Решение № 9 от 04.01.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Силистра, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420101114 по описа за 2023 година

Ищецът Б. К. М., действащ чрез своята майка и законен представител К. И. Х., твърди, че с решение от 16.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1532 по описа на СРС за 2017 г., ответникът бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв. Счита, че в периода след постановяване на решението разходите за неговата издръжка са се увеличили, тъй като се е увеличила неговата възраст, с което са нараснали потребностите му, а освен това се е увеличила базата, на чиято основа се определя минималния размер на издръжката, която родителите следва да заплащат на непълнолетните си деца. Моли съда да увеличи размера на присъдената му към момента издръжка, като го определи на сумата от 300 лв., считано от 14.07.2023 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска при падеж 3-то число на месеца. Претендира направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.

К. И. Х. също така предявява срещу ответника искане да се разреши издаване на паспорт на детето Б. К. М. без съгласието на бащата, както и да се разреши пътуването и пребиваването му неограничено извън територията на страната отново без неговото съгласие. Твърди, че ответникът не заплаща присъдената към настоящия момент издръжка и почти не контактува със своя син, а същевременно тя има желание да пътува с детето извън страната с туристическа цел, както и да гостува на своята майка в Германия или да изпраща детето на гости при неговата баба. Към настоящия момент ищцата не била в състояние да установи контакт с ответника, поради което не можела да се снабди с необходимото съгласие от негова страна. Счита, че при възможност детето би гостувало на своята баба поне два пъти в годината – през зимната и през лятната ваканция (през 1 последната за около месец), а самата тя би пътувала с него извън страната с туристическа цел до страните от ЕС и до съседните на България държави. Претендира направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание мл. 127а, ал. 2 СК.

Ответникът К. Б. М. не взема становище по предявените срещу него искове.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.

Ищецът Б. К. М. е роден на 13.07.2013 г. от майка К. И. Х. и баща К. Б. М.. Чрез решение № 451 от 16.10.2017 г. по бр.д. № 1532 по описа на СРС за 2017 г. съдът е прекратил с развод по взаимно съгласие брака между родителите и е одобрил постигнатото от тях споразумение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 150 лв. От момента на фиксиране на тази сума е изминал продължителен период от време, през който е настъпила съществена промяна на условията, които рефлектират върху материалните нужди на ищеца и съответно тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични средства. От една страна ищецът е навлязъл в ученическа възраст, обусловила възникването на допълнителни разходи за образование и за задоволяване на културни и социални потребности (освен обичайните разходи, необходими за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи), а същевременно се е изменила икономическата обстановка в страната, като се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на основните му потребности. Тази промяна е дала отражение върху размера на минималната сума, която родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК.

Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към настоящия момент 933 лв.). Минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е съизмерима с нуждите на най – малките деца, поради което не може да се третира като минимален праг на издръжката на ищеца, който към момента се намира в ученическа възраст и има допълнителни потребности, свързани с образование и нужда от социален живот. Съдът приема, че минималната граница на неговата издръжка съответства с размера на исковата претенция, тъй като е видно, че тя надхвърля с по – малко от 70 лв.

2 минималната издръжка за новородено дете въпреки значително по – високите му потребности, произтичащи от нарастващата му възраст. По делото не бяха събрани доказателства за доходите на ответника, но въпреки това следва да се приеме, че той дължи издръжка в търсения размер, тъй като последният е съотнесен към основните нужди на неговия син и тъй като самият ответник е в трудоспособна възраст и е задължен да стори необходимото, за да обезпечи потребностите на детето си. Отделно следва да се отбележи, че доходите на майката са в размер на минималната работна заплата за страната, което е основание за по – голяма финансова ангажираност на другия родител, включително и под формата на компенсация за осъществяваната от нея приоритетна част от фактическите грижи по отглеждането на общото дете.

Всъщност от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Х., брат на ищцата, и З. М., нейна приятелка, става ясно, че след раздялата на родителите цялостната отговорност за отглеждането на детето била поета от неговата майка, докато ответникът напуснал гр. Силистра и постепенно преустановил контактите със семейството си, като от известно време не комуникирал с тях, а бившата му съпруга и синът му не разполагали с информация за неговото местоживеене. Ответникът също така не предоставял финансови средства за издръжката на детето, не осъществявал личните си отношения с него, нито под друга форма поддържал връзката си със своя син; същевременно бабата на детето по майчина линия упражнявала трудова дейност в Германия, където установила трайно своето местоживеене, а също така поканила своите деца и семействата им да гостуват в нейния дом. Тези обстоятелства се потвърждават от представено по делото удостоверение за адресна регистрация на бабата на детето в Германия, както и доказателство за получавани трудови доходи в тази държава, а от показанията на свидетеля Х. стана ясно, че обитаваното от нея жилище разполага с достатъчно жилищна площ и условия, подходящи за гостуване на близките , включително и на дете на възрастта на нейния внук. При така установените обстоятелства съдът приема, че пътуването на детето извън страната с туристическа цел кореспондира с неговия интерес, тъй като по този начин то би разширило своя светоглед, би получило по – широки познания за света, досег с различни хора и култури, би развило езиковите си умения, би добило нови впечатления и преживяло позитивни емоции.

Гостуването на детето при неговата баба би имало същото въздействие, а освен това би спомогнало за по – близкото общуване между двете семейства и за изграждане на по топли и близки отношения между бабата и нейния внук, за съвместни положителни преживявания и за получаване на по – силна подкрепа към детето от страна на неговите родственици. Отделно от това стана ясно, че на този етап ответникът се е дезинтересирал от сина си и не отделя време за съхраняване на емоционалната си връзка с него и за осъществяване на възпитателна дейност, поради което евентуалното отсъствие на детето от страната в режима на личните му отношения с неговия родител не би засегнало общуването помежду им, което е принципно нарушено от продължителната във времето незаинтересуваност на този родител. Поради изложените причини и с оглед указанията, дадени с ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК съдът счита, че разрешението за пътуване в чужбина следва да се предостави с цел гостуване на бабата на 3 детето в Германия най – много три пъти годишно за по две седмици, а през лятната ваканция – за един месец, както и с туристическа цел – още три пъти годишно за по две седмици за страните от ЕС и от Балканския полуостров.

Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца Б. К. М., определена с решение № 451 от 16.10.2017 г. по бр.д. № 1532 по описа на СРС за 2017 г., както следва:

ОСЪЖДА К. Б. М. с ЕГН ...................... от с. Б., общ. Б. обл. М. да заплаща на сина си Б. К. М. с ЕГН .................... чрез неговата майка и законен представител К. И. Х. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лв.), считано от 14.07.2023 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.

РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на детето Б. К. М. с ЕГН 1347123202 единствено със съгласието на неговата майка К. И. Х. с ЕГН ********** и без съгласието на неговия баща К. Б. М. с ЕГН ........................ от с. Б., общ. Б., обл. М..

РАЗРЕШАВА на детето Б. К. М. с ЕГН 1347123202 да напуска пределите на Република България единствено със съгласието на своята майка К. И. Х. с ЕГН ********** и без съгласието на бащата К. Б. М. с ЕГН ......................... от с. Б., общ. Б., обл. М. с цел гостуване на бабата на детето в Германия най – много три пъти годишно за по две седмици, а през лятната ваканция – за един месец, както и с туристическа цел – още три пъти годишно за по две седмици за страните от ЕС и от Балканския полуостров за срок до навършване на 18 години.

ОСЪЖДА К. Б. М. с ЕГН ..................... от с. Б., общ. Б., обл. М. да заплати на К. И. Х. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 1000 лв. (хиляда лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА К. Б. М. с ЕГН .................. от с. Б., общ. Б., обл. М. да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването.

4

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

5