Решение № 920 от 15.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Варна, 15.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110111053 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.

И. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул. „***“ № ***, с която против Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета Б. К., е предявен иск за установяване по отношение на ответни ка, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № ****.3058 по КККР на гр. Варна, попадащ в селищно образование „***-***“ с площ от 479 кв. м, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ****.3569; ****.2710; ****.9508; ****.2708;

****.3050; ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с площ от 35 кв.м, състояща се от дневна кухня с кухненски бокс и склад, въз основа на упражнено давностно владение в периода от 1996 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците права.

На 03.12.1984 г., в изпълнение на ПМС №11 от 03.03.1982 г. и Решение №***/27.11.1984 г. на ИК, с удостовеР.е №*** Общинският народен съвет Варна предоставя на И. А. И. б.ж. на гр. Варна – баща на ищцата, правото на ползване върху хавра с площ от 700 кв.м, находяща се в землището на гр.

1

Варна, местност „***“, при граници: В. Д., Й. В., К. Й., която да се ползва за трайни насаждения, за задоволяване нуждите на гражданите.

През 1989 г. И. А. И. подава в Районен народен съвет „***“, документи за издаване на виза за проектиране, като представя издаденото му удостовеР.е №*** на ИК на ОбНС – Варна. На същия е разрешено проектирането на паянтова, масивна, полумасивна или от сглобяеми елементи, сезонна постройка с площ до 35 кв.м, с височина 2,80 м. Твърди се, че ищцата е осигурила средствата за построяване на сградата, като същата била изградена с общи усилия. Същата се състои от дневна, кухня с кухненски бокс и склад, като е построена въз основа на архитектурен проект. Сочи, че в двора посадили череши, мушмули, изкопали кладенец и септична яма. Заявява, че редовно посещават имота и го поддържат, като с произведените плодове и зеленчуци приготвят зимнина. Имотът е водоснабден и електрифициран.

Данъците за имота се плащат редовно.

През 1995 г. ищцата осигурила средства за заплащане на парична сума , в полза на Община Варна, за имота, като от същата година само ищцата се грижи за него. Тя го стопанисва, обработва и поддържа. През 1996 г. ищцата се установява да живее в изградената в имота къща. Заявява, че никой не я е притеснявал и никой не е предявявал претенции за имота. След като заживяла отново в гр. Варна, тя продължила да се грижи за имота, като го посещавала и обработвала.

В исковата молба се сочи, че през 2012 г., след приемане на ПНИ за с.о.

„***-***“, една част от процесния имот е придаден към съседен на бивш собственик И. С. Т., без ищцата да бъде уведомена. Твърди, че като ползвател има право да получи заплащане на подобР.ята, на осн. §4б ЗСПЗЗ, но въпрекит това не е получила плащане. Намира за неясно как през 2021 г. ответникът съставя АЧОС, без да заплати подобР.ята на ползвателите. Твърди, че е придобила поземления имот и построената в него сграда въз основа на упражнено давностно владение, в периода от 1996 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че Община Варна е собственик на ПИ с идентификатор ****.3058 по КККР, одобР. със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, последно 2 изменение от 23.07.2013 г., целият с площ 479 кв.м, находящ се в гр.Варна, район „***“, СО „***-***“, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор ****.1, номер по предходен план 5473058, при съседи: ****.3569, ****.2710, ****.9508, ****.2708 и ****.3050, въз основа на Акт за общинска собственост № *** г., вписан в СВ-Варна под № ***, том LVII, дело №12733/26.07.2021 г.

Сочи, че правото на собственост върху процесния имот е придобито на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС вр. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди, че е налице пълна идентичност между новообразувания с ПНИ поземлен имот 3058 и имота, посочен в АЧОС, индивидуализиран с данни по КККР на гр.Варна, с.о. „******“. АОС няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона.

Дейността по актуване на имотите има вътрешнослужебен характер и не засяга права и законни интереси на отделни граждани и организации.

Собствеността на общината върху недвижим имот, предмет на такъв акт не възниква със съставяне на самия акт, а по силата на определени юридически факти и обстоятелства. Регистрацията в актовите книги има само декларативно действие спрямо собствеността и не я обуславя. За да има удостоверителна сила АОС трябва да е съставен при спазване на предвидените в закона процесуални правила, които намира, че са спазени, като е без значение моментът на съставяне на този вътрешнослужебен акт.

Твърди, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991 г.) имотът не се намира в границите на урбанизирана територия (населено място и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, поради което съгл. чл.2, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, същият има статут на земеделска земя. Сочи, че територията на м-ст „***“ придобива статут на урбанизирана с Решение на Общински съвет - Варна от 29.05.2000 г., когато е одобрен околовръстният полигон на с.о. „***-***“. Заявява, че по отношение на процесния имот не са постъпили реституционни претенции в ОСЗ – Варна.

Навежда твърдения, че процесният имотът е идентичен на имот 5401.3058 (по ПНИ на м. „***-***“), съответства на ч.401.2709 (по ПКП към ПНИ на м. „***-***“) и на ч.52, ч.54 и 4.602 (стари имотни граници по ПКП), 3 както и на ч.2709 (КП-1996 г. на м. „***-***). Новообразуваният с ПНИ поземлен имот 5401.3058, с площ 479 кв.м съответства на: част от имот пл.№ 2709 по КП на м. „***-***“, без записан собственик в разписния лист към плана; на част от имот 2709 по ПКП към ПНИ, целият с площ 755 кв.м, записан на „неидентифициран собственик“, без посочен документ за собственост. Съгласно таблицата за разпределение на кадастралните единици от стария план (ПСГ) между ползвателите по новия план (КП-96 г.): в стар имот № 51 с обща площ 4843 кв.м, записан на неидентифициран собственик, попадат 37 кв.м от имот 2709 с обща площ 755 кв.м, с ползвателнеидентифициран; в стар имот № 52 с обща площ 15757 кв.м, записан на н-ци на И. С. Т., попадат 253 кв.м от имот 2709 с обща площ 755 кв.м, с ползвателнеидентифициран; в стар имот № 602 с обща площ 5312 кв.м, записан на неидентифициран собственик, попадат 321 кв.м от имот 2709 с обща площ 755 кв.м, с ползвател-неидентифиииран; в стар имот № 54 с обща площ 19448 кв.м, записан на н-ци на И. С. Т., попадат 145 кв.м от имот 2709 с обща площ 755 кв.м, с ползвател-неидентифиииран.

Сочи, че с Решение № 666/05.01.2000 г. на ПК-Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Г. Л. на имоти 50 и 51. С Решение № **** на ПК-Варна (т.6) е признато право на собственост на наследниците на И. С. Т. на имот 52, като в тблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците, послужила за изработване на ПНИ са вписани следните данни: 4 кв.м от новобразуван ПИ 3058, с обща площ 479 кв.м е записан на Община Варна за 1/2 ид.ч. и на И. С. Т. за 1/2 ид.части попада в стар имот 52, целият с площ 15750 кв.м, записан на И. С. Т.; 315 кв.м от новобразуван ПИ 3058, с обща площ 479 кв.м е записан на Община Варна за 1/2 ид.ч. и на И. С. Т. за 1/2 ид.ч. попада в стар имот 602, целият с площ 5319 кв.м, записан на Община Варна; 160 кв.м от новобразуван ПИ 3058, с обща площ 479 кв.м е записан на Община Варна за 1/2 ид.ч. и на И. С. Т. за 1/2 ид.ч., попада в стар имот 54, целият с площ 19439 кв.м, записан на И. С. Т., без да е отчетен фактът, че И. Т. няма издадено решение за възстановяване правото на собственост върху стар имот № 54 от ПСГ. Сочи, че таблицата, ведно с ПКП са основните елементи, послужили за изработването на ПНИ по правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Заявява, че ПНИ графично е съобразен с решнията на ПК-Варна и на собствениците с възстановени и признати права са обособени имоти 4 включващи части от имот 2709 от ПКП към ПНИ, а за останалата част от имот 2709 е новообразуван ПИ 3058 с площ 479 кв.м ПНИ на СО „***-***“, землище „***“, община Варна е одобрен със Заповед №*** г. на Областния управител на гр. Варна и в частта за процесния имот е влязъл в законна сила.

В регистъра на имотите, неразделна част от този план, за собственици на ПИ 3058 са вписани Община Варна за 1/2 ид.части и на И. С. Т. за 1/2 ид.ч. ПНИ на СО „***-***“, в частта на НПИ 3058 е изработен при наличие на съществена грешка, тъй като съгласно императивните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ (чл.28, ал.4, изр.1), с ПНИ по §4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на §4к, ал.7 и при условията на §4а, 46 и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В производството по §4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ се проверява спазена ли е процедурата по одобряване на плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. Сочи, че в ПНИ се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които правото на ползване се е трансформирало вправо на собственост, чрез заплащане на цената на земята, независимо по кой точно отпредвидения за това законов ред - по §5 ПЗР на ППЗСПЗМ (ДВ бр.34/1992 г.); по §30 ПЗР на ПМС № 121/1997г. за ИД на ППЗСПЗЗ (ДВ бр.28/1997г.) или §62 от ПЗР на ПМС № 456/1997Г. за ИД на ППЗСПЗЗ (ДВ бр.122/1997г.); 2. бивши собственици на имотите или техни наследници, с признато или възстановено от ПК или от ОСЗГ, право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост. ПНИ се изготвя за земи попадащи в територии (теР., зони райони) по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като процедурата по преобразуването на правото на ползване в право насобственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща.

Навежда твърдения, че съгласно чл.28, ал.6 ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по §4а и §46, в съответствие с изискванията на §4з ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, като площта им не надвишава 600 кв.м, съответно 1000 кв.м и имат осигурен достъп до улица или път. Поради това, намира, че ПНИ на СО „***-***“, землище „***“, община Варна в частта на ПИ 3058 е изготвен при наличие на съществена грешка, доколкото в регистъра 5 към плана, като собственик наред с Община Варна е записан и И. С. Т., който няма възстановени или признати права на собственост.

Признава, че Община Варна не е оспорила в законоустановения срок заповедта на Областния управител, в частта за ПИ 3058, но намира, че специалният ЗСПЗЗ (§4к, ал.8) предвижда откриването на процедура по изменението на този план, която има точно ход и действие.

Сочи, че съгласно §4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавен съвет и на Министерския съвет, като с влизане в сила на ЗСПЗЗ (обн.ДВ, бр.17 от 1 март 1991 г.), правото на ползване е прекратено. Съгласно §63 от ПЗР към Постановление №456 за ИД на ППЗСПЗЗ (обн.ДВ, бр.112 от 1997г.) „Права по §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ имат гражданите, на които е предоставено право на ползване по силата на Указ №596 на Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ № 922на Държавния съвет от 1989г.,Постановления на МС №№ 21 и 23 от 1963г., №12 от 1971г., №76 от 1977г., №1 от 1981г.,№11 от 1982г., №30 от 1985г., №№26, 58, и 67 от 1987г. и 34 от 1989г.“. Намира, че съществено условие за признаване на едно лице като ползвател е наличието на удостоверителен документ, по силата на който на ползвателя да е предоставено право на ползване, въз основа на един от актовете, определени със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което намира, че само удостовеР.е за ползване, предоставено на лицето по силата на актове по §63 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да го легитимира като ползвател с признато право на ползване. Сочи, че представеното с исковата молба удостовеР.е на ИК на ОбНС - Варна е сред актовете изчерпателно изброени в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което наследодателят на ищцата - И. А. И. и имал надлежно предоставено право на ползване по смисъла на специалния закон, респективно по смисъла на §63 от ПЗР на към Постановление № 456 за ИД на ППЗСПЗЗ, поради което правото на ползване е законоустановено, надлежно предоставено.