Решение № 4886 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4886 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100509200 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20206127 от 02.11.2021 г. по гр.д № 42502/2019 г. по описа на СРС, 45 с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. И. Г., ЕГН ********** срещу ЧСИ А. М.Б., ЕГН **********, peг. № 850 в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, иск с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, за сумата в размер на 17 000 лева - частична претенция от общо заявено вземане в размер на 32 064,60 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с незаконосъобразно проведени принудителни изпълнителни действия по изп. дело № 20128500400921 по описа на ЧСИ А. Б., peг. № 850 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба - 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е постановено с участие на трето лице - помагач на страната на ответника - ЗД „Е.” АД.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Д. И. Г., в която се излагат съображения, че решението на СРС е недопустимо; неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Според въззивника, неправилно районният съд приел с постановеното решение, 1 че не е налице противоправност от страна на съдебния изпълнител по соченото изпълнително дело във връзка с извършените от него действия и бездействия.

Поддържа, че в проведеното производство съдът не е осигурил на страните при упражняване на процесуалните им права; нарушил е правилата при установяване на истината; не е осигурил защита и съдействие на личните и имуществени права на ищеца.

Заявява, че постановеното решение е необосновано и не съответства на събраните в производството доказателства. При постановяването му съдът и допуснал нарушения, тъй като е кредитирал и се е позовал на доказателства със спорна годност.

При постановяване на решението съдът не е съобразил, че изготвения от СРС доклад по делото е непълен и съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК. Поради това и приетото в обжалваното решение поставя ищецът в положението да гадае в каква насока е следвало да насочи усилията си и/или какво точно е имал предвид съдебния състав в доклада по делото. Не става ясно, според жалбоподателя, въз основа на кои точно доказателства съдът е приел, че жалбоподателят е „взискател“ по изп.д.№ 9212012 г. по описа на ЧСИ Б.. В приложеното копие на изпълнително дело липсва постановление на ЧСИ за конституиране на ЕОС М. ООД като взискател по образуваното изпълнително дело в т.ч. и на мястото му на взискателя Б.П.Б. АД поради цедиране на вземането.

Освен това, според жалбоподателя, видно от събраните по делото доказателства е, че по изп.д.№ 9212012 г. по описа на ЧСИ Б. няма присъединени взискатели. В тази връзка посочената като дължима сума в запорното съобщение от 01.03.2017 г. изпратено до М.П. ООД /л.12, л.409/ не отговаря на факти от обективната действителност. Именно и поради това и запорът е бил вдигнат със съобщение от 02.06.2017 г. /макар и след напомняне с молба от 18.05.2017 г. на ищеца/, тъй като ЧСИ е бил наясно, че сумите не са дължими. От приетите доказателства се установява, че преди две години от налагането на запора /още на 18.05.2015 г. ЧСИ Б. е бил уведомен от ЧСИ О.М., че с влязло в сила постановление от 15.04.2015 г. е прекратено изпълнителното производство с № 960 и с взискател Уникредит Булбанк АД на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че от изпратеното от ЧСИ Б. съобщение и приетата ССчЕ се установяват постъпили по изп.д. суми по специалната сметка на ЧСИ, които надхвърлят дълга по образуваното изпълнителното дело образувано по изп.лист от 27.07.2012 г. Доколкото по него не са налице присъединени взискатели, то, извършването на разпределение на постъпилите суми не е било необходимо. Поради това и заявява, че е налице забава на ЧСИ Б. при превод на сумите на взискателя за времето от 2012 г. до 2017 г. вкл. Тази забава на ЧСИ е неправомерна и за нея следва да бъде ангажирана имуществената му отговорност.

Поддържа, че изводите на съда в постановеното решение, че в хода на 2 производството длъжникът е бил уведомен за извършената цесия намира за неправилни и необосновани.

Заявява, че съдът не е разгледал въведеното с исковата молба твърдение, че образуваното по искане на взискателя Б.П.Б. АД изп.д.№ 921 по описа на ЧСИ Б. е било прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК-поради настъпила перемпция още на 18.03.2016 г., т.е. преди прехвърлянето на 30.06.2016 г.

Банката – взискател е подала молба за извършване на последното изпълнително действие на 18.03.2014 г. Искането на взискателя за налагане на запор върху трудовите задължения на ищеца е след посочената дата и ЧСИ е следвало да съобрази прекратяването на делото, а не да изпраща запорно съобщение на 01.03.2017 г. Така, всички извършени от ЧСИ процесуални действия след 18.03.2016 г. са незаконосъобразни и неправомерни. Освен това към така посочената дата са били заплатени всички дължими суми от ищеца по соченото изпълнително дело.

Отправя искане за отмяна на решението, като неправилно и уважаване на иска.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЧСИ А. М.Б. е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че постановеното от СРС решение е правилно и обосновано. Заявява, че в нарушение на чл. 266, ал.1 във връзка с чл. 131 от ГПК въззивникът е изложил в жалбата си нови обстоятелства, които не фигурират в исковата молба като например твърденията за липса на представителна власт на лицата, сключили договора за цесия на 30.06.2016 г. или наличието на забава в действията на ЧСИ. Видно от съдържанието на исковата молба, в нея се съдържат 4 групи обстоятелства, въз основа на които въззивникът е твърдял наличие на нарушения от страна на ЧСИ: ненадлежно уведомяване за предприемането или провеждането на принудително изпълнение и извършено възлагане на имот на длъжника- въззивник на купувач; липса на овластяване на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ; произволно определяне на цената на имота, изнесе на публична продан - гараж; липса на съставени протоколи за неслужилите се публични продани; липсата на инициализиране на бездействието по прекратяване на и.д. № 16/213 г., както и направените удръжки по двете изпълнители дела. Извън тези доводи, всички нововъведени в жалбата твърдения като например липса на необходимост от събиране на процесиите суми, както и за тяхното разпределение, за липса на присъединени кредитори, наличие на забава в действията на ЧСИ, липса на законово основание в действията му, освен че произволно и хаотично изложени, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство.

Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС и претендира присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – ЗД „Е.” АД не е подал 3 становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба подадена от Д. И. Г., с която срещу ЧСИ А. М.Б., е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 17 000.00 лева - частична претенция от общо заявено вземане в размер на 32 064,60 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени във връзка с незаконосъобразно проведени принудителни изпълнителни действия по изп. дело № 20128500400921 по описа на ЧСИ А. Б., peг. № 850 на КЧСИ, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба - 19.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа, че на основание изпълнителен лист, издаден на 27.07.2012 г. по ч.гр.д. № 34488/2012 г. на СРС, 38 състав, срещу него било образувано изп. дело № 20128500400921 по описа на ЧСИ А. Б., peг. № 850 на КЧСИ, с взискател Б.П.Б. АД.

Поддържа, че ответникът е осъществил действия и бездействия, съставляващи процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващи се в следното: липса на уведомяване за предприемане и/или провеждане на каквито и да било изпълнителни действия, като по този начин ищецът е бил лишен от правото му на участие и защита в изпълнителното производство, съответно същото е било значително ограничено; насочване на принудителното изпълнение спрямо недвижим имот - гараж № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******, изключителна собственост на ищеца, без ЧСИ да е сезиран с писмено искане от взискателя за извършването на опис и оценка на посочения имот; по свое усмотрение ЧСИ насрочил и провел публични продани с начални цени, които били в пъти по-ниски от размера на данъчната оценка на имота, като по този начин длъжникът бил лишен от възможността да получи реалната стойност на имота, без да бъде отчетен фактът, че същият имот е бил предоставен към онзи момент като обезпечение в полза на друга банка;

4

ЧСИ прилагал непоискани от взискателя изпълнителни способи, без да е овластен с правомощието по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение; липса на плащания в полза на Б.П.Б. АД в продължение на 5 години, което довело и до прогресивно нарастване на олихвяемата главница по изпълнителния лист от 27.07.2012 г.; неоснователно поддържане висящността на изпълнителните производства по изп. дела с № 20128500400921 и № 20138500400016, без да бъде прогласена настъпилата перемпция; събиране на парични суми при вече перемирано изп. дело; извършване на изпълнителни действия по молба на друг субект, легитимирал се с нередовни документи като „цесионер“, без последния да бъде е конституиран като взискател на мястото на банката-кредитор и в отсъствието на уведомление до длъжника по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД; игнориране на влязло в сила съдебно определение № 11224/25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 4523/2017 г. по описа на СГС, с което производството по изп. дело № 20128500400921 било спряно;

ЧСИ определил, начислил и събрал недължими такси за изпълнителни действия.

Излага твърдения, че в причино-следствена връзка с поведението на ответника за ищеца настъпили имуществени вреди в общ размер на 32 064,60 лева, изразяващи се в следното:

1/ на 24.07.2014 г. - 17 900 лева, разликата между средната пазарна цена на гараж № 4 (23 000 лв.) към момента на извършване на публичната продан с времетраене 16.05.2014 г. - 16.06.2014 г. и цената му на публичната продан (5 100 лв.), като вредата е настъпила с влизането в сила на постановлението за възлагане, съобр. отбелязванията на „24.07.2014 г.“, на която дата бил осъществен фактическият състав на публичната продан и недвижимият имот напуснал патримониума на ищеца;

2/ на 05.04.2017 г. - 1 696,00 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 06.04.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921;

3/ на 03.05.2017 г. - 1 777,50 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 04.05.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921;

4/ на 14.06.2017 г. - 590,75 лева, от запор на трудово възнаграждение, постъпили на 15.06.2017 г. по вече перемираното към тази дата изп. дело № 20128500400921, алтернативно - събрани при спряно по силата на съдебно определение производство;