Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7522 от 23.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43171/2025
Вид
Определение № 7522
Подписан
23.02.2026
В сила
23.02.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7522 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143171 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. И. Ш. срещу „Кредирект“ ЕООД, с която e предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за обезпечен потребителски кредит № *********** г. е нищожен.

В исковата молба се твърди, че на 17.04.2025 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № *********, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2 000 лв., която ищецът следвало да върне за срок от 18 месеца при фиксиран лихвен процент - 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,98 %. В чл. 6, ал. 1 от договора било уговорено, че същият се обезпечава с поръчител или поръчители, които следвало да отговарят кумулативно на следните условия: при едни поръчител – осигурителният му доход да е в размер не помалък от два пъти размера на минималната работна заплата за страната за годината на усвояване на кредита от кредитополучателя, ако сумата по кредита е до 2 000 лв., а ако е над 2 000 лв. – не по-малък от три пъти размера на минималната работна заплата за страната; при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях следвало да е в размер на минималната работна заплата за страната, ако отпуснатия кредит е до 2 000 лв., а ако е над 2 000 лв. – в размер на не по-малко от два пъти размера на минималната работна заплата. Освен това, поръчителите следвало да не са кредитополучатели или поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора или свързани с него лица, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“ по активни задължения и/или при липса на активни задължения, по погасени задължения за последните 12 месеца, предхождащи сключването на договора за кредит с кредитополучателя съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 974,67 лв. Ищецът поддържа, че за него е било невъзможно да предостави обезпечение, поради което неустойката е начислена към общото задължение и е разсрочена в погасителен план заедно с вноските за главница и лихва по заема, като по този начин общата сума, която следвало да върне била в размер на 5 022 лв. Излага съображения, че клаузата за неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщата на неустойката обезпечителна функции, посредством нея кредиторът заобикаля 1 изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК се уговаря още едно допълнително обезпечение за неизпълнение на акцесорно задължение. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че посоченият в него ГПР не съответства на действително приложения в отношенията между страните, който е в пъти над законоустановения в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК максимален размер. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като на 04.09.2025 г. ответникът е опростил вземанията по договора за кредит и същият е отписан. Излага доводи, че нищожността на отделна клауза не влече нищожност на целия договор за кредит, поради което дори неустоечната клауза да е нищожна, това не влече нищожност на целия договор за кредит. Поддържа, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Твърди, че ищецът е сключил общо осем договора за потребителски кредит с ответника, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 17.04.2025 г. между „Кредирект“ ЕООД и С. И. Ш. е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № *********, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 2 000 лв., която ищецът следвало да върне за срок от 18 месеца при фиксиран лихвен процент - 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,98 %; в договора е предвидено, че същият се обезпечава с поръчител или поръчители, като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 1 974,67 лв.; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

2

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. от 12:10 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на 3 неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4