Определение № 6797 от 24.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2947/2026
- Вид
- Определение № 6797
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 и 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6797 гр. София, 24.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502947 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ срещу определение № 5438/08.02.2026 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 23630/23.12.2025 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, касаеща разноски, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“.
Жалбоподателят поддържа, че в негова полза следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото предявеният иск е уважен изцяло и е представлявал ищеца безплатно. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, като претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, дължимо на основание чл. 38 ЗА.
Насрещната страна – „Изи Асет Мениджмънт“ АД не подава отговор на частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в полза процесуалния представител на ищеца - Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, не се дължат разноски, въпреки че предявеният иск срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е уважен. Счел е, че чрез предявения иск ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 3 ГПК, тъй като е налице злоупотреба с право, доколкото искът е предявен с цел генериране на адвокатски хонорар, което, според първоинстанционният съд представлява „схема за печелене на пари“.
С решение № 23630/23.12.2025 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, е уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Г. Ю. А., чрез процесуален представител - Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, осъществяващ безплатна правна помощ, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 25,36 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4485789/16.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2025 г., до погасяването.
Нито се твърди, нито се установява да са налице предпоставките за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която хипотеза разноските остават в тежест на ищеца, доколкото ответникът не е признал иска и с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноските в първоинстанционното производство.
В рамките на първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от адвокат, който е осъществявал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА (съгласно приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие).
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на осъществена безплатна права помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 36, ал. 3 ЗА и съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., критериите за определяне на адвокатското възнаграждение са фактическата и правна сложност на делото, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата, поради което не следва да се преценява какъв е размерът по наредбата. Предвид факта, че предявеният иск е уважен, то в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се явява последващ на предходен съдебен процес, в рамките на който със сила на пресъдено 2 нещо са установени част от правопораждащите вземането факти. Следва да се отчете обстоятелството, че делото пред първата инстанция е решено в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не е участвал процесуалният представител на ищеца.
Ето защо, в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 100 евро, поради което молбата за изменение на решенето в частта, касаеща разноските, е основателна и следва да се уважи, като обжалваното определение бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 5438/08.02.2026 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 23630/23.12.2025 г. по гр.д. № 22075/2025 г. по описа на СРС, 175 състав, в частта, касаеща разноски, като
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ 177492004, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 100 евро, представляваща адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3