Решение № 7580 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7580 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110152375 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Р. Н. срещу „К..“ ЕАД и „А..“ ЕООД.

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу „К..“ ЕАД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № .. от 07.07.2024 г., и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „А..“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 07.07.2024 г.

Ищецът твърди, че на 07.07.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № .. с първия ответник „К..“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 3000 лв., като срокът за погасяване на кредита е бил 13 месеца, посоченият ГПР бил в размер на 48, 21 %, а ГЛП в размер на 40,00 %. В чл. 4 били посочени условията, на които да отговаря обезпечението по договора, в случай че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение. Посочва, че на датата на сключване на договора за потребителски кредит ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „А..“ ЕООД. По силата на това съглашение „А..“ ЕООД е поело задължение от своя страна да сключи договор за поръчителство с „К..“ ЕАД, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за всички негови задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество допълнително възнаграждение в размер на 2524, 27 лв. Посочва, че съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични думи на „К..“ ЕАД, което от своя водело до увеличаване на дължимата сума по заема. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен доколкото не отговаря на императивните изисквания на ЗПК, поради което се дължи единствено чистата стойност по него. Счита, че с клаузите от процесния договор за потребителски кредит ответникът „К..“ ЕАД не оставя избор на заемателя да избере дали да предостави поръчителство, както и какво да бъде то, тъй като посочените изисквания били на практика неизпълними. Посочва, че по този начин разходът за потребителя по договора за поръчителство е сигурен, доколкото сключването на договора е необходимо условие за сключването на договора за кредит, а от друга страна предложените други две възможности 1 за обезпечения са били невъзможни за потребителя. Твърди, че невключвайки възнаграждението за поръчителство към ГПР кредиторът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР от 53,21 % е неправилен, доколкото към него е следвало да бъде включено изначално и възнаграждението за поръчителство.

Сочи, че кредиторът „К.." ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.." ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, поради което кредиторът е бил наясно с договора за поръчителство. Сочи, че в случай, че възнаграждението по договора за поръчителство е било включено към ГПР, същият е щял да надхвърли законоустановения максимум. Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и единствената причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство, а предвид недействителността на договора за кредит липсва основание за сключване и на договора за предоставяне на поръчителство. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба и от двамата ответници.

С отговора на исковата молба ответникът „К.." ЕАД не оспорва, че е сключил с ищеца описания в исковата молба договор за потребителски кредит при посочените параметри.

Оспорва, че договорът е нищожен, тъй като не бил посочен правилно ГПР. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник по делото - „А..“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва. Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, Формулирана в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставеното поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К..“ ЕАД и „А..“ ЕООД, а освен това размерът на възнаграждението за поръчител не му бил известен разход към момента на сключване на договора за кредит.

Посочва, че в общите условия е било посочено, че кредитополучателят има право, но не и задължение да представи обезпечение по кредита. Твърди, че е нямало как да знае какво ще е уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, по който не е страна. Посочва, че след подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение, същият се препраща към платформата на „А..“ ЕООД.

Признава, че е едноличен собственик на капитала на „А..“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност, поради което е нямал достъп до договора за поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „А..“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Евентуално твърди, че дори да е налице недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, то това не би довело до недействителността на процесния договор за потребителски кредит. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

В срок по 131 ГПК е депозиран и отговор на исковата молба от ответника „А..“ ЕООД който не оспорва сключването на процесните договори. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Твърди, че лицето което желае да получи кредит, имало опция да избере дали кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че изберял опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „А.." ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност е бил сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за 2 възнаграждението на поръчителя. Посочва, че след подписване на договора за кредит и в случай че клиентът е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „А.." ЕООД кредитоискателят се прехвърлял автоматично към електронната система на „А.." ЕООД, където се визуализирал договора за предоставяне на поръчителство и клиентът имал възможност да го подпише чрез въвеждане на 6 цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. Твърди, че сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „А.." ЕООД, до която „К.." ЕАД нямал достъп. Посочва, че в Общите условия на „К..“ ЕАД в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Твърди, че възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит, с оглед на което не попада в хипотезата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № .. от 07.07.2024 г. с първия ответник „К.." ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 07.07.2024 г. с „А..“ ЕООД със соченото в исковата молба съдържание - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 01.03.2025 г., се заобикаля изискването на чл.

19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

В тежест на ответника „К.." ЕАД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът е обявил на страните с доклада по делото, че служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

На основание чл. №..., ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото с доклада са отделени следните факти: 1) че между ищеца и „К..“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № .. от 07.07.2024 г., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 07.07.2024 г. с поръчител „А..“ ЕООД и потребител А. Р. Н.; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за потребителски кредит възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник по делото - „А..“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва;

От фактическа страна:

3

По делото е приет договор за потребителски кредит № .., сключен между ищеца и ответното дружество „К..“ ЕАД на 07.07.2024 г., по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 3000 лв. за срок от 13 месеца. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48, 21 %, с общ размер на всички плащания 3757, 09 лв. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в случай че в заявлението за отпускане на кредита кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К..“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К..“ и договорът за кредит не поражда действие. В пар. 17 от ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова гаранция, издадена в полза на „К..“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „К..“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „К..“ за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „К..“ юридическо лице ("поръчител"), което впоследствие е сключило с „К..“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.