Решение № 592 от 22.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Бургас, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120106010 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на К. К. Д. против К. Г. Г., за осъждането й да му заплати сумата от 3565 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в равностойността на 9 бр. овце порода СПБМ и 1 бр. коза, местна порода, причинени му от ПТП, настъпило по вина на ответницата, при управление на автомобил „****“ с рег.

№ **** на 18.10.2022 год., около 17 часа, в нива, находяща се в землището на с.Г***, общ.Созопол, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, начиная от 05.10.2023 год. до окончателното плащане.

В съдебно заседание на 25.01.2024 год., ищецът е намалил размера на иска си за обезщетение до размера на сумата от 3432 лв.

Така предявени, исковете черпят правното си основание от чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа същите, ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Ответницата, чрез своя процесуален представител, оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Релевира възражение за прихващане, също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските.

След като съобрази изявленията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти, относими към правилното решаване на спора:

На 18.10.2022 год. в землището на с.Г***, общ.Созопол, в нива, обработвана от съпруга на ответницата, при управление на посочения по - горе автомобил, последната блъснала и причинила смъртта на общо 10 бр. дребни преживни животни - 9 бр. овце и 1 бр. коза.

По тези факти, освен че няма спор между страните, са и наличните материали, съдържащи се в ДП№ **** / 2022 год. по описа на Районна прокуратура - гр.Бургас.

Общата стойност на умъртвените животни възлиза на 3432 лв., в каквато насока е заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза.

Според св. Т*, родственик на ищеца, разпитан по делото, това не е първия случай, в който негови животни са навлизали в ниви на арендатори. По случая си спомня, че през октомври 2022 год., ответницата му съобщила, в качеството 1 му тогавашен кмет на селото, за настъпилото произшествие. Той лично се убедил на място, че не са собствените му животни, поради което на следващия ден съобщил на ищеца, че е видял част от неговите животни над кошарата и друга част - ударени предната вечер от ответницата. Кошарата, която ползвал ищецът, се намирала близо до нивата, в която се случил инцидентът.

На съда е служебно известно и НЧХД № ****/2017 год. на БРС, приключило с присъда, с която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.144, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК срещу свекъра на ответницата - Г. Ж* Г*, като е бил осъден да заплати и обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 1500 лв. за всяко от престъпленията, ведно със законната лихва, начиная от 14.02.2017 год., както и разноски в размер на 390.32 лв.

За удовлетворяване на тези си вземания и въз основа на издадения за тях изпълнителен лист, Г* образувал срещу Д. изпълнително дело с № **** / 2023 год. по описа на ЧСИ Т.М., по което дългът (подлежащото на удовлетворяване вземане) към момента възлиза на 3849.14 лв., съгласно представена справка за структурата му. Това вземане е прехвърлено в полза на К. Г. с договор за цесия от 06.11.2023 год., също наличен по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Основателността на главния иск по чл.45 от ЗЗД се извежда от установеното виновно противоправно поведение на ответницата – деликвент, в резултат на което на пострадалия ищец са причинени имуществени вреди, възлизащи на установения в настоящото производство размер.

Противоправното поведение се изразява в умъртвяването на животни, собственост на ищеца. Тук, впрочем, следва да се отвори скоба и се каже още, че налице са достатъчно, макар и косвени доказателства, от които съдът, обсъждайки ги в съвокупност и кредитирайки ги в припокриващата се част с останалите такива, достига до фактическия извод, че умъртвените животни са били собствени на Д.. Отделен е въпросът дали наистина ответницата не знаела чии са животните и дали неволно е допуснала настъпване на произшествието, предвид съществуващата вражда между нея (нейните близки) и ищеца и очевидно обширното пространство, позволяващо й да избегне всякакъв сблъсък с животните. Нататък вината се предполага и тази презумпция, въпреки домогванията на ответната страна, не бе преодоляна, тъй като, както вече се каза - независимо, че животните са били без надзор, убеждението на съда е, че съприкосновението с животните е търсено умишлено от Г. (пък било то и по причина да се прогонят от нивата, въпреки същата да е била незасята в този момент). Т.е., обратно на защитните й твърдения, не е налице такова поведение у ищеца, което да я поставило в невъзможност да съобрази своето и избегне настъпване на вредите.

Затова, искът по чл.45 от ЗЗД би били основателен до размера от 3432 лв., но дори така, подлежи на отхвърляне, поради извършено от ответницата прихващане с нейно ликвидно и изискуемо вземане - това по изпълнително дело с № **** / 2023 год. по описа на ЧСИ Т.М., с което главното вземане - предмет на настоящото дело, е погасено. Същото е в размер, превишаващ както размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди, така и законната лихва, натрупана за периода от датата на предявяване на иска - 05.10.2023 год. до датата на извършване на прихващането (предявяването му с възражение) - 06.11.2023 год., поради което на отхвърляне подлежи и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва.

П изложените мотиви исковете следва да се отхвърлят, поради извършено прихващане, като при този изход на спора, на страните разноски не се следват.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К. К. Д. от с.Г***, общ.С******, ЕГН **********, предявени против К. Г. Г. от гр.Б*****, ЕГН - **********, за осъждането й да му заплати сумата от 3565 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в равностойността на 9 бр. овце порода СПБМ и 1 бр. коза, местна порода, причинени 2 му от ПТП, настъпило по вина на ответницата, при управление на автомобил „****“ с рег. № **** на 18.10.2022 год., около 17 часа, в нива, находяща се в землището на с.Г***, общ.Созопол, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, начиная от 05.10.2023 год. до окончателното плащане, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на К. Г. Г. от К. К. Д., в размер на 3849.14 лв., за удовлетворяване на което е образувано изпълнително дело с № **** / 2023 год. по описа на ЧСИ Т.М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3