налице престъпни обстоятелства.

На основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството когато при разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 2414 от 11.05.2026г., постановено по гр. дело № 5

282/2026г. по описа на ВКС на РБ, ІІІ г. о. в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК пречка за надлежното упражняване на правото на иск, налагаща производството по гражданското дело да бъде спряно, е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза, а в досъдебната – само когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. Съдът изрично в своите мотиви приема, че самото наличие на прокурорска преписка за разследване на престъпление не е основание за спиране на гражданското съдопроизводство, предмет на изследване в което е същото деяние.

Необходимо е в хода на гражданското производство разглеждащият иска съд да е попаднал на обстоятелства, относими към евентуално престъпление, установяването на което е от значение за правилното разрешаване на правния спор и което не би могло да се извърши в самото гражданско съдопроизводство.

В конкретния случай е безспорно, че цитираното досъдебно производство, до приключването на което с краен акт е спряно настоящото исково производство е образувано по жалба на ответната страна, но в хода на това производство към настоящия момент не е привлечено конкретно лице в качеството му на обвиняем – тоест – то се води срещу неизвестен извършител и в тази връзка не може да се направи извод за идентичност между лицето срещу което се води досъдебното производство и лицето, за което в исковото производство са въведени твърдения, че е осъществило престъпното обстоятелство.