Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6797 от 24.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2947/2026
Вид
Определение № 6797
Подписан
24.03.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6797 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502947 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ срещу определение № 5438/08.02.2026 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 23630/23.12.2025 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, касаеща разноски, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“.

Жалбоподателят поддържа, че в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото предявеният иск е уважен изцяло и е представлявал ищеца безплатно. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, като претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, дължимо на основание чл. 38 ЗА.

Насрещната страна – „Изи Асет Мениджмънт“ АД не подава отговор на частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в полза процесуалния представител на ищеца - Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, не се дължат разноски, въпреки че предявеният иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е уважен. Счел е, че чрез предявения иск ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 3 ГПК, тъй като е налице злоупотреба с право, доколкото искът е предявен с цел генериране на адвокатски хонорар, което, според първоинстанционният съд представлява „схема за печелене на пари“.

С решение № 23630/23.12.2025 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Г. Ю. А., чрез процесуален представител - Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, осъществяващ безплатна правна помощ, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 25,36 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4485789/16.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2025 г., до погасяването.

Нито се твърди, нито се установява да са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която хипотеза разноските остават в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е признал иска и с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноските в първоинстанционното производство.

В рамките на първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от адвокат, който е осъществявал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА (съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие).

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на осъществена безплатна права помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 36, ал. 3 ЗА и съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са фактическата и правна сложност на делото, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е размерът по наредбата. Предвид факта, че предявеният иск е уважен, то в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се явява последващ на предходен съдебен процес, в рамките на който със сила на пресъдено 2 нещо са установени част от правопораждащите вземането факти. Следва да се отчете обстоятелството, че делото пред първата инстанция е решено в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не е участвал процесуалният представител на ищеца.

Ето защо, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 евро, поради което молбата за изменение на решенето в частта, касаеща разноските, е основателна и следва да се уважи, като обжалваното определение бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5438/08.02.2026 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 23630/23.12.2025 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, касаеща разноски, като

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ 177492004, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3