Решение № 309 от 30.10.2020, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

Номер 309

30.10.2020 г.

Град Силистра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Силистра

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Анета П. Алексиева

Мирослав С. Христов като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно наказателно дело № 20203420200496 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „Товарни превози- Силистра“ АД, представлявано от Е. Н. И. , ЕИК ****** обжалва наказателно постановление № 30/ 13.07.2020г. на Директора на РИОСВ- гр.Р., с което му е било наложено административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 7 000 / седем хиляди / лева за извършено нарушение по чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Ответникът - РИОСВ- гр. Р., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тяхпроцесуален представител- гл.юриск. Ц.Т., надлежно упълномощена и приета от съда . Моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно и правилно, излага доводи в тази насока.

Актосъставител – Н. Н. А. , редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- Д. И. К. , редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Свидетел- Х. М. В. , редовно призована, явява се лично, депозира своите показания по делото и съда ги прие и приобщи към доказателствата по същото.

Жалбоподателят „Товарни превози- Силистра“ АД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо тях проц.представител- адв.Н.Т. при АК- Р. упълномощен и приет от съда.

Заявява, че не е налице нарушението, описано в НП. Моли съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

При извършена проверка на място и по документи на 14.04.2020г. на площадка за опасни отпадъци, собственост на „Товарни превози- Силистра“ АД, с местонахождение с.К.- Промишлена зона Изток на гр.С. е било установено, че дружеството осъществявало третиране, изразяващо се в съхраняване- D15и/или R13 / съответно код по Приложение № 1 и 2 към § 1, т.11 и 13 към ДР на ЗУО- Съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове D1-D14 респективно R1-R12, с изключение на временно съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им / на опасни отпадъци- 70 бр. пластмасови бидони по 5 литра всеки, с 1 маркировка за съдържание в тях от принтер- тонер и добавен стикер с обозначение за отпадък с код 15 01 10* и 20 куб.м. вещество, оприличаващо се на шлака или утайка, което е било в твърдо агрегатно състояние, опаковано в чували, без да притежава за това разрешение, издадено по реда на глава Пета, раздел 1 от Закона за управление на отпадъците, съгласно изискванията на чл.35, ал.1, т.1 от същия закон.

В предвид на констатираното от проверяващите длъжностни лица бил съставен АУАН № 0002405/ 14.04.2020г. в отсъствието на нарушителя, който бил връчен на наказаното лице чрез писмо с обратна разписка. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП от Директора на РИОСВ-Р, с което жалбоподателя бил наказан с административно наказание- „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:

Обжалваното НП № 30/ 13.07.2020г. на Директора на РИОСВ-гр. Р. е издадено в съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон, по следните съображения:

АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната и териториалната им компетентност. Процесното НП е съставено в сроковете по ЗАНН, но вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е доказано в настоящето производство от административно-наказващият орган, чиято е тежестта за доказване.

Съгласно чл.35, ал.1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, т. е. от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите въз основа на подадено заявление по чл.68, ал.1 и сл. от ЗУО разрешението се посочват местонахождението на площадката за третиране на отпадъците; видът (кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират, дейностите по третиране на отпадъците, за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците - техническите и всякакви други изисквания, свързани с разглежданата площадка; методите и технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците; съоръженията и инсталациите, които се ползват, както и техният капацитет; мерките за безопасност и превантивните мерки, които се предприемат; мерките за извършване на мониторинг и наблюдение при необходимост; изискванията за закриване и след експлоатационни грижи при необходимост; категориите ЕЕО, уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по чл.13, ал.1, когато се извършват дейности с ИУЕЕО или НУБА; изискване за постигане на висока степен на енергийна ефективност при оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия в случаите на извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия, обозначена с код R1; изискване съоръженията за рециклиране на кораби да отговарят на условията н а чл.13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 в случаите, когато е приложимо; условия за извършване на дейностите по отпадъците. Разрешението на основание чл.72, ал.1 от ЗУО безсрочно, а за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 срок не по-дълъг от 5 години.

В Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ в параграф 1 са дадени легалните определения на отделните дейности, осъществявани с отпадъци. Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗУО "събиране" е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. Според § 1, т. 42 от ДР на ЗУО "съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. За тези дейности обаче съгласно чл.35 от ЗУО разрешение не се изисква. Третирането на отпадъци съгласно т.44 от § 1 на ДР на ЗУО включва дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. От своя страна оползотворяването на отпадъците съгласно т.13 представлява всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява 2 тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. В Приложение № 2 към ЗУО се съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване, като съгласно код R13 съхраняването също може да е част от оползотворяването, но ако е свързано с извършването на някоя от останалите дейности по оползотворяване /използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия; възстановяване/регенериране на разтворители; рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация; рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения; рециклиране/възстановяване на други неорганични материали; регенериране на киселини или основи; оползотворяване на компоненти, използвани за намаляване на замърсяването; оползотворяване на компоненти от катализатори; повторно рафиниране на масла или друга повторна употреба на масла; обработване на земната повърхност, водещо до подобрения за земеделието или околната среда; използване на отпадъците, получени в резултат на някоя от дейностите; размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите.

В хода на производството обаче не са събрани достатъчно преки доказателства за това какви са били вещите, които са били складирани на площадката, собственост на жалбоподателя, дали същите са били отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците и за какво са използвани те. Освен това отсъстват надлежни доказателства, от които да може да се направи извод, че съхранението не било свързано с конкретна дейност по оползотворяване на отпадъците / по приложение № 2 към закона /, така че да се приеме, че нарушителят е извършвал дейности по третиране на тези отпадъци, и оттам – да се изисква надлежно разрешение по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО Отделно от този довод, съдът констатира и че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаеща пълна неяснота във волята на АНО, досежно това за какво точно деяние е наложил санкция на жалбоподателя.

Неяснотата във волята идва от това че в НП е описано от фактическа страна, че в обекта на жалбоподателя се съхраняват описаните по-горе опасни отпадъци. Посочената дейност АНО възприема като третиране, изразяваща се в съхранение на отпадъците. Както стана ясно по-горе от нормата на § 1, т. 42 от ДР на ЗУО е видно, че "съхраняване" е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. Изхождайки от легалната дефиниция на понятието „съхраняване“, залегнала в т.42 на § 1 от ДР на ЗУО става ясно, че съхранението не е дейност по третиране на отпадъци по смисъла на § 1, т.44 от ДР на ЗУО . Съгласно последната разпоредба "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. И именно чрез прилагането на тези легални дефиниции, залегнали в ДР на ЗУО не става ясно за какво всъщност е наказан жалбоподателя- дали за това, че осъществява дейност по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗУО – "съхранение" без разрешение или за това, че осъществява дейност по третиране (оползотворяване или обезвреждане на отпадъци) без разрешение. Този порок е особено съществен и поради това, че съхранението както бе посочено по-горе не е от дейностите попадащи в обхвата на третирането на отпадъци по смисъла на закона, а и за него разрешение, както и за ред други дейности вкл. и по оползотворяване на отпадъци, не се изисква по смисъла на чл.35, ал.2 от ЗУО.

И все в този ред на мисли, АНО вменявайки извършването на нарушението посредством едновременно осъществяване на две различни по своята същност изпълнителни деяния – третиране (оползотворяване) и съхранение на въпросните отпадъци, е лишил от възможност санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е осъществил. Чрез този начин на описание на нарушението, не става ясно коя е дейността, която дружеството е извършвало с процесните отпадъци и по своето естество представлява съществено процесуално нарушение, водещо несъмнено до нарушаване правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен, за да организира адекватно защитата си, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Но дори да се възприеме, че нарушението е извършено чрез нерегламентирано "съхранение", същото не представлява нарушение на разпоредбата на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО , а поскоро на нормата на чл.143, ал.1, т.1 от ЗУО.

В тази връзка следва да се спомене и неяснотата чрез която АНО е наложил наказанието на 3 жалбоподателя, досежно правното основание на нейното налагане. В описателната част на обжалваното НП е вписано, че нарушението съставлява такова по реда на чл.35, ал.1, т.1 във вр.с чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО, но в същото време жалбоподателя е наказан за извършеното от него нарушение на основание чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО. Санкциониращата норма чрез която е бил наказан жалбоподателя касае нарушения, извършени от физически лица, като се наказва с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което: …извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление, докато жалбоподателя е наказан с наказание „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лева, т.е. това наказание нито като вид, нито като размер фигурира в санкционната норма, чрез която е бил наказан жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 32 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dcba92b-c338-4238-b08f-77c0872e1520